Решение № 4641 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 514/2021 г.

Решение № 4641 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 514/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Р. срещу решение № 249/19.11.2020 г., постановено по адм. д. № 116/2020 г. от Административен съд – Сливен (АС-Сливен). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде решен спора по същество като бъде отменена оспорената пред първата инстанция заповед и да й бъде присъдено обезщетение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът управителят на Национална здравно осигурителна каса (НЗОК) оспорва касационната жалба като се позовава на съображенията, изложени в писмените бележки, представени пред първата инстанция. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по изложените съображения: С обжалваното решение № 249/19.11.2020 г., постановено по адм. д. № 116/2020 г. от АС-Сливен е отхвърлена жалбата на Г. Р. против Заповед № 6/27.02.2020 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник сектор "Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска помощ, дентална помощ, аптеки и информационно обслужване" (ДОКИИМПДПАИО), считано от 27.02.2020 г. и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателката. Със същото решение е разделено производството по жалба вх. № СД-01-01-1018 от 12.03.2020 г., подадена от Г. Р. и предявеният с нея иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е изпратено за образуване на друго дело. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на АС-Сливен, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимия закон. Основният спорен въпрос между страните е налице ли са материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед – реално съкращение на длъжността началник сектор "ДОКИИМПДПАИО", заемана от Г. Р.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че с утвърждаването на длъжностното разписание в сила от 27.02.2020 г. общата численост на персонала на РЗОК-Сливен е 53 щатни бройки и не е променена в сравнение с предходните длъжностни щатни разписания, действали от 15.06.2012 г., но е извършена промяна в структурата на администрацията. След задълбочен анализ на писмените доказателства и констатациите на вещото лице, административният съд обосновано приема за доказано, че в резултат на структурната промяна длъжността началник сектор "ДОКИИМПДПАИО" престава да съществува, а вместо нея е разкрита нова длъжност "контрольор" в новосъздадения отдел "Договаряне и контрол". При съпоставка на длъжностите характеристики за двете длъжности, АС-Сливен е установил съществено различие между функции, задачи и отговорности ( и ниво в йерархията на административната структура). При тези фактически констатации се налага правен извод, че не е налице трансформация на длъжността, заемана от Г. Р., а създаване на нова съвсем различна длъжност. Функциите, задачите и отговорностите на отдел "ДОКИМПДПАИО" са продължили да съществуват в отдел "Договаряне и контрол", но в новосъздадения отдел вече не са обособени сектори. Преди структурната промяна е съществувало съществено съвпадение между функциите и задачите на длъжностите началник отдел "ДОКИМПДПАИО" и началник сектор "ДОКИИМПДПАИО", поради което запазването им и след структурната промяна не е възможно да се възприеме като трансформация на длъжността началник сектор "ДОКИИМПДПАИО" в новосъздадената длъжност началник отдел "ДК". Спорният въпрос относно задължението за попълване на справка № 3 не обуславя различен извод, защото идентичност на новосъздадена с отпадналата от длъжностното разписание позиция не е възможно да се аргументира само с едно единствено задължение на служителя. Следва изрично да бъде посочено, че и преди извършените промени, считано от 27.02.2020 г. е съществувала длъжност началник на отдела, в който Г. Р. е началник на сектор, поради което доводите в касационната жалба за наличие на пълно съвпадение между длъжността началник отдел "ДК" (новосъздаден на мястото на закрития отдел "ДОКИМПДПАИО") и началник сектор "ДОКИИМПДПАИО" (закрит сектор в закрития отдел "ДОКИМПДПАИО") не следва да бъдат споделени. Аргумент в подкрепа на този извод е и установеното от първата инстанция съвпадение във функциите, задачите и отговорностите между длъжността началник отдел и началник сектор в закрития отдел и съществуващата йерархична разлика между двете закрити позиции, респективно наличието на длъжност началник на новосъздадения отдел, в който липсват сектори. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция няма правомощие да извършва нови фактически констатации, а при установените от първата инстанции се налага извод за правилно приложение на закона. Липсват установявания за нарушение целта на закона, респективно злоупотреба с власт, за което са наведени доводи в касационната жалба, но без връзка с конкретно установени от АС-Сливен факти. По делото липсват и събрани относими доказателства, които да не са обсъдени от решаващият съд, респективно допуснато от съдът процесуално нарушение, което да е довело до необоснованост на фактическите изводи. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че е налице реално съкращение на длъжността началник сектор поради липсата на сектори в новосъздадения отдел, в който са продължили да се изпълняват функциите на закрития отдел. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Извън предмета на касационен контрол е претенцията за заплащане на обезщетение, по която производството по делото пред АС-Сливен е отделено и подлежи на отделно разглеждане. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение