Решение № 13136 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2015 г.

Решение № 13136 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дарин Стефанов Хинев от гр. Добрич, бул. "Опълченска" № 4, чрез процесуалния му представител адв. Димитров, срещу решение № 84 от 4.06.2015 г. по адм. дело № 193/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з- 27/04.04.2014 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на МВР, гр. Добрич. От развитите в касационната жалба оплаквания се извеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по жалбата - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР, гр. Добрич, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че по силата на договор за покупко-продажба, жалбоподателят Дарин Стефанов Хинев е придобил на 28.06.2013 г. товарен автомобил "Мерцедес Спринтер 319 ЦДИ", рег. № 3170 HDL, рама № WDB9066371S652137. На 22.07.2013 г. Хинев е подал заявление за регистрация на товарния автомобил в сектор "ПП" - Добрич, като е приложил декларация, че автомобилът е внесен от Барселона, Испания на 20.07.2013 г. След извършена проверка на комисия при ОДМВР Добрич, отразена в протокол № 29/24.07.2013 г. за идентификация на превозното средство е констатирано, че номерът на рамата, двигателят и скоростната кутия са автентични и без следи от интервенция, но детайлът/панелът, върху който е поставен номерът на рамата е с множество огъвания, деформации по цялата му дължина, със следи от ремонтно-заваръчна дейност чрез точкова заварка. По този повод е била образувана проверка в Районна прокуратура Добрич, приключила на 14.12.2013 г. с постановление за прекратяване и отказ за образуване на наказателно производство. Процесната заповед № з-27/4.04.2014 г., издадена от началник сектор "ПП" при ОДМВР, гр. Добрич е била оспорена и отменена от АС - Добрич в производството по адм. дело № 278/2014 г., като с решение № 3567 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9785/2015 г. на Върховния административен съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза. С оглед дадените задължителни указания на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза. Въз основа на заключението, изготвено от вещото лице по така назначената експертиза, съдът е приел за неопровергани констатациите на писмения доказателствен материал, събран по делото. Установено, че идентификационният номер на товарния автомобил е поставен на предвиденото от завода производител място - върху предната вертикална част на панела под челното стъкло, като същият не съдържа следи от интервенция. При огледа на панела, върху който е поставен идентификационния номер са установени следи от деформация, корозия и следи от заваръчни дейности, които не се били обработени, чрез нанасяне на лаково покритие от завода - производител, поради което не е установено по безспорен начин дали панелът с идентификационния номер е монтиран от завода - производител или това е панел от друг товарен автомобил от същата марка и модел. При тази фактическа обстановка, съдът е направил извод, че макар номерът на рамата върху панела под предното стъкло да съвпада с номера на рамата, поставен върху лявата странична част на основата на лявата седалка, няма основание да се приеме, че идентификационният номер на автомобила е установен по безспорен начин, т.к. седалката е подвижен елемент и не съществува пречка тя също да е била взета от друг автомобил от същата марка и модел. След обстоен анализ на представените по делото доказателства, в т.ч. приложеното удостоверение от МВР на Пътна полиция - гр. Хирона, Испания, съдът е приел, че от него не се установява по несъмнен начин спорното обстоятелство за евентуална подмяна на панела с идентификационния номер. Документът единствено установява, че е възможно наличната върху панела интервенция да се дължи на претърпян в Испания пътен инцидент. Въз основа на това е счел, че автентичността на идентификационния номер не е несъмнена. Анализирайки предписаната с чл. 143, ал. 3 ЗДвП забрана за регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя, съдът е изложил съображения, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената пред него заповед. Същата е преценена като законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с административно производствените правила. По тези съоражения АС - Добрич е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Съдебният акт е обоснован и постановен при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба, решаващият съд е направил верен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция. Новелата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата. С императивната норма на ал. 2 от същия текст изрично е прогласено, че се забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство. Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба, ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн. ДВ бр. 31/14.04.2000 г.), е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Тълкуването на посочените нормативни актове налага извод, че условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер. В настоящия случай отказът за регистрацията на автомобила се основава на причини, свързани с интервенция върху панела, на който е поставен идентификационният номер. С проявлението на този несъмнено установен в хода на производството юридически факт, възниква субективното право на административния орган да откаже регистрацията на автомобила на цитираното в акта основание. От събраните по делото доказателства, както и от неоспореното експертно заключение, съдът е направил верен извод, че не може да бъде установено по безспорен начин дали панелът с идентификационния номер е монтиран върху автомобила от завода - производител или това е панел от друг товарен автомобил от същата марка и модел. Мотивите, изложени от първоинстанционния съд съответстват на тълкуването на възприетата от органа при произнасянето му разпоредба на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, както и на константната съдебна практика на Върховния административен съд. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). За да се произнесе по искане за възстановяването на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Арг.: чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за регистрацията. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице визираните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,