Решение № 13071 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2009 г.

Решение № 13071 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Бургас, срещу решение № 319/23.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1095/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "КАР 1" ООД, със седалище и адрес в гр. Бургас, представлявано от управителя Гиро Петров Факирчев, срещу изричните откази с изх. №№ 94-Г-715/21.03.2008 г. и 94-Г-716/21.03.2008 г. на ДТ "Изгрев" при общината, за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и по частна жалба на "КАР 1" ООД, срещу определение № 1987/4.08.2008 г., постановено по адм. д. № 1095/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на областния управител на Бургаска област, с който е потвърден мълчалив отказ на кмета за издаване на исканите разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Развиват се оплаквания за незаконосъбразност и се иска определението да се отмени с произтичащите от това последици. По касационната жалба: Ответникът по касационната жалба, "КАР 1" ООД, не е изразил становище по нея. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "КАР 1" ООД, изричните откази с изх. №№ 94-Г-715/21.03.2008 г. и 94-Г-716/21.03.2008 г. на ДТ "Изгрев" при община гр. Бургас, за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти по заявления №№ 94-Г-715/17.12.2007 г. и 94-Г-716/17.12.2007 г. за времето от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г., а именно на "тента" с площ 30 кв. м., в к-с "Зорница", до бл. 37, за търговия с автоаксесоари и услуги и за павилион с площ 10 кв. м., в същия к-с, до бл. 37, за търговия с аксесоари и автоуслуги. За да постанови решението, съдът е приел, че със заявлението е поискано издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми търговски обекти. Взето е предвид, че с протокол № 14 от 20.05.2008 г. комисията по Наредбата за преместваемите обекти на търговски и други ослужващи дейности и елементи на гражданско обзавеждане на територията на Бургас, е взела решение да отложи разглеждането на постъпилите заявления за издаване на разрешителни за разполагане на обекти по чл. 56 от ЗУТ на територията на морски плажове Бургас, тъй като е било констатирано, че площта на обектите е завишена спрямо разрешената от МРРБ схема. В изпълнение на цитираното протоколно решение е представена на общината, с копие до главния архитект, писмо с одобрена схема от зам. министъра на МРРБ и обяснителна записка. Налице е и съгласуване от главния архитект на схемата с полагане на подпис на приложенията (графична част). Решението е правилно. Обсъдена е установената по делото фактическа обстановка и доказателства, неопровергани от Община Бургас в производството пред първата съдебна инстанция. Правилен е изводът на съда, че отказите са незаконосъобразни, тъй като не е налице законова пречка да се издадат исканите разрешения за преместваемите обекти, в обема и за площта по съществуващата схема. Съдът е изложил подробни мотиви относно релевантните факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Не са постъпили възражения по реда на чл. 232 АПК. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че частната жалба е недопустима, поради липса на предмет на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е правилно като краен резултат, но по други съображения. По реда на ЗУТ е изключен административния ред за оспорване на съответните актове, издаване по него, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, които могат да се обжалват пред РДНСК, какъвто не е настоящия случай. С оглед на това не е налице мълчалив отказ на областния управител, тъй като не е вменено по закон да се оспорват пред него актове, издавани по ЗУТ по административен ред. С оглед на това не е бил налице предмет на оспорване, поради което законосъобразно съдът е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството в тази й част, поради което определение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК