Решение № 13261 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2016 г.

Решение № 13261 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Е. Н. М. от гр. Р. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 5934/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3434/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта, в която е оставено в сила решение № 172/29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3385/2014г по описа на Административен съд (АС) - В.. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд (ВАС) е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Основанието за отмяна е мотивирано с твърдение, че с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 478 по описа за 2016 г. на Окръжен съд - Р., молителят бил признат за виновен по повдигнато обвинение за това, че в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. В същото време, с решението на ВАС, чиято отмяна се претендира, било оставено в сила решение на АС - В., в частта, в която била отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт, с който се установявали данъчни задължения в значително по-големи размери от тези, установени в наказателното производство, но за същите данъчни периоди. Счита, че е налице правен парадокс, след като по наказателното дело бил признат за виновен за укрити данъци и лихви в размер на 3 559,39 лева, а в административното - за същото деяние и същия период му били установени задължения за данъци и лихви над 100 000 лева. Твърди, че решението, постановено по НАХД № 478 по описа за 2016 г. на Окръжен съд - Р. е ново писмено доказателство, от значение за правилното решаване на административното дело по въпроса за размера на укритите данъци и осигуровки. Ответната страна по молбата за отмяна - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. В. не е взела становище по нея. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 5934/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3434/2016 г. по описа на Върховния административен съд, в частта чиято отмяна се иска, тричленен състав на ВАС, осмо отделение е оставил в сила решение № 172/29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3385/2014 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Е. Н. М. против ревизионен акт № 181400931 от 27.06.2014 г. на ТД на НАП - гр. В. в частта на установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ за 2011 г. и 2012 г. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. Съгласно правното основание по чл. 239, т. 1 от АПК, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК тези, които не установяват релевантни за делото обстоятелства, т. е. тези които не са от значение за изхода на делото. Преценката дали тези доказателства са от значение за делото е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти да доведат до различно разрешение на спорния предмет. В конкретния случай, като такова ново писмено доказателство се сочи влязлото в сила решение № 120/12.09.2016 г., постановено по НАХД № 478 от 2016 г. по описа на Окръжен съд - Р., с което Е. Н. М. е признат за виновен за това, че в периода 27.04.2011 г. до 29.04.2013 г. в гр. Р., като самоосигуряващо се лице, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - конкретно посочени в решението, поради което и на основание чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба. С това писмено доказателство, молителя се стреми да установи обстоятелството, че с влязло в сила решение на наказателен съд е признат за виновен в престъпление против данъчната система, изразяващо се в избягване установяването и плащането на данъчни задължения в по-нисък размер от установените му с ревизионния акт данъчни и осигурителни задължения. Искането за отмяна на това правно основание е неоснователно. Твърдяното от молителя обстоятелство, за което се представя като доказателство влязлото в сила решение № 120/12.09.2016 г., постановено по НАХД № 478 от 2016 г. по описа на Окръжен съд - Р., а именно по-ниския размер на установените в наказателното производство данъчни задължения от тези, установени в административното производство, не е от съществено значение за административното дело, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Това е така, защото от една страна дори не е установено с влязъл в сила съдебен акт обстоятелството, че не е допуснато нарушение на данъчното законодателство за периода, през който са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ за 2011 г. и 2012 г., а напротив с влязло в сила решение на наказателен съд, молителя Е. Н. М. е признат за виновен в извършване на престъпление против данъчната система, извършено при условията на продължавано престъпление в периода 27.04.2011 г. до 29.04.2013 г. и поради наличие на основания по чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Наред с това, в случая не е налице обусловеност на административното производство от образуваното и приключило наказателно такова, тъй като ангажирането на наказателна отговорност за данъчни престъпления не е необходима предпоставка за извършване на данъчна ревизия и издаване на ревизионен акт, с който са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ. Задълженията за данък възникват по силата на закона. За законосъобразността на ревизионния акт не е от значение реализираното на наказателна отговорност на данъчнозадълженото лице за извършено или не данъчно престъпление. Константна е практиката на съдилищата, с която се приема автономност и независимост на административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения. В този смисъл са и мотивите, изложени към Тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, с което в т. 1 е прието, че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 г.) и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. По същите съображения, като изложените в соченото тълкувателно решение на ОСНК на ВКС, няма основание да се приеме тезата на молителя, че установеното данъчно престъпление за данъчни задължения в по-нисък размер от тези, установени в ревизионното производство е обстоятелство релевантно към законосъобразността на ревизионния акт и правилността на съдебното решение, в частта с която този ревизионен акт е оставен в сила. Предвид на гореизложеното, следва да бъде прието, че искането за отмяна на влязлото в законна сила решение № 5934/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3434/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта, в която е оставено в сила решение № 172/29.01.2016 г. постановено по адм. дело № 3385/2014г по описа на Административен съд - В., на основание чл. 239, т. 1 от АПК, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК, във вр. с чл. 239, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,