Решение № 5509 от 26.5.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Съдебното производство е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за отмяна на основание чл. 239, т.1 и т. 5 от АПК на решение 9799/ 3.11.2022 г. по адм.д. 3896/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Алтернативно иска обявяване на решението на ВАС за нищожно. Посочва, че отменителното решение на касационната инстанция следва да бъде отменено, защото искането на Н. Добрева е до Териториална дирекция на КПКОНПИ, а не до председателя на КПКОНПК или до лицето по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, каквото има определено- член на комисията П. Йоцов. Отменен е мълчалив отказ, какъвто не съществува. Процесуалното представителство е осъществено от юрисконсулт, упълномощен от искателя, а не от лицето, определено със заповед РД-06-121/ 13.03.2020 г. по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, което го е лишило от възможността за защита в съдебното производство. Проверката на сигнала срещу Ц. Балабулов се провежда от органи по чл.16 от ЗПКОНПИ, а решението на КПКОНПИ по сигнала е класифицирана информация по чл.19, а.1 от ЗПКОНПИ. Доколкото срокът за защита е изтекъл по чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ, е налице друг нормативен ред за предоставяне на исканата информация по чл. 34, ал. 3 от ЗЗКИ, а именно ЗДОИ. Правната квалификация, която е определена от ВАС е грешна, и вместо по реда на АПК, мълчаливият отказ е следвало да се определи като такъв по ЗДОИ, решението на първоинстанционния съд да се обезсили и да се изпрати преписката за произнасяне на компетентния орган или да върне делото на съда за ново разглеждане. Освен това пълномощното на Н. Добрева за процесуално представителство на лицето Н. Гавраилова няма нищо общо с делото, а няма пълномощно за представителство пред КПКОНПИ. За адвокат Н. Добрева е налице процесуалният ред по чл.192 от ГПК. Само въз основа на адвокатска карта адвокатите не могат да получават лични данни. Във връзка с основанието по чл. 239, т. 1 от АПК представя заповед РД-06-121/13.03.2020 г. на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с която е определено лице, което да взема решения по ЗДОИ. По отношение на чл. 239 т. 5 от АПК искателят посочва нарушено право на участие на органа по чл. 28, ал. 2 от АПК. Ответната страна Н. Добрева оспорва искането за отмяна като неоснователно. Твърди, че информацията й е била необходима във връзка с гражданско дело за обезщетение на вреди, претърпени от жертва на трафик на хора. Разпоредбата на чл.192, ал. 2 от ГПК е само правна възможност, но тя не гарантира в пълнота правото на защита. Искателят не сочи нови обстоятелства, защото писмените доказателства е могло да бъдат представени пред съда. Искането е недопустимо, алтернативно-неоснователно. Молбата е бланкетна. Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационното решение 9799 по адм.д. 3896/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е от 3.11.2022 г., а искането е подадено на 16.11.2022 г. при спазване на срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от АПК от страна в съдебното производство, намира същото за допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на Н. Добрева срещу мълчалив отказ на Председателя на КПКОНПИ да се произнесе по молба до Териториална дирекция на КПКОНПИ -Пловдив, на основание чл. 31 от Закона за адвокатурата, за издаване на преписи от документи за приключила проверка по чл. 107 и сл. от ЗПКОНПИ. В съдебното производство е конституиран, призован и участвал като ответник председателят на КПКОНПИ, представляван от юрисконсулт с пълномощно - л.15 от делото. Постановено е отхвърлително първоинстанционно съдебно решение по жалба на Н. Добрева против отказ по молба от 26.11.2021 г. до ТД на КПКОНПИ - Пловдив. Правното основание на спора е определено по чл. 31 от ЗА и чл.145 от АПК. Изрично е посочено, че спорът не е по ЗДОИ, защото молбата, въз основа на която започва административното производство не обективира предмет и цел, съобразно чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. В касационното съдебно производство, образувано по касационната жалба на Н. Добрева, е постановено решение 9799/ 3.11.2022 г. по адм.д. 3896/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено първоинстанционното съдебно решение, уважена е жалбата, като е отменен мълчалив отказ на председателя на КПКОНПИ да предостави документи по чл. 31 от ЗА и преписката е изпратена за произнасяне от председателя на КПКОНПИ. Председателят на КПКОНПИ е призован като ответник по касационната жалба и е участвал чрез процесуален представител юрисконсулт Цачева с пълномощно на л. 21 от делото. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Не е налице основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънинстанционен способ за защита срещу неправилно съдебно решение, но на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания. Порокът на решението трябва да засяга именно лицето, което е подало искането за отмяна. В случая страната се позовава на чл. 239, т.1 от АПК и представя като ново писмено доказателство заповед РД-06-121/ 13.03.2020 г. на председателя на КПКОНПИ за делегиране на правомощия по ЗДОИ на член на КПКОНПИ с цел доказване, че съдът е допуснал нарушение като е разгледал спора не по ЗДОИ, а по чл. 21 от АПК и е конституирал по делото председателя на КПКОНПИ, а не органа по ЗДОИ, на когото са делегирани правомощия. Това обаче има отношение към правилното определяне на правното основание за издаване на административния акт и допустимостта на съдебния акт, които не попадат в посочените в чл. 239, т.1 от АПК основания. Отново във връзка с правното основание на спора е представена заповед 06-714/ 5.12.2018 г. на председателя на КПКОНПИ, с която е обявен списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на КПКОНПИ. И двете заповеди не представляват нови писмени доказателства. 9799/ 3.11.2022 г. по адм.д. 3896/ 2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезата е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая се касае за заповеди, които не само са били известни на искателя, но са и издадени от него. След като е считал, че имат отношение към предмета на делото е могъл да ги представи своевременно. Непопълването на делото с тези заповеди е изцяло по вина на страната. За настоящото съдебно производство тези заповеди не са нови писмени доказателства. Неоснователно е твърдението за основание за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая като страна по делото е конституиран още от първоинстанционния съд председателя на КПКОНПИ и същият е бил редовно призоваван и представляван пред двете съдебни инстанции от юрисконсулт с приложени и по двете дела пълномощни. Доводът обаче на искателя не е за нарушено негово право на участие, а за нарушено право на участие на органа по ЗДОИ, на когото е делегирал правомощия, поради което не е налице чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението на съда има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Такова искане от трето лице няма, а председателят на КПКОНПИ не е процесуален субституент на органа по ЗДОИ, който в случая е конкретен член от КПКОНПИ и поради това искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който по твърдение е неблагоприятен за трето лице, е неоснователно. Доводът за липса на пълномощно за адвокат Добрева за процесуално представителство на Н. Гавраилова пред КПКОНПИ е ирелевантно, тъй като страна и в административното и в съдебното производство е Н. Добрева и освен това нито се посочва, нито е налице основание по чл. 239 от АПК, под което може да се подведе това твърдение. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора следва да се присъди поисканото в открито съдебно заседание от адвокат Драгиева адвокатско възнаграждение, за което е представено договор по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата от 13.03.2023 г. На основание чл. 9, ал. 4 вр. с чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди минималния размер от 1000 /хиляда лева/ лв. На основание чл. 244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав