Решение № 1133 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2015 г.

Решение № 1133 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане против решение № 487 от 29.09.2015 г., постановено по адм. д. № 168/2015 г. по описа на Административен съд гр. М.. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, като не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Ответникът - М. А. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: Обжалваното решението в частта му, с която е осъдена Агенцията за социално подпомагане да заплати на М. Д. сумата 5593 лв., представляваща обезщетение за период от шест месеца, през който остава без работа, поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 11.03.2014 г. са отменени заповеди от 31.07.2012 г. и от 1.08.2012 г., с които на М. А. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Установено е, че за релевантния период от шест месеца държавната служителка е работила 7 дни, за което е получила възнаграждение в размер на 136.96 лв., което е приспаднато от дължимото й възнаграждение, поради което правилно съдът присъжда обезщетение в размер на 5593 лв., който размер не се оспорва от касатора. Следователно като уважава предявения иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. първоинстанционният съд постановява решение, което е съответно на материалния закон, а изводите на съда за основателност на иска се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Доводите на касатора, че исковата молба е оттеглена, поради което решението е недопустимо, са неоснователни. Фактът, че предявеният иск за заплащане на обезщетение поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение, съединен с жалба срещу заповедите за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение е оттеглен в производството по оспорване на заповедите не погасява правото на ищцата да предяви отново същия иск в законоустановения срок, което в случая е сторено. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се отказва да получи по висящия исков процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск за разлика от отказа от иска, при който ищеца окончателно се отказва от търсената защита, защото признава, че искът му е неоснователен т. е., че твърдяното от него право не съществува или че отричаното от него право съществува. Решението в частта, с която е присъдена сумата над 582.30 лв., представляваща изтекла законна лихва върху главницата за периода 15.01.2014 г. до 11.03.2014 г. - датата на влизане на решението в сила, е постановено в нарушение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд, с което са отменени заповедите за уволнението и прекратяването на служебното правоотношение е обжалвано с касационна жалба, която в последствие е оттеглена и с определение № 2387 от 19.02.2014 г., постановено по адм. д. № 912/2014 г. по описа на Върховния административен съд касационната жалба е оставена без разглеждане и касационно производство е прекратено. Същото не е обжалвано и видно от приложените към него съобщения е, че определението влиза в сила на 11.03.2014 г. - деня, в който е станал необжалваем акта, с който касационното производство е прекратено. Ето защо отбелязването върху първоинстанционното решение, че същото влиза в сила на 15.01.2014 г., е неправилно. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно изтекла лихва върху главницата се дължи от 11.03.2014 г. - датата на влизане на решението в сила до 27.03.2015 г. - датата на предявяване на иска, а лихвата за периода 15.01.2014 г. - 11. 03.2014 г. е недължима, като същата е в размер на 97 лв., поради което решението в тази му част следва да бъде отменено, а в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски следва да се осъди Агенцията за социално подпомагане на заплати на М. А. Д. сумата 700 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,