Решение № 714 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта, представлявана от изпълнителния директор С. Вълов, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Е. Илиев срещу Решение 7939/18.12.2023 год., постановено по адм. дело 11333/2022 год. по описа на Административен съд София-град. На първо място се твърди, че оспореното решение е недопустимо, доколкото същото е постановено в съдопроизводство, което неправилно е проведено по реда на Дял трети от АПК, на основание чл. 19ж, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, за което се внася проста държавна такса, вместо по реда на чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 4, чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, за което, жалбоподателят дължи пропорционална такса по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ. Заявено е и твърдение, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че оспореното съдебно решение е постановено по правен спор за присъждане на обезщетение на Сдружение Информа за реално изпълнение на административен договор по чл. 49, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, по който спор, ответникът своевременно е направил възражение за изтекла тригодишна давност по чл. 111, б. б от ЗЗД. Заявени са и аргументи, че с обжалваното първоинстанционно съдебно решение, Агенция по заетостта е осъдена да заплати обезщетение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 76 500 лева, ведно с лихви, което според оспорващия неправилно е мотивирано от съда с твърдението, че Сдружение Информа е изпълнило задълженията си по договора. В подкрепа на тези аргументи е заявено, че договорното задължение по чл. 2, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Споразумението от 09.03.2017 год. за реално съфинансиране на обучението в размер до 15% от страна на обучаемите лица не е изпълнено. Твърди се нарушаване и на чл. 1, т. 1.3, на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Споразумението от 09.03.2017 год. В касационната жалба са заявени и твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон. В заключение, по мнение на оспорващия, съдебното решение е изолирано от съдебната практика по приложението на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи, оспорващия е формулирал искане за обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо, а в условията на евентуалност за неговата отмяна, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна искане за адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на спора.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Христова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявява искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът Сдружение Информа с ЕИК 131391772 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Лайош Кошут 13, представлявано от В. Владимирова, чрез представител по пълномощие адв. Х. Расташки от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Развива подробни доводи, съгласно които, оспореното съдебно решение съставлява валиден, допустим, правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което, жалбата против него, като неоснователна следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура в писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на Административен съд София-град като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна.

Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по повод искова молба от Сдружение Информа срещу Агенция по заетостта с цена на иска 76 500 лева, представляващи възнаграждение съгласно уговореното такова в Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год., сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/2015 год. за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. С оспореното решение, състав на Административен съд София-град, в производство по чл. 19ж, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК е приел исковата претенция за основателна и доказана, поради което е осъдил Агенция по заетостта, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Сдружение Информа сумата от 76 500 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.10.2018 год. и 12.10.2018 год. до окончателното изплащане. Със съдебния акт, в тежест на Агенция по заетостта са присъдени и разноски в размер на 3 695 лева.

При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Между Агенция по заетостта, в качеството й на възложител и Сдружение Информа (включено в списъка на доставчици на обучение, утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта), в качеството му на доставчик на обучение е сключено Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год. с правно основание чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/2015 год. Съгласно споразумението, възложителят възлага, а доставчикът на обучение приема да извършва обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, както следва:

1. Компютърен аниматор/Компютърна анимация 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2000, за сума в размер на 7 650 лв.;

1. Организатор интернет приложения/Електронна търговия 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2041, за сума в размер 16 830 лв.;

1. Оперативен счетоводител/Оперативно счетоводство 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-1995, за сума в размер на 30 600 лв.;

1. Графичен дизайнер/Графичен дизайн 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-1988, за сума в размер на 3 060 лв.;

1. Организатор на туристическа агентска дейност/Организация на туризма и свободното време 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2045 за сума в размер на 7 650 лв.;

1. Екскурзовод/Екскурзоводско обслужване 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2043, за сума в размер на 10 710 лева

Общият размер на предоставените средства е 76 500 лв.

В клаузите по споразумението е договорено, номиналната стойност на ваучера да се определя в зависимост от вида на обучението, като за обучения за придобиване на професионална квалификация за трета степен с продължителност най-малко от 960 учебни часа същата е в размер 1 800 лв. Договорено е също, че доставчикът на обучение има право да получи само средства в размер на стойността на ваучера за съответното обучение по чл. 5, ал. 2 от ПМС 280/2015 год., като Агенцията по заетостта изплаща на доставчиците на обучения определен процент за конкретно посочената сума в съответствие с номиналната стойност на ваучера, за което доставчикът на обучение предоставя съответния ваучер и потвърждава полученото съфинансиране от страна на заетото лице. Описано е, че Агенцията по заетостта като възложител е задължена да предостави ваучери за обучението на одобрените за включване в обучение представители на целевата група по съответната операция в срок до 7 работни дни преди стартиране на обучението. Всеки един от ваучерите представлява ценна книга с имената на приносителя и информация за съответната сума на финансиране. Финансирането на обученията се осъществява, както следва: 85% от стойността на всеки ваучер се финансира от страна на Агенция по заетостта, а останалите 15% се съфинансират от заетото лице. При изплащане на средствата от лицето, което се обучава, на същото се издава фактура за извършеното плащане, която съдържа стойността, както на 15% съфинансиране от страна на обучаемия, така и останалите 85% от стойността на ваучера, дължими от Агенцията. Съгласно Общите условия, неразделна част от споразумението, доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно приключване на обучението на лицата приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие на някоя от страните (с изключение в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 3, Раздел V от споразумението, който предвижда прекратяване на споразумението едностранно от възложителя с писмено уведомление при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по споразумението).

От доказателствата по делото се установява, че с Уведомление рег. ДОб-2-537#5/23.07.2018 год., изпълнителният директор на Агенция по заетостта е уведомил Доставчика на обучение, че прекратява едностранно споразумението на осн. чл. 5, ал. 2 от същото поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на Сдружение Информа, считано от датата на получаването му. Като основание за прекратяването е посочено констатирани несъответствия при извършени проверки на място от експерти на агенцията както и непровеждани от сдружението обучения, за които са постъпили сигнали и жалби от обучаеми лица. Изрично е уточнено, че във връзка с едностранното прекратяване на Споразумението от страна на Агенция по заетостта, за всички обучения за които при проверка на място е констатирано непровеждане на учебните часове или е установено документално, че обучението се води от един преподавател в един часови диапазон по различни теми или на различни адреси, няма да бъдат изплатени от Агенция по заетостта. За прекратените от Сдружението обучения, както и за тези, за които е констатирано нарушение, следва да бъдат върнати ваучерите в съответната ДБТ, издала съответния/ите ваучер/и. Уведомлението е връчено на Сдружението на 28.07.2018 год.

Независимо от така връченото уведомление за прекратяване на Споразумението и изричното указание, че средствата няма да бъдат изплатени, Сдружение Информа е депозирало в Агенция по заетостта искания за плащане, както следва:

• за извършено обучение Компютърен аниматор/Компютърна анимация - 68/10.09.2018 год. за 5 бр. ваучери;

• за извършено обучение Организатор интернет приложения/Електронна търговия - 70/10.09.2018 год. за 11 бр. ваучери;

• за извършено обучение Оперативен счетоводител/Оперативно счетоводство - 67/10.09.2018 год. за 20 бр. ваучери;

• за извършено обучение Графичен дизайнер/Графичен дизайн - 72/12.09.2018 год. за 2 бр. ваучери;

• за извършено обучение Организатор на туристическа агентска дейност/Организация на туризма и свободното време- 75/10.09.2018 год. за 5 бр. ваучери;

• за извършено обучение Екскурзовод/Екскурзоводско обслужване - 77/10.09.2018 год. за 7 бр. ваучери.

Към ваучерите по проведените обучения са представени декларации от обучаваните лица, свидетелства за професионална квалификация, констативни протоколи от проверки, протоколи от финансова проверка, както и учебни графици от обученията. Към исканията за плащане са приложени фактури за заплащане на уговореното.

По повод подадените искания за плащане, с Уведомление рег. 20-00-1665/05.12.2018 год., изпълнителният директор на Агенция по заетостта е уведомил Доставчика на обучение, че с Уведомление за едностранно прекратяване на Споразумението писмо с рег. ДОб-2-537#5/23.07.2018 год. е предоставена подробна информация за обученията, по които са констатирани нарушения при проверки на място и документални проверки и не подлежат на плащане.

Установено е, че Сдружение Информа е оспорило Уведомление рег. ДОб-2-537#5/23.07.2018 год., с което Агенция по заетостта едностранно е прекратила Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год. По повод това оспорване, в Административен съд София-град е било образувано административно дело 8200/2019 год., което дело с Протоколно определение 134/14.09.2020 год. е било прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК поради просрочие на оспорването. След проведено касационно оспорване, с Определение 14051/12.11.2020 год., постановено по административно дело 11722/2020 год., Върховният административен съд, състав на седмо отделение е оставил в сила Протоколно определение 134/14.09.2020 год. по адм. дело 8200/2019 год. на Административен съд София-град.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че споразумението, по силата на което ответника Агенция по заетостта е възложила, а ищецът като доставчик на обучения е приел да извърши обучения срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси се явява валидно възникнало облигационно отношение по ненаименован двустранен и възмезден договор за услуга, към който приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за изработка. Формиран е извод, че по силата на този договор, за ищеца възникват две основни задължения да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както предписва нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД и да предаде работата на възложителя, а за ответника да приеме/одобри извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

По отношение на възраженията на Агенция по заетостта, съдът е приел за неоснователно твърдението, че депозираната искова молба е недопустима, доколкото е налице едностранно прекратяване на Споразумение ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 год., а искането е предявено след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, считано от датата на прекратяването на договора 28.07.2018 год. При формиране на този извод, съдът е отчел постановеното Определение от 12.11.2020 год. по адм.д. 11722/2020 год. на ВАС, с което е потвърдено Протоколно определение от 14.09.2020 год. по адм.д. 8200/2019 год. на АССГ, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба на ищеца срещу Уведомление рег. ДОб-2-537#5/23.07.2018 год. По мнение на съда, това обстоятелство не прегражда възможността на изпълнителя по споразумението да търси защита по реда на чл. 19ж от АПК, вр. чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на правата, които счита, че произтичат за него от последното, в частност на правото му да получи възнаграждение за предоставените обучения. Прието е, че с депозираната искова молба не се оспорва едностранното прекратяване на споразумение, а на основание същото се претендира от ответника да изпълни поетото задължение по договора и да заплати на ищеца за престираната от него услуга. В този смисъл е формиран извод за липса на основанията по чл. 177, ал. 1, изр. 1 и ал. 3 от АПК.

Като неоснователни са били приети и възраженията на Агенция по заетостта за изтекла погасителна давност по отношение на задължението.

По същество, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства (в хода на съдебното дирене са били разпитани в качеството на свидетели лица които са заявили, че като лектори са провеждали процесните обучения), първоинстанционният административен съд е приел за неоснователни и възраженията на ответника за недължимост на претендираното от ищеца вземане. По мнение на съда, от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е изправна страна по договора. След подробен анализ на доказателствата, относими към всяко едно от обученията, съдът е формирал извод, че ищецът е доказал извършването на възложените му шест обучения качествено и в обем, съобразно договореното с ответника, поради което последния дължи заплащането му, представляващо стойността на предоставените ваучери за обучения. В този смисъл, съдът е формирал решаващ извод, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Споразумение ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 год. се явява основателен и следва да се уважи за предявената сума от 76 500 лева, която съставлява размера на дължимите от Агенция по заетостта суми, представляващи 85% от номиналната стойност на издадените ваучери. За основателна е приета и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. В съответствие с така формирания извод, съдът е осъдил Агенция по заетостта да заплати на Сдружение Информа сумата от 76 500лв, представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.10.2018 год. и 12.10.2018 год., до окончателното изплащане. Със съдебния акт, в тежест на Агенция по заетостта са присъдени и разноски в размер на 3 695 лева.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав, противно на извода на първоинстанционния административен съд приема, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск. Този извод се формира от обстоятелството, че за ищеца Сдружение Информа е съществувала правната възможност да оспори по съдебен ред отказа на Агенция по заетостта да извърши поисканите плащания, обективиран в Уведомление рег. 20-00-1665/05.12.2018 год. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Така постановения отказ за плащане, по своята правна същност съставлява индивидуален административен акт по чл. 11, ал. 3, т. 2 от ПМС 280/2015 год., вр. с чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ - отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане. С оглед на това, предявената от ищеца искова претенция за плащане на същите суми, заявена по исков ред с правно основание чл. 19ж, ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК се явява процесуално недопустима. Следва да се има предвид, че законът не предвижда алтернатива за доставчика на услуга бенефициер, да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащането. Установявания в изложения смисъл липсват в първоинстанционното съдебно производство, а изводът на съда за допустимост на исковата претенция е необоснован и неправилен.

Анализът на описаните по-горе фактически обстоятелства обосновава извод, съгласно който, сключеното между Агенция по заетостта, в качеството й на възложител и Сдружение Информа, в качеството му на доставчик на обучение Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 год. съставлява административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, поради което, правоотношенията между двете се регламентират от правната рамка на ЗУСЕФСУ. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Споразумението е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от Постановление 280 на МС от 15.10.2015 год. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 год. В § 2 от ЗР на ПМС 280/15.10.2015 год. е указано, че Постановлението се приема на основание чл. 65, § 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета. С оглед на това, средствата, предоставяни по реда на ПМС 280/15.10.2015 год. съставляват средства от ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ПМС 280/2015 год. е указано, че Агенцията по заетостта (имаща функциите на Управляващ орган по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 год. по арг. § 2 ЗР на ПМС 280/2015 год., вр. с чл. 123(1) от Регламент (ЕС) 1303/2013 год.) изплаща на доставчиците на обучение, извършващи обучения срещу ваучери, средства в размер на стойността на ваучера за съответното обучение, като ал. 2 указва, че заплащането се извършва в срок до 30 дни от представянето в Агенцията по заетостта на документите по чл. 7, ал. 7 от Споразумението. В текста на чл. 11, ал. 3 от ПМС 280/2015 год. са регламентирани хипотезите, при наличието на които, доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучера. Така въведената правна регламентация предполага извършване от страна на управляващия орган преценка относно наличието, респ. липсата на предпоставките за възникване на правото на доставчика на обучение да получи стойността на ваучера. Наличието на обстоятелства, въз основа на които не се дължи плащане на доставчика на обучение предполага постановяването на акт, въз основа на който управляващия орган обективира властническото си правомощие да откаже поисканите плащания. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, която указва, че ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В този смисъл, актовете на управляващия орган, с които се одобрява или отказва плащане, по своята правна същност съставляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на постановен отказ за плащане на заявените обучения, обективиран в писмо рег. 20-00-1665 от 05.12.2018 год. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В това писмо, безпротиворечиво е посочено, че Агенция по заетостта счита, че описаните в писмото обучения не са проведени в необходимия обем и качество и предвид констатираните нарушения при извършените документални проверки, сумите по депозираните искания не подлежат на плащане. При постановяването на този отказ, управляващият орган се е позовал и на Раздел ІV Права и задължения на доставчика на обучение, чл. 4, ал. 3 от Споразумението, съгласно което, доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучера/ите, когато: (т. 2) не е предоставил посоченото в него обучение в обем и качество съобразно действащото законодателство и условията на постановлението (която клауза изцяло възпроизвежда текста на чл. 11, ал. 3, т. 2 от МПС 280/15.10.2015 год.).

Независимо от нормативно предвидената в чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ възможност за оспорване, по делото липсват данни за обжалване по съдебен ред на отказа за плащане. В този смисъл следва да се има предвид, че нормативно предвидения ред за защита чрез предявяване на жалба срещу постановения от управляващия орган отказ, изключва процесуалната възможност за подаване на иск по реда на чл. 19ж от АПК за изплащане на отказаната сума. По същество, чрез иницииране на исково производство, ищецът не може да замести и преодолее последиците от постановения отказ за плащане. Одобряването на плащане при изпълнение на проект, финансиран със средства от фондовете по чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, е предпоставено от преценката на управляващия орган за допустимост в съответствие с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира правото му на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка за исковото производство по чл. 19ж, ал.1 от АПК за същата сума.

В случая, първоинстанционният административен съд, противно на развитите по-горе мотиви е приел за допустим предявеният пред него иск с правно основание чл. 19ж от АПК. С оглед на това и в съответствие с развитите доводи и аргументи, оспