Решение № 10670 от 23.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Областна дирекция на МВР Бургас (ОДМВР Бургас), чрез пълномощник гл. юрк. Г. Владимирова, и от М. Дойнов от гр. Бургас, чрез пълномощник адв. С. Харизанов, против решение 125 от 07.06.2021 г., постановено по адм. дело 286/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Ямбол. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът частично е уважил предявената от М. Дойнов искова претенция с правно основание чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерното и незаконосъобразно обработване на личните му данни, въведени и съхранявани в информационните фондове на МВР във връзка със Заявителски материал (ЗМ) 373/1996 г., ЗМ 397/1996 г., и ЗМ 828/1998 г. по описа на Районно управление (РУ) 02 Бургас, за времето след изтичане на погасителната давност за деянията (по ЗМ 373/1996 г. ЗМ 397/1996 г. считано от 16.05.2011 г., а по ЗМ 828/1998 г. считано от 23.06.2013 г.) до момента на заличаването им на 14.12.2015 г., в размер на 2 000 (две хиляди) лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2015 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част, за разликата над 2 000 лв. до претендирания с исковата молба размер от 25 000 лв., искът на М. Дойнов е отхвърлен като неоснователен. ОДМВР Бургас е осъдена да заплати на М. Дойнов сторените в първоинстанционното производство разноски заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Ищецът М. Дойнов е осъден да заплати на ОДМВР Бургас сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответната администрация от юрисконсулт. Касаторът ОДМВР Бургас оспорва решението на АС - Ямбол на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК. Счита същото за недопустимо като постановено в производство с ненадлежно конституиран ответник по иска на М. Дойнов. Поддържа становището, заявено и пред първата инстанция, съгласно което ОДМВР Бургас не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като не е юридическото лице, в структурата на което се намира административният орган, компетентен да постанови заличаване на личните данни министърът на вътрешните работи. Алтернативно, заявява становище за неправилност на съдебното решение, в частта, в която искът е уважен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на релевираните основания са развити в касационната жалба и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител. Въз основа на наведените доводи, касаторът иска обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото по отношение на ОДМВР Бургас, а в случай че съдът не намери основания за обезсилване, да отмени решението като неправилно поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ОДМВР Бургас по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и да отхвърли предявения от М. Дойнов иск като неоснователен и недоказан. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Касаторът, М. Дойнов оспорва съдебното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск срещу ОДМВР Бургас за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до претендирания с исковата молба размер от 25 000 лв., както и в частта на присъдените на ответната страна разноски, а също и по отношение на претендираните от него разноски, свързани с производствата пред Бургаски районен съд и Бургаски окръжен съд и горивото. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Развива съображения във връзка с твърдените незаконосъобразни действия на ОДМВР Бургас, от които са произтекли неблагоприятни последици за неговия личен и професионален живот. Поради наведените оплаквания касаторът иска отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго, с което съдът да уважи иска за неимуществени вреди в пълен размер и да присъди съответно претендираните разноски изцяло в полза на ищеца. Моли да се присъдят и сторените от него разноски в настоящото производство, изразяващи се в заплатена държавна такса. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби. Жалбата на М. Дойнов счита за неоснователна, а жалбата на ОДМВР Бургас за основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което са процесуално допустими. С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, АС - Ямбол е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на М. Дойнов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, причинени в периода от 16.05.2011 г. до 14.12.2015 г. вследствие извършени незаконосъобразни действия от длъжностни лица при ОДМВР Бургас по неправомерно обработване на личните данни на ищеца под формата на съхранение и извличане на информацията за него, въведена в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ 373/1996 г., ЗМ 397/1996 г. и ЗМ 828/1998 г. и налична до датата на постановяване на Решение рег. 812100-41068 от 14.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с което, въз основа на подадено изрично искане на лицето, е разпоредено заличаване на личните му данни по гореописаните заявителски материали. Искът е уважен за сумата от 2 000 лв., която ответната администрация е осъдена да заплати ведно със законната лихва, считано от момента на прекратяване на незаконосъобразното действие, във връзка с което се твърдят настъпилите неимуществени вреди, до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът е установил от фактическа страна, че в информационните фондове на МВР за ищеца М. Дойнов действително са били въведени и обработвани лични данни три имена и ЕГН във връзка със заявителски материали: 1. извършител по ЗМ 373/14.03.1996 г. по описа на Второ РУ Бургас за извършено престъпление по чл. 214 от Наказателния кодекс (НК) изнудване; 2. извършител по ЗМ 397/18.03.1996 г. по описа на Второ РУ Бургас за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК закана; 3. извършител по ЗМ 828/05.06.1998 г. по описа на Второ РУ Бургас за извършено престъпление по чл. 194 от НК кражба. Изяснено е, че във връзка с цитираните заявителски материали на лицето М. Дойнов не са извършвани полицейски регистрации. ЗМ 373/14.03.1996 г. и ЗМ 397/18.03.1996 г. по описа на РУ 02 Бургас са изпратени на Районна прокуратура (РП) Бургас, където са заведени и обединени в една преписка, по която през месец май 1996 г. има постановен отказ за образуване на досъдебно производство (ДП). Конкретно, преписката по двата обединени заявителски материала е прекратена на 15.05.1996 г. с отказ да се образува наказателно производство. Аналогично е приключила и преписката, образувана в РП Бургас по ЗМ 828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас, като това е станало на 22.06.1998 г. с постановление за отказ да се образува наказателно производство. На 12.09.2015 г. в ОДМВР Бургас е получено писмено искане от М. Дойнов за заличаване на личните му данни, съдържащи се в информационните масиви на МВР, които той възприема и оценява като невярна информация, имаща характера на донос. Искането му е уважено, като министърът на вътрешните работи е издал Решение рег. 812100-41068 от 14.12.2015 г., с което, въз основа на извършената проверка в МВР, на основание чл. 29 от ЗМВР, чл. 11, ал. 5 от Инструкция 8121з-1122/12.09.2015 г., чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. и чл. 2, ал. 2, т. 5 и чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД, е разпоредено заличаване на личните данни на М. Дойнов, [ЕГН] в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г., всички по описа на РУ 02 Бургас. Установено е по делото, че така въведените и поддържани до 14.12.2015 г. в информационните фондове на МВР лични данни за М. Дойнов касаят единствено цитираната по-горе информация наличието на заведени заявителски материали срещу лицето, които материали са били предадени на прокуратурата и са приключили с постановление за отказ да се образува наказателно производство. Данните са били налични и съхранявани в информационните фондове на МВР до произнасяне на органа по изричното искане на заинтересованото лице за тяхното заличаване. Производството по заличаване на личните данни пред административния орган е протекло по реда на чл. 11, т. 5 от Инструкция 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 73 от 25.09.2015 г., в сила от 25.09.2015 г., с последващи изм. и доп. и отм., ДВ, бр. 87 от 19.10.2021 г.), наричана по-долу Инструкция 8121з-1122/2015 г. Като приложима по отношение на фактите по случая в Решението на министъра на вътрешните работи е посочена разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 88 от 24.10.2014 г., в сила от 1.11.2014 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 78 от 21.09.201 г.), наричана по-долу за краткост Инструкция 8121з-748/2014 г. Посочената разпоредба (чл. 3, т. 5, б. а) от Инструкция 8121з-748/2014 г. е възприета като приложима и от първоинстанционния съд при проверката за наличие на основание за заличаване на процесните лични данни на М. Дойнов в информационните фондове на МВР. Без анализ е прието от съда, че въпросните заявителски материали са били прекратени (с постановление за отказ за образуване на наказателно производство) в хипотезата на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (има се предвид действащия НПК), на която разпоредба съответства чл. 21, ал. 1, т. 1 от приложимия в периода 1996 - 1998 г. НПК (отм., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) когато деянието не съставлява престъпление. Като е приел, че заявителските материали са прекратени на някое от останалите основания по чл. 24, ал .1 от НПК (чл. 21, ал. 1 от НПК отм.) без хипотезата на деяние, несъставляващо престъпление, съдът е установил като приложима влязлата в сила, считано от 1.11.2014 г., норма на чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748/2014 г., съобразно което е констатирал, че спрямо заявителските материали, които са били във връзка с престъпления по чл. 214, чл. 144, ал. 1 и чл. 194 от НК, е изтекъл давностният срок по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80 от НК, който в случая е 15 години и по трите текста на НК, което означава, че личните данни по тези заявителски материали е следвало да бъдат заличени с изтичането на 15-годишен срок от прекратяването на преписките с постановление за отказ за образуване на наказателно производство. Преписката по ЗМ 373/14.03.1996 г. и ЗМ 397/18.03.1996 г. по описа на РУ 02 Бургас е прекратена на 15.05.1996 г., с оглед на което според съда на 16.05.2011 г. са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748/2014 г., съставляващи основание за заличаване на събраните по заявителските материали от 1996 г. лични данни на М. Дойнов, доколкото същите попадат в приложното поле на чл. 2 от Инструкцията: В Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Досежно съдържащите с в ЗМ 828/05.06.1998 г. лични данни на М. Дойнов, 15-годишният давностен срок по чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748/2014 г. е изтекъл на 22.06.2013 г., поради което основанието за тяхното заличаване по този ЗМ е настъпило на 23.06.2013 г. При тези установявания съдът е извел извода, че за времето от 16.05.2011 г. до 14.12.2015 г. по ЗМ 373/14.03.1996 г. и ЗМ 397/18.03.1996 г. и от 23.06.2013 г. до 14.12.2015 г. по ЗМ 828/05.06.1998 г. съответно отговорните за това длъжностни лица в ОДМВР Бургас са извършили незаконосъобразни действия по обработване на личните данни на ищеца под формата на съхраняване и извличане на информацията. В очертания процесен период данните са обработвани по смисъла на легалната дефиниция на ЗЗЛД чрез съхраняването им в информационните фондове на МВР и чрез извличането им, което е ставало в разрез с нормативните правила, неправомерно и незаконосъобразно. Същевременно съдът е отхвърлил като недоказано твърдението за неправомерно обработване на данните под формата на разпространение на съхраняваната за ищеца информация в информационните масиви на МВР, доколкото е приел, че по делото не се установява достъп от трети лица и по искане на други органи да е осъществяван до така въведените данни за ищеца във връзка със заявителските материали. По горните съображения, съдът е счел от правна страна, че е доказана първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е, че са налице и другите елементи от фактическия състав на претендираната обезвреда претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършените незаконосъобразни действия наличието и поддържането на уличаваща по съдържанието си информация в масивите на МВР и нейното извличане. Претърпените от ищеца неимуществени вреди според съда се изразяват в негативни психически състояния, настъпили вследствие случаите на задържане на М. Дойнов и предприемане на процесуално-следствени действия срещу него през месец юли и месец ноември 2015 г. За установяването на тези състояния, свързани с чувство на обезкураженост, отчаяние и сломеност у ищеца, както и за негативите, понесени в служебния и социалния аспект на живота му, съдът се е позовал на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Д. Киров, български гражданин, без родство с ищеца. Свидетелските показания са кредитирани изцяло от съда с доводите, че от една страна, са дадени под страх от наказателна отговорност, а от друга свидетелят е близък до ищеца човек, негов колега, който го познава добре и е наясно с преживените от Дойнов психически състояния по повод задържанията и процесуалните действия срещу него, както и във връзка с медийните публикации по негов адрес и обидните коментари и изказания на негови колеги. В заключение съдът е приел, че е налице и причинна връзка между установените незаконосъобразни действия и причинените на ищеца неимуществени вреди. Като недоказано е приел твърдението на М. Дойнов за претърпени вреди в личния аспект на живота му, предвид дадените свидетелски показания от брата на ищеца Т. Дойнов. Отхвърлена е и претенцията за настъпили неимуществени вреди във връзка с отклонената кандидатура на ищеца за сержантска длъжност в НСГП през 2000 г. Като недоказана е оставена без уважение и претенцията за настъпили вреди вследствие възпрепятстване на кариерното развитие на ищеца като доцент в Русенски университет Ангел Кънчев. Предвид констатациите за извършени незаконосъобразни действия от страна на ОДМВР Бургас в периода 16.05.2011 г. - 14.12.2015 г. и причинените от тях негативни емоции и състояния за ищеца (понесените подигравки на работното място и медийните публикации по случаите, вследствие разпространената за него информация във връзка с осъществените задържания), съдът е определил, при отчитане периода на продължителност на незаконосъобразното обработване на личните данни и ниския интензитет на преживените душевни страдания, че справедливото обезщетение за ищеца в случая с оглед разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е в размер на 2 000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно в частта, с която е обосновано наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавната за вреди от незаконосъобразна административна дейност и предявеният от М. Дойнов иск е уважен за сумата от 2 000 лв. На първо място, настоящият съдебен състав счита, че съдебното производство пред АС Ямбол, образувано по исковата молба на М. Дойнов, е протекло при надлежно конституирани страни, съобразно изяснения и конкретизиран с уточняващите молби на ищеца предмет на делото. Касаторът ОДМВР Бургас изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи и тъкмо той, в изпълнение на процедурата по чл. 11, т. 5, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Инструкция 8121з-1122/2015 г. е разпоредил с решение заличаването на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на ищеца, следователно юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се претендират настъпили вреди, е не ОДМВР Бургас, а Министерството на вътрешните работи. Това становище не може да бъде споделено, тъй като от изложеното в исковата молба и допълващите я молби се установява, че това, от което ищецът е недоволен и във връзка с което търси обезвреда за претендираните вреди, е поддържането в информационните фондове на МВР на негови лични данни, въведени по повод три броя заявителски материали от 1996 г. и 1998 г. Съгласно чл. 2 от Инструкция 8121з-1122/2015 г. (респективно чл. 2 от действалата преди нея Инструкция Iз-381 от 10.03.2009 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи) личните данни се обработват в регистрирани по ЗЗЛД информационни фондове, като всеки информационен фонд функционира съобразно утвърдени организационно-технологични правила. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Инструкция 8121з-1122/2015 г., респ. чл. 36, ал. 1 от старата Инструкция, министърът на вътрешните работи утвърждава правилата по чл. 2 за всеки информационен фонд, а в чл. 40 от Инструкция 8121з-1122/2015 г. е предвидено, че ръководителите на структура в МВР са длъжностните лица, в чийто правомощия попада отговорността за законосъобразното обработване на личните данни, за правилното им съхранение, целостта и качеството на личните данни, за спазване на сроковете за съхранение на данните и осъществяване на контрол на достъпа до тях. С оглед на тези разпоредби, регламентиращи преки задължения за ръководителите на структура в МВР (или друго длъжностно лице, определено от министъра на вътрешните работи по смисъла на чл. 36, във вр. с чл. 39 от Инструкция Iз-381 от 10.03.2009 г.) по отношение управлението на съответния информационен фонд, в който са въведени личните данни, както и по отношение на правилното съхранение и контрола на достъпа до данните, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че длъжностните лица, които дължат определено поведение във връзка с обработването на личните данни на ищеца, въведени в информационните фондове на МВР по повод на заявителски материали от 1996 г. и 1998 г., са тъкмо служители от състава на ОДМВР Бургас, а не самият министър, определен по общ начин като администратор на лични данни съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Правомощието за обработка на личните данни на М. Дойнов не е вменено на министъра intuito personae. Напротив, с него са овластени съответните длъжностни лица от структурите на МВР, в случая това е ОДМВР Бургас. Решението на АС Ямбол е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване. При извършената проверка за наличие на релевираните с касационните жалби основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав на ВАС, Пето отделение, като съобрази установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка, прецени всички събрани по делото доказателства и приложимата прямо фактите по спора материалноправно уредба, достига до извод за основателност на касационната жалба, подадена от ОДМВР Бургас, и неоснователност на касационната жалба на М. Дойнов. Съображенията за това са следните: Административният съд неправилно е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с осъществени незаконосъобразни действия на административни органи и длъжностни лица в ОДМВР Бургас по обработване на личните данни на М. Дойнов, въведени в информационните фондове на МВР по повод регистрирани ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е възложена на ищеца, претендиращ настъпили вреди вследствие издадения незаконосъобразен акт или твърдените незаконосъобразни действия и бездействия. Основателността на такъв иск предполага установяването по несъмнен начин на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е обективиран при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред, респективно съдът, пред който е предявен искът, да установи незаконосъобразността на действието/бездействието; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав обуславя невъзможност да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай искът за обезвреда се основана на твърдението за извършено незаконосъобразно обработване на личните данни на ищеца, въведени и съхранявани според него без правно основание в информационните фондове на МВР, както и съставляващи невярна и злепоставяща го информация. В тази връзка първоинстационният съд правилно е очертал точния предмет на делото, като въз основа на множеството недотам ясни и противоречащи си едно с друго пояснения на ищеца относно конкретните основания на предявения иск, е определил спорния въпрос по делото, а именно: налице ли е неправомерно обработване от страна на служители на ОДМВР Бургас на личните данни на М. Дойнов, въведени в информационните фондове на МВР във връзка със заявителски материали - ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г., от което пряко и непосредствено в неимуществената сфера на ищеца да са настъпили вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба и уточненията към нея негативни психически състояние и неблагоприятно въздействие върху социалния и професионалния живот на ищеца. По отношение на първата от кумулативно изискуемите предпоставки наличието или липсата на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на ОДМВР - Бургас, настоящият касационен състав приема следното: За да обоснове извод за незаконосъобразност на действията на ОДМВР Бургас във връзка с поддържането на уличаваща по съдържанието си информация в масивите на МВР за М. Дойнов и нейното извличане в рамките на определен период от време, административният съд е приел, че за настоящия случай е относима нормата на чл. 3, т. 5, б. а от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г., което предполага, че прокурорските преписки, образувани по заявителските материали за ищеца в МВР, са прекратени на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК (чл. 21, ал. 1 от НПК, отм.) с изключение на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК, отм.) деянието не съставлява престъпление. Такъв извод обаче не може да бъде безусловно направен въз основа на наличните по делото доказателства. Не се установява на какво точно основание е бил постановен отказът за образуване на наказателно производство по заявителските материали, за да се прецени съобразно него приложимата разпоредба на чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. дали това е хипотезата на т. 1 (отказ за образуване на производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК) или т. 5, б. а (отказ за образуване на производство в някои от другите случаи, визирани в чл. 24, ал. 1 от НПК). Независимо от горното, изясняването на посочените обстоятелства е без решаващо значение в настоящия спор, доколкото в случай на установена хипотеза по чл. 3, т. 1 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г., основанието за заличаване на личните данни на ищеца не би било свързано с изтичането на определен давностен срок, както е по т. 5, б. а, а би настъпило в момента на влизане в сила на нормативния акт, т. е. на 1.11.2014 г., предвид липсата на изрично правило като това по т. 5, а, регламентиращо изтичането на давностен срок като условие за заличаване на личните данни при постановен отказ за образуване на наказателно производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. При наличието на последната хипотеза единствено би се променила продължителността на незаконосъобразното обработване на личните данни на М. Дойнов в информационните фондове на МВР, като, вместо от 16.05.2011 г. до 14.12.2015 г. по ЗМ 373/14.03.1996 г. и ЗМ 397/18.03.1996 г. и от 23.06.2013 г. до 14.12.2015 г. по ЗМ 828/05.06.1998 г., тя би била от 1.11.2014 г. до 14.12.2015 г. Наличието на неяснота относно конкретния момент на настъпване на обстоятелството, с което се свързва изтичането на срока за съхранение на процесните лични данни, няма решаващ характер по отношение на извода за допуснато незаконосъобразно обработване на личните данни на М. Дойнов от органи и длъжностни лица на ОДМВР Бургас под формата на съхраняване на събраните за него данни във връзка с три броя заявителски материали от 1996 г. и 1998 г. - обработване, което е продължило и след настъпване на нормативно установеното основание за тяхното заличаване, било по т. 1 или по т. 5, б. а на чл. 3 от издадената от министъра на вътрешните работи Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г., регламентираща сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Следва изрично да се подчертае, че изводът на първоинстанционния съд за неправомерно обработване на личните данни на ищеца се споделя от касационната инстанция единствено по отношение на формата на обработване съхранение, но не и по отношение на констатираното от съда извличане на информация. За последното съдът не развива съображения от фактическа и правна страна, не обсъжда кои са конкретните действия на административни органи и длъжностни лица от ОДМВР Бургас, извършени в процесния период, които съставляват неправомерно извличане на информация за ищеца М. Дойнов в информационните фондове на МВР. Освен това, за използвания от съда термин извличане не съществува легална дефиниция и същият не може да бъде автоматично приравнен, без съответен анализ на относимите по случая обстоятелства и доказателства, на някоя от изрично предвидените в ЗЗЛД и Инструкция 8121з-1122/12.09.2015 г. форми на обработка на личните данни. Съдът правилно е установил, че по делото не се доказва осъществено неправомерно обработване на данните под формата на разпространение на съхраняваната за М. Дойнов информация в МВР. Следва да се посочи, че така съхраняваната информация не отговаря на квалификацията по чл. 59 от ЗМВР (отм., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), респ. чл. 68 от ЗМВР (нов, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) за полицейска регистрация. Такава се създава по установения в закона ред спрямо лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. М. Дойнов не е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, тъй като по делото без