Решение № 367 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 740/2010 г.

Решение № 367 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 740/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 218а от ГПК /отм./ Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Я. Н., В. Я. А. и А. Я. А. против решение № 46/22.03.2007 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр. д. № 1196/2006 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решение № 20/11.02.2002 г. постановено по гр. д. № 1250/2001 г. по описа на Б. районен съд, като е прието за установено по отношение на А. Я. А., В. Я. А. и Д. Я. Н., че [фирма] [населено място] е изключителен собственик на четириетажна административна сграда под наименование "И. к.", застроена на 660 кв. м, находяща се в [населено място], П. зона-С., построена в имот пл. № 139 по плана на [населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцовото дружество, по заявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, относно собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот, основава правата си като универсален правоприемник на прекратената държавна фирма [фирма] с едноличен собственик-Държавата, като следват преобразувания на дружеството, вписани съответно през 1996 г. и 1997 г., а през 1994 г. е започната процедура по приватизация на дружеството, приключила към 1997 г. и 55 % от акциите на дружеството са продадени, а на 10.01.1998 г. е издадена Заповед на М. на п. за продажба на капитала до 60.%. Ответниците по иска са наследници на починалите братя Я. и П. А. и същите се позовават на признатото им по реда на ЗОСОИ право на обезщетяване чрез съсобственост върху 49,92 % идеални части от процесната сграда, на основание заповед № РД-24-218/27.08.1998 г. на М. на п., която съгласно решение по гр. д. № 4752/1998 г. по описа на Върховен административен съд е отменена частично относно отказа за обезщетение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ и е направено увеличение на признатото право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ в съсобственост със стойността на съществуващите и разрушени сгради. При анализа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че основният спор по делото се свежда до законосъобразността на издадената от М. на п. заповед от 27.08.1998 г. по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ, от която ответниците черпят своите права, като по пътя на косвения съдебен контрол е стигнал до извода че тази заповед е незаконосъобразна. В тази посока въззивният съд е навел аргументи, че тази заповед е издадена при липса на нормативна уредба, даваща възможност за придобиване на съсобственост, като се е позовал на разпоредбите на § 6, ал. 6 от ЗППДОП - редакция Д. в. бр. 39/7.04.1998 г. като е посочил, че горепосочената норма изключва обезщетяването в съсобственост, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни предприятия са включени недвижим имоти, собственост на правоимащи по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Ищцовото дружество е предявило, с депозираната искова молба, положителен установителен иск за признаване изключителното му право на собственост върху процесната сграда, което според него произтича от осъществено правоприемство на [фирма] - регистрирано с решение от 20.09.2001 г. по ф. д. № 6645/1991 г. по описа на Б. окръжен съд, което от своя страна се явява универсален правоприемник на фирмата с държавно участие "Е.". При така заявената претенция, в тежест на ищцовото дружество е да установи с доказателства по делото, че в резултат на откритата процедура по приватизация на горепосоченото дружество, същата е била приключена към датата 31.03.1998 г., когато ответниците, в качеството им на наследници на собствениците на фабрика за захарни и шоколадови изделия "Б. Анастасови" гр. Б., са подали заявления вх. № 94-А-54/31.03.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, поради което държавата изцяло е загубила собствеността си върху сградата и същата е била притежание на ищцовото дружество. При изясняване на това обстоятелство, въззивният съд не е обсъдил представените писмени доказателства, във връзка с тази процедура, а единствено е основал изводите си върху преценката на законосъобразността на административната процедура относно заповедта на Министъра на промишлеността и посочените решения на административните съдилища, относно признаване на съсобственост върху сградата на ищците. За да е налице твърдяното от ищцовото дружество право на изключителна собственост върху процесната сграда обаче е необходимо при условията на пълно доказване да бъде установено, че към горепосочената дата - 31.03.1998 г. държавата напълно е загубила собствеността върху процесната сграда, в резултат на приключила към този момент приватизационна процедура. Такива доказателства липсват по делото. Напротив, видно от приложеното на лист 16 от делото решение № 108/23.08.1994 г. на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 21 от ЗППДОбП Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на [фирма], което е изменено с решение № 550/18.07.1997 г. и в което, в т. 3 от същото, се упълномощава министъра на промишлеността да подготви и осъществи приватизационната сделка, да извърши съответните процедури и продаде акции от дружеството при облекчени условия на лицата по чл. 5, ал. 2 от закона и да дава разрешение за извършване на разпоредителни сделки по реда на чл. 21 от закона/лист 17 от делото/, а със заповед № РД-28-01 от 10.01.1998 г., с т. 1 се нарежда да се извърши продажба на 60 % от капитала на [фирма] [населено място] чрез публично предлагане, в съответствие с ЗЦКФБИД и в т. 2 е посочено - начална дата за продажба до 10% от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия е 13.01.1998 г./лист 19 от делото/. Следователно, от съдържанието на горепосочената заповед на М. на п. към 10.01.1998 г. държавата е била собственик на най-малко 60 % от капитала на дружеството. Както вече бе посочено по-горе ответниците са заявили искането си обезщетяване по ЗОСОИ на 31.03.1998 г., към който момент не е установено да е извършена приватизационна сделка и държавата да е изгубила собствеността си. Ето защо, въззивният съд неправилно е приел, че правото на ответниците се изключва от разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП в сила от 7.04.1998 г., която не допуска обезщетяване в съсобственост на правоимащи лица по ЗОСОИ. Съгласно съдържанието на тази разпоредба в редакцията и от 7.04.1998 г. в случаите на сключена приватизационна сделка и взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими и недвижими вещи, собственост на правоимащи по ЗОСОИ, последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството, които са собственост на държавата, а когато тези дялове не са достатъчни да удовлетворят исканията на правоимащите, съответната част от исканията им се удовлетворява с компенсаторни записи. В тази връзка е необходимо да се прецени дали признатото право на собственост на ответниците като стойностно изражение може да се редуцира в дяловите права на държавата, което съгласно решението по адм. д. № 4742/1998 г. на ВАС е 250 809 лева., а стойността на процесната административна сграда е 503 370 лева. Видно от данните по заключението на вещото лице Д. П./лист 61 от делото/ към 1.06.1998 г., когато се провежда Общо годишно събрание на акционерите на дружеството, където са представени временни удостоверения за закупените от държавата акции от търговски дружества с частен капитал от Е. - Е., вече АД, частта на държавата е 36,7% и към тази дата, както и към 27.08.1998 г. собствеността в дружеството на държавен основен капитал е 319 420 лева, а на частен основен капитал-550 935 лева, поради което дела на ответниците съответно е по-малък от този на държавата към този момент, въпреки че ограниченото на посочения § 6 от ЗППДОбП се отнася само до сключена приватизационна сделка, каквато съгласно изложеното не се доказва да е налице към момента на подаване на заявлението за обезщетяване от страна на ответниците, а именно 31.03.1998 г. и държавата да е изгубила собствеността. Ето защо, касационният съд намира, че ищцовото дружество не се легитимира като изключителен собственик на процесния имот и така предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ се явява неоснователен. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд