Решение № 4049 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 390/2017 г.

Решение № 4049 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 390/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – К. (ОД на ДФЗ), подадена чрез ст. юрк. К. И., срещу решение № 121 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 89/2016 г. от Административен съд – К.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата на Е. Ф. К. срещу заповед № 03-090-РД/147 от 26.05.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ – К. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Ответникът - Е. Ф. К. от [населено място] в писмено становище по жалбата, подадено от упълномощения представител, адв. Д. Д., оспорва същата като неоснователна. Прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила, както и за присъждане на направените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд – К. е правилно и обосновано. При постановяването му не били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – К. е било образувано по жалба на Е. Ф. К. от [населено място] срещу заповед № 03-090-РД/147 от 26.05.2016 г., издадена от директора на ОД на ДФЗ – К., с която на основание чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2, предл. 3 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. (Наредба № 14 от 28.05.2015 г.) на жалбоподателя е отказано да бъде финансирано подадено от него заявление за подпомагане от 29.06.2015 г. с ИД № на проекта 09/06/1/0.0.0060, със стойност на проекта 48895 лв. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на дадените в мотивите му указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от надлежно упълномощен и териториално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. Заповедта съдържала и изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания. Съдът е приел, че административният орган е спазил процедурата за разглеждане на заявленията за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. Спазена била и разпоредбата на чл. 25, ал. 2, предл. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Според съда обаче бил пропуснат определеният в чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 от наредбата тримесечен срок, в който Разплащателната агенция следвало да класира допустимите заявления за подпомагане и да одобри или мотивирано да отхвърли заявлението. Относно материалната законосъобразност на проверяваната заповед, съдът е изследвал дали са били изпълнени предпоставките на чл. 5, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и е приел, че по делото не са били събрани еднозначни доказателства, че жалбоподателят е имал качеството на "регистриран тютюнопроизводител", които да обосновават категоричен извод, че същият е бил регистриран повече от 18 месеца от датата на подаване на заявлението за финансиране и е започнал да стопанисва земя с цел производство на тютюн, каквото било изискването на приложимата наредба. По делото е била приложена извадка от електронния регистър на Фонд "Тютюн" и писма с изх. № 02-090-6500/2642*1 от 19.11.2015 г., изх. № 02-090-6500/12642 от 26.11.2015 г. и изх. № 02-6500/7805 от 27.09.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в които било посочено, че Е. Ф. К. е вписан в регистъра на тютюнопроизводителите за реколта 2000 г. Административният орган обаче не бил представил съответното заявление, за да се изследва неговото авторство. В тази връзка по делото е била назначена съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която съдът безспорно е установил, че подписите, положени върху договор № 955 от 30.03.2000 г. за производство и изкупуване на тютюн и предавателно-приемателните протоколи от 20.12.2000 г. и от 14.04.2001 г. не са на Е. Ф. К.. Оттук, както и от представените по делото доказателства, които удостоверяват, че през 2000 г. Е. К. бил редовен ученик в [ЮЛ] в [населено място], веднага след завършването на който на 16.09.2000 г. е започнал отбиване на редовната си военна служба до 29.09.2001 г., съдът е направил извод, че за жалбоподателя било физически невъзможно да отгледа и предаде тютюн. С тези съображения съдът е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.), а според ал. 4 условията по ал. 2, т. 1 и 2 се считат за изпълнени, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал. 2, т. 1 и 2 събития. Е. К. е следвало да докаже, че отговаря на предпоставките, визирани в цитираните разпоредби. Видно от данните по делото, на 29.06.2015 г. Е. К. е кандидатствал за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., като в бизнес плана към заявлението е записано, че кандидатът е регистриран за първи пат като земеделски стопанин на 15.01.2015 г. При спазване разписаната в чл. 25, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. процедура с уведомително писмо с изх. № 01-090-6500/701 от 12.11.2015 г. директорът на ОД на ДФЗ – К. е поискал от кандидата в 10-дневен срок да отстрани констатирани нередовности на представените документи, както и непълноти и неясноти, установени при направена справка за първоначална регистрация, от която е установено, че кандидатът фигурира в регистрите на Фонд "Тютюн" с година на регистрация 2000 г., съответно е регистриран като тютюнопроизводител по-рано от 18 месеца спрямо датата на кандидатстване по мярка 6. 1. Във връзка с това са изискани следните документи: обяснения и съответните документи, от които да се установи дали Е. К. е имал разпределена квота, сключени договори, произведени и реализирани продажби на тютюн и други в подкрепа на обясненията по отношение на регистрацията като тютюнопроизводител от 2000 г. В предоставения 10-дневен срок заявителят е представил: обяснително писмо, в което описва, че за реколта на тютюн 2000 г. му е била прехвърлена квота от баща му Ф. А. К., тъй като последният работел по трудово правоотношение и нямал право да сключва договори за продажба на тютюн, както и че до 30.06.2000 г. е бил ученик в [ЮЛ] в [населено място], а от 26.09.2000 г. е започнал отбиване на редовната си военна служба. Описва и технологичния процес по отглеждането и беритбата на тютюн, който, предвид гореупоменатата му заетост, не можел да осъществи. Приложил е като доказателства: заверено копие от диплома за завършено средно специално образование от 30.06.2000 г.; заверено копие от военна книжка; служебна бележка от кмета на О. М., издадена на Ф. А. К. за удостоверяване на обстоятелството, че същият е прехвърлил квота за реколта 2000 г. на Е. Ф. К.; декларация от Е. Ф. К., че до 15.01.2015 г. не е извършвал земеделска дейност и декларация от Ф. А. К., че за реколта 2000 г. е прехвърлил квота на Е. Ф. К.. В обстоятелствената част на процесната заповед е записано, че кандидатът е подал отговор на уведомително писмо, но не е представил доказателства във връзка с твърденията му. Този извод на административния орган е необоснован. Документите, представени от Е. К. в административното производство са били единствените, въз основа на които кандидатът е можел да докаже, че отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 4 от наредбата. Всички останали документи, способни да обосноват извод за липса на предпоставката, визирана в цитирания текст е следвало да бъдат представени от органа, у който те са се намирали. Именно въз основа на това, че такива доказателства не са били представени от административния орган, съдът е стигнал до извод за недоказаност на твърденията на касатора и съответно за материалната незаконосъобразност на процесната заповед. Тук е мястото да се отбележи, че компютърната извадка от електронния регистър на прекратения вече Фонд "Тютюн", която всъщност не съдържа и никакъв подпис на длъжностно лице, сама по себе си също не може да удостовери и докаже по категоричен и безспорен начин регистрацията на Е. К. като тютюнопроизводител през 2001 г. Правилно е прието, че по делото не са били ангажирани доказателства, които да водят до извод, че Е. Ф. К. е осъществявал дейност като производител на тютюн към 2000 г. С оглед целите на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопанства", заложени в чл. 2, ал. 1, изр. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., а именно: улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства, както и насърчаване на заетостта, следва да се приеме, че макар и в приложимата наредба да се говори за регистрация, не следва фактът, че лицето е фигурирало като регистриран земеделски стопанин да се формализира до степен, водеща до неблагоприятни последици за него. Наличието на регистрация е чисто формално основание, поради което съдът е предприел действия по доказване на обстоятелството бил ли е действително кандидатът за подпомагане по подмярка 6. 1 земеделски производител по-рано от 18 месеца от кандидатстването му за подпомагане по подмярка 6.1. Събрани са били относимите доказателства и е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, от която категорично се установява, че Е. К. не е подписал представените по делото договор № 955 от 30.03.2000 г. за производство и изкупуване на тютюн, както и предавателно-приемателните протоколи от 20.12.2000 г. и 14.04.2001 г. за предаване тютюн, което сочи, че не заявителят е произвеждал земеделска продукция в период по-дълъг от 18 месеца спрямо датата на подаване на заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 на 29.06.2015 г. По изложените съображения решението на Административен съд – К. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 2400 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие. От касатора по делото не е направено възражение за прекомерност. Предвид това, ОД на ДФЗ следва да заплати на Е. Ф. К. разноски в размер на 2400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,