Решение № 11849 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2007 г.

Решение № 11849 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2007 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 104 във връзка с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на "Профилко-България" ООД - гр. София, срещу мълчалив отказ на Министерския съвет да се произнесе по искането му за отмяна на Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе" - бул. "България" от км 44+720 до км 49-291, 40, намиращи се на територията на област София (ДВ, бр. 74 от 8.9.2006 г.), в частта му, засягаща имот пл. № 1504 и имот пл. № 1219, находящи се във вилна зона "Драгалевци-Ботаническа градина" в местността "Кръстова вода". Жалбоподателят поддържа, че предмет на жалбата, който определя и предмета на образуваното дело, е мълчаливият отказ на Министерския съвет да се произнесе по основателността на искането с вх. № 11-00-396 от 8.12.2006 г. на основание чл. 104 АПК с оглед влязлото в сила определение от 28.03.2007 г. по адм. дело № 1015 от 2007 г. на Върховния административен съд - III отделение. Според жалбоподателя мълчаливият отказ на административния орган противоречи на разпоредбата на чл. 104 АПК, задължаваща административния оран да се произнесе в писмена форма. Ответната страна - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител, е оспорила жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е сезирал Министерския съвет с искане вх. № 11-00-396 от 8.12.2006 г. с правно основание чл. 99 и сл. АПК за отмяна на Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. в частта относно отчуждените му на основание чл. 38 ЗДС недвижими имоти с пл. № 1504 и 1219, находящи се във вилна зона "Драгалевци-Ботаническа градина" в местността "Кръстова вода". Министерският съвет не се е произнесъл изрично по допустимостта на искането съгласно чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 2 АПК, поради което жалбоподателят е обжалвал мълчаливия отказ и е образувано адм. дело № 1015 от 2007 г. на Върховния административен съд - III отделение, приложено като доказателство в настоящото производство. С протоколно определение от 28.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1015 от 2007 г. на Върховния административен съд - III отделение, съдът е прекратил производството по делото, като е върнал преписката на Министерския съвет със задължителни указания да се произнесе по съществото на искането. Препис от определението е връчен лично на процесуалния представител на Министерския съвет на 17.04.2007 г., но административният орган не се е произнесъл, поради което се обжалва мълчаливият му отказ с жалба от дружеството по реда на чл. 104 АПК - предмет на настоящото производство. При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че искането за отмяна не е разгледано от административния орган и не е взето решение, за което писмено да бъде уведомен жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 104 АПК по общ начин посочва както решението, което може да се вземе при новото произнасяне - да се издаде или да се откаже издаване на акта, но и реда, по който заинтересованите ще упражнят правото си на защита срещу този нов административен акт. Производството по чл. 104 АПК приключва с произнасяне по въпроса с мотивиран акт и уведомяване на страните. Тълкуването на разпоредбата на чл. 104 във връзка с чл. 103 АПК налага извода, че произнасянето на административния орган се извършва с мотивирано решение, включително и когато се постановява отказ да се уважи искането за отмяна (арг. от чл. 107 във връзка с чл. 103, ал. 3 АПК). В мотивите се посочват правните и фактическите основания, които го обосновават, като се вземат предвид и събраните по въпроса доказателства. Следователно е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава административния орган да се произнесе по основателността на искането за отмяна на административния акт. По изложените съображения е налице незаконосъобразност на административния отказ, който следва да се отмени и да се задължи административният орган да постанови писмено решение, с което да уважи искането за отмяна, като издаде нов административен акт, съответно да постанови отказ да бъде издаден актът и да уведоми писмено заявителя за своето решение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,