Решение № 517 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2011 г.

Решение № 517 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е молба на М. Г. Н. и П. Г. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 521 от 25.11.2010 г. по в. гр. д. № 500 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 51 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 292 от 2005 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявения от М. Г. Н. и П. Г. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 от ЗС за следния имот: 275 кв. м. ид. ч. от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 02508.87.104 по кадастралната карта на [населено място]. В молбата се твърди, че молителите са били лишени от възможност за участие в делото пред въззивния съд, тъй като неправилно въззивният съд е отказал да отложи делото в съдебно заседание от 25.10.2010 г. Пълномощникът на ответника по молбата [фирма] оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Молбата за отмяна е допустима: подадена е от легитимирани лица и преди изтичане на визирания в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК тримесечен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, по които страната вследствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, не е налице процесуално нарушение на въззивният съд по призоваването на молителите за съдебно заседание от 25.10.2010 г., което нарушение да е довело до лишаването им от възможност да участват във въззивното производство: За проведеното на 25.10.2010 г. съдебно заседание молителите са били уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК - чрез своя процесуален представител адв. Р. Х., която е присъствала в предходното заседание, проведено на 29.09.2010 г. Неоснователно е твърдението на молителите, че били лишени от правото им да участват във въззивното производство, тъй като съдът неправилно е отказал да отложи делото в съдебното заседание от 25.10.2010 г.: Произнасяйки се с отказ по молбата за отлагане на делото, въззивният съд не е допуснал никакво процесуално нарушение. Напротив, спазил е разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, според която делото се отлага само ако страната и нейния адвокат са в невъзможност да се явят. В случая няма доказателства, че молителите не са имали възможност да се явят в съдебното заседание, проведено на 25.10.2010 г. Неявяването им не е в резултат на препятствие, което не са могли да отстранят, а на небрежно тяхно отношение /незаинтересованост от делото, неподдържане на връзка с пълномощника им/ и на неизпълнението от страна на пълномощника им адв. Х. на поетите от нея задължения по сключения с молителите договор за правна защита и съдействие /задължение да ги уведоми за намерението си да не се яви в съдебното заседание от 25.10.2010 г. и за последствията от това съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК/. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия