Решение № 4859 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2016 г.

Решение № 4859 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2016 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Приморски" на О. В., срещу решение № 1749 от 8.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1174/2016 г. по описа на Административен съд (АС) В., с което е отменено негово решение изх. № ДОИ16000037ПР_002ПР от 25.03.2016 г., с което е отказан достъп до обществена информация (ДОИ) по заявление вх. № ДОИ16000037ПР от 11.03.2016 г. и преписката е върната на административния орган с указание за разрешаване на достъпа. Касаторът счита решението за неправилно поради неправилно приложение на закона. Поддържа, че одобрените инвестиционни проекти са част от административната преписка по издаване на разрешение за строеж (РС) и като интелектуален труд са защитени съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и средните му права (ЗАПСП). Излага подробни съображения относно това, че търсената информация няма характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Визира пречка за предоставяне на информацията по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ поради наличието на друг ред за набавянето й, а именно ЗУТ. С оглед засягането на вещни права на други правни субекти ЗУТ предвиждал специален ред за достъп до документите по административните преписки само за заинтересовани лица по смисъла на специалния закон. В нарушение на това заявителката търсела друг ред за снабдяване с информация. Оспорва решението в частта за разноските поради липса на разходооправдателен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването. О. К. М. Мехмед не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: К. М. М. е сезирала кмета на район "Приморски" на О. В. със заявление вх. № ДОИ16000037ПР от 11.03.2016 г. за предоставяне на информация относно сградно водопроводно отклонение на няколко ПИ в к. к. "Ч.", О. В., и външна канализация в местността "Кабакум", конкретно във връзка с извършено строителство по разрешение за строеж № 81 от 07.05.2008 г. В осем отделни пункта е конкретизирана търсената информация с уточнение за наличие на надделяващ обществен интерес поради станали известни данни от прокурорски акт за извършено престъпление. С обжалваното пред АС В. решение изх. № ДОИ16000037ПР_002ПР от 25.03.2016 г. на кмета на район "Приморски" на О. В. на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ е постановен отказ за получаване на информацията. Посочено е в отказа, че търсената информация няма характер на такава по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Търсените данни във връзка с издадено разрешение за строеж и придружаващите го строителни книжа попадали в приложното поле на ЗУТ, който в разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 уреждал особен ред и кръг от лица, имащи право на достъп до документите, който ред съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ препятствал приложението на ЗДОИ. На последно място - от редакцията на заявлението ставала ясно, че К. М. вече разполага с търсената информация. За да отмени отказа административният съд е приел, че търсената информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като получавайки я, жалбоподателката ще получи възможност да си състави собствено мнение относно дейността на общинската администрация. Като е изследвал законовите ограничения за предоставяне на информация съдът е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ. Допълнително е посочил, че представените доказателства за извършено престъпление при изготвяне на част от строителната документация обуславя приложението на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Възможността за последващо използване на инкриминирания документ при извършване на строителството и начините за заобикаляне на забраната за строителство в свлачищни райони обуславяли наличието на "надделяващ обществен интерес". Отречено е приложението на чл. 149 ЗУТ, относим единствено до заинтересованите страни, сред които не била заявителката. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ дава широко определение на обществената информацията като всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б., стига да преследва легитимната цел заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената информация се създава и съхранява от органите и техните администрации (чл. 9, ал. 1 ЗДОИ). Когато се съдържа в актовете на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, тя е официална (чл. 10, ал. 1 ЗДОИ), а когато се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, тя е служебна информация (чл. 11, ал. 1 ЗДОИ). Търсената информация във връзка документите, представени за издаване на разрешение за строеж № 81 от 7.05.2008 г. и как е преодоляна строителната забрана за извършване на строителство в свлачищни райони е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, доколкото предоставя възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на общинската администрация, разполагаща с конкретни функции по ЗУТ при одобряване на строителните книжа. Разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, уреждащи правото на обжалване на разрешенията за строеж от заинтересованите лица, не могат да обосноват наличието на друг ред за защита по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, тъй като той е неприложим спрямо заявителката. Задълженото по чл. 3 ЗДОИ лице не може да черпи основание за отказ от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП. Касае се за различни специални закони, които уреждат различни обществени отношения. Ограниченията на свободния достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ, вкл. по отношение защита правата на трети лица. Правилно административният съд е определил наличието на надделяващ обществен интерес при предоставяне на търсената информация - с исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Установява се от постановление от 8.04.2015 г. № 19285/2013 г. по преписка № 43372/2014 г. на Районна прокуратура В., че в Окръжна прокуратура В. по протест на Х. Р. И. и Отворен обществен комитет на протестиращи от гр. В. се извършва идентична проверка във връзка с незаконно строителство в района на плаж "Кабакум" край гр. В. на имот с идентификатор 10135.2573.312, стар № 197, кв. 12 по плана на гр. В., кв. "Ч.". Н. .....05.2007 г. било издадено разрешение за строеж № 117/31.05.2007 г. от главния архитект на О. В. за строеж на апартаментен хотел с открит плувен басейн в посочения имот, собственост на "Финанс инвест" ЕООД. Издадено било разрешение за строеж № 81/ГИ от 7.05.2008 г. на главния архитект на район "Приморски" на О. В. за строеж на сградно водопроводно отклонение и външна канализация от канална помпена станция до канализационен тлакател на КПС "Кабакум", В.. С протокол от 29.04.2009 г., съставен от И. Г. Г. - технически ръководител на строежа, била открита строителна площадка, определена строителна линия и нива на строежи на техническата инфраструктура. За строител на обекта бил посочен "ВиК" ООД - В. От писмо на последното дружество се установявало, че е изпълнен строеж "Сградно водопроводно отклонение за ПИ 205, 206, 208 и 199, кв. 12, по плана на к. к. "Ч." и външна канализация от канална помпена станция до канализационен тлакател на КПС "Кабакум", В., с разрешение № 81/ГИ от 07.05.2008 г. Като съставител на протокола от 29.04.2009 г. бил посочен Б. П. С. - служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, който се подписал в това качество, но било установено и вписването на друго лице като съставител на протокола. Прокурорската преписка е прекратена поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, както и по чл. 308 и сл. НК, както и поради изтекла давност. За обосноваване на надделяващия обществен интерес заявителката представила и заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МРРС за наложена строителна забрана в свлачищните райони на територията на общини В., Балчик и К. Възможността строителната забрана по заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МРРС да засяга спорния имот с идентификатор 10135.2573.312, стар № 197, кв. 12 по плана на гр. В., кв. "Ч.", както и евентуални нередности при съставяне на документите във връзка с разрешение за строеж № 81/ГИ от 7.05.2008 г. на главния архитект на район "Приморски" на О. В., обуславят наличиено на надделяващ общесвен интерес. К. е достигнал до идентични правни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Няма законово изискване за представяне на някакъв специален разходооправдателен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството за присъждане на сторените разноски. Съгласно задължителното тълкуване по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. На л. 20 от делото е представен договор за правна защита, коректно попълнен съгласно посочените указания с размер и начин на плащане (в брой) на договореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. С оглед изхода на спора правилно административният съд е намерил основание за присъждане на сторените от жалбоподателката разноски, надлежно доказани и своевременно поискани. Пред настоящата инстанция не са поискани разноски, поради което такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,