Решение № 13228 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2018 г.

Решение № 13228 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София чрез юриск. Н. Гергов срещу решение № 1005/19.02.218 г., постановено по адм. дело № 12941/2017 г., 67 състав, по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 297979/28.07.2017 г. на директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – гр. София, а именно – запечатване на търговски обект – сергия, находяща се в гр. София, ул. "Стефан Стамболов", "Женски пазар", стопанисвана от С. Кълвачев от [населено място] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващ отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се изразява и несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за допуснати процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения, обосноваващи оплакванията, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Кълвачев срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Кълвачев от [населено място], чрез процесуалният си представител адв. Балджийски в съдебно заседание, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта, с която на С. Кълвачев от [населено място] е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – сергия, находяща се в гр. София, ул. "Стефан Стамболов", "Женски пазар", стопанисван от Кълвачев и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че са изложени само правни основания при издаване на заповедта, липсват фактическите основания за нейното издаване, т. е. липсват мотиви за издаване на мярката. Съдът е обсъдил размера на нарушението, което представлява 0. 50 ст. от продажбата на 2 връзки с пресен лук, както и обстоятелството, че е първо за лицето. Приел е, че изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на фактическото положение. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а това представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай, при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената проверка - покупка на два броя връзки пресен лук за 0, 50 ст., не е издадена касова бележка от намиращото се в сергията фискално устройство. Мярката "запечатване на обекта за 14 дни" е издадена, тъй като административният орган е приел, че е извършена продажба на стоки без да са издадени за тях касови бележки. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Изложените аргументите за настъпили вреди за бюджета, според съда, също са неконкретизирани по своя размер, не се сочат данни за други извършени нарушения от същото лице или за неплатени публични задължения, с които да бъде обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи. Изложени са мотиви, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е първо за жалбоподателя и не се установя системност в поведението му, създадена с цел отклонение от данъчно облагане. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на жалбоподателя спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Административния съд е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. София се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС – "запечатване на обект", така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд е правилно като краен резултат по следните съображения. Видно от данните по делото, извършеното нарушение на данъчното законодателство /чл. 118, ал. 1 ЗДДС / е установено от приходния орган, в резултат на което е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Настоящият състав приема, подобно на състава на АССГ, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона, при което са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, които разпоредби не са посочени в оспорената заповед. Налагането на ПАМ е предвидено в закона, но следва да се осъществява при спазването на правилата за законосъобразност на административните актове, като за всеки един конкретен случай е необходимо да бъде извършена преценка и да се прилага принципа "ad hoc". В противен случай биха се засегнали правата на гражданите, повече отколкото е необходимо и биха се нарушили законоустановените цели. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. В случая, изложените мотиви в тази насока са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: продажба на 2 бр. пресен лук, на стойност 0, 50 лв., от земеделски производител, на земеделска продукция, както и с обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето. В този смисъл изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Неизпълнението на изискването за обосноваване на конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението е довело до издаване на оспорената заповед и в противоречие на материалния закон, тъй като нареденото от органа по приходите запечатване е немотивирано и не би могла да изпълни целта на ПАМ. Принудителната административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е в случая е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая, от съдържанието на оспорената заповед и доказателствата по делото се установява, че нарушението е установено на 7.04.2017 г., а принудителната административна мярка за запечатване на обекта е наложена с процесната заповед едва на 28.07.2017 г., т. е. повече от 3 месеца след установяване на нарушението, а запечатването на обекта за срок от 14 дни е извършено на 9.11.2017 година, което е 7 месеца след констатиране на нарушението, което също е нарушение на целта на закона. Както сам посочва касаторът в жалбата, целта на принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните последици от нарушенията – чл. 22 ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ – чл. 146, т. 5 АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – София - град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като ТД на НАП - гр. София, следва да бъде осъдена да заплати 400 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,