съмнение се установява, че по заявителските материали, по повод на които са снети личните му данни и са записани в информационните фондове на МВР, не е било образувано наказателно производство. Регистрираните в прокуратурата преписки са приключили с постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради което несъответно на фактите по делото е поддържаното от ищеца и пред касационната инстанция твърдение за наличието на незаконосъобразно образувани и поддържани срещу него полицейски регистрации в ОДМВР Бургас. Предвид горното, установеното от съда извличане на данни в информационните фондове на МВР би могло да се тълкува единствено в смисъл на достигане до тези данни по служебен път, знание за тяхното съществуване, което само по себе си не формира състав на неправомерно обработване. Събирането и съхраняването на личните данни на М. Дойнов по повод на трите заявителски материала по естеството си също не представлява действие, нарушаващо правата за защита на личните данни на засегнатото лице, доколкото осъществяването на правомощията и функциите на правоохранителните органи в тези случаи би било невъзможно без снемането и обработването на необходимата информация за лицата, срещу които се завеждат съответните заявителски материали. Относно личните данни, събирани в МВР и в частност тези, необходими във връзка с провеждане на наказателно производство и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са установени специални правила, срокове и условия за тяхното обработване и съхранение, като тъкмо едно от тези правила е нарушено в настоящия случай личните данни на М. Дойнов, въведени по ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас, са били съхранявани в информационните фондове на МВР за срок, по-дълъг от нормативно установения. Независимо от горното обаче, настоящата касационна инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за доказване на останалите две кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендираните от ищеца неимуществени вреди не се доказват по несъмнен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, както и не се доказва наличието на причинно-следствена връзка между установените неправомерни деяния и твърдените вреди. Анализът на наведените от ищеца конкретни оплакания, съпоставени с установените по делото факти и обстоятелства, сочат на обоснования извод, че претендираните неимуществени вреди, за установяването на които съдът е кредитирал единствено и само и без бележки показанията на свидетеля Киров, не произтичат пряко и непосредствено от установеното неправомерно деяние. Ищецът съобщава за разпространение на клеветническа информация, уронваща достойнството му и граденото с години добро име и доверие сред колегите. В тази връзка свидетелят Киров потвърждава, че по адрес на ищеца е чувал обидни квалификации и подигравки от негови колеги и началници, но като първопричина за същите изтъква информация, съдържаща се в медийни публикации. Свидетелят датира обстоятелствата, за които дава сведения, като случили се преди около 3-4 години, т. е. в периода 2017 2018 г., когато личните данни на М. Дойнов вече са били заличени от информационните фондове на МВР. Установеното по делото неправомерно обработване на лични данни е преустановено на 14.12.2015 г., като в случай че ищецът твърди настъпили от него преки неимуществени вреди, то същият трябва да докаже наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях, като вредите следва да се нормално настъпила и необходима последица от вредоносния резултат, следваща по време и място противоправното деяние, без наличието на обстоятелства, прекъсващи причинно-следствената верига. На първо място, съдът не установява доказването по несъмнен начин от страна на ищеца на описаните и претендирани неимуществени вреди, а само допуска, презюмира тяхното настъпване. Въз основа на заявеното в исковата молба и уточненията към нея съдът приема, че няма как в случая да не са се породили твърдените от ищеца негативни психически състояния вследствие описаните случаи на задържане и иницииране на производства против него на 10.07.2015 г. и 25.11.2015 г. Ищецът не се е справил с доказателствената задача по отношение на втория съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ реално претърпени вреди от неимуществен характер. Свидетелските показания на свидетеля Киров не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не установяват относими към предмета на спора факти. Преживените негативни психически състояния и настъпилите за ищеца неблагоприятни събития в социален и професионален план, за които свидетелят дава сведения, са във връзка с медийни публикации, тяхното възприемане и обсъждане в работния колектив. Следователно, от така дадените свидетелски показания не може да се направи извод за това, че сочените негативи в кариерата и службата на М. Дойнов действително са се осъществили като пряка последица от действията по неправомерно съхранение на личните му данни, преустановени на 14.12.2015 г. На следващо място, дори и да се приемат за доказани твърдените неимуществени вреди (злепоставяне в социалното обкръжение, чувство на разочарование, сломеност, обезкураженост, отчаяние), същите са описани именно като следствие на случаите на задържане и проведени процесуално-следствени действия срещу ищеца през месец юли и месец ноември 2015 г., а не като непосредствен вредоносен резултат от неправомерното обработване на личните му данни, изразяващо се в действия по съхранение и поддържане в информационните фондове на МВР. От събрания и анализиран по делото доказателствен материал не се установява извършените през 2015 г. задържания и процесуални действия срещу Дойнов да са мотивирани изключително и само с наличните в МВР данни досежно това лице, събрани по повод ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас. Независимо дали такава връзка съществува или не (обстоятелство, което стои извън предмета на настоящото производство), от значение в случая е, че за да съставляват елемент от фактическия състав по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, претендираните вреди следва да произтичат пряко и непосредствено от деянието, обективиращо неправомерно обработване на личните данни. В случая, твърдените негативни психически състояния и неблагоприятен развой в социалния и професионалния живот на ищеца (ако същите бъдат приети за доказани) не са настъпили в резултат на наличието и поддържането на личните му данни в масивите на МВР. Отговорни за съхранението на тези данни и за периодичната проверка на необходимостта от тяхното съхранение са съответните длъжностни лица в МВР, на които е възложено управлението на информационните фондове и непосредственото обработване на личните данни (арг. в чл. 37 чл. 40, във вр. с чл. 12 от Инструкция 8121з-1122/2015 г., съответно чл. 36 39, във вр. с чл. 10 от Инструкция Iз-381 от 10.03.2009 г.). Същите длъжностни лица не са извършители на действията спрямо М. Дойнов, с които основно се свързват претенциите за претърпени негативни психически състояния и негативни събития в служебния и социалния аспект на живота на ищеца. Налице е прекъсване на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между установеното неправомерно обработване на лични данни в процесния период и претендираните неимуществени вреди, което се дължи на участието на трети страни във веригата от действия, довели до пораждането на негативни психически състояния и преживявания за ищеца. Последният възприема случилото се пред месец юли и месец ноември 2015 г. като пряка последица на съдържащите се в информационните фондове на МВР негови данни. С поддържането на данните той свързва и описаните случаи на неосъществени планове в професионален аспект, за които твърди, че са се провалили по причина на наличието на компрометираща и уличаващо го информация в масивите на МВР. Както бе обсъдено по-горе, съхраняваната в МВР информация за ищеца е такава, събрана по повод на регистрирани три броя заявителски материали, по които той е бил посочен като извършител, но които са приключили без образуване на наказателно производство, т.е. М. Дойнов не фигурира в информационните фондове на МВР нито като обвиняем, нито като подсъдим, нито като лице, за което е налична каквато и да е друга злепоставяща или невярна информация. Разпространената чрез медийни публикации информация за ищеца и възникналите по този повод коментари сред колеги и служители на МВР в период, след заличаване на личните му данни в информационните фондове на МВР, не могат да обосноват извод за наличие на пряка причинна връзка между претендираните вреди и извършеното до 14.12.2015 г. съхранение на личните му данни в информационните фондове на МВР. По изложените съображения, искът на М. Дойнов, заведен пред АС Ямбол с правно основание чл. 39, ал. 2 то ЗЗЛД, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно обработване на личните му данни, въведени и съхранявани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ 373/14.03.1996 г., ЗМ 397/18.03.1996 г. и ЗМ 828/05.06.1998 г. по описа на РУ 02 Бургас, за времето до заличаването им на 14.12.2015 г., е неоснователен поради недоказването на съществени елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед горното, настоящият касационен състав на ВАС намира касационната жалба на ОДМВР - Бургас за основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която ОДМВР Бургас е осъдена да заплати на М. Дойнов сумата от 2 000 (две хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени във връзка с незаконосъобразно обработване на личните му данни за времето от 16.05.2011 г. до 14.12.2015 г. по ЗМ 373/14.03.1996 г. и ЗМ 397/18.03.1996 г. и за времето от 23.06.2013 г. до 14.12.2015 г. по и ЗМ 828/05.06.1998 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ОДМВР - Бургас е осъдена да заплати на ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 510 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, като вместо него ВАС следва да отхвърли предявения от М. Дойнов иск като недоказан и по отношение на присъденото с първоинстанционния акт обезщетение в размер на 2 000 лв.. В останалата част, в която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до претендирания такъв от 25 000 лв., решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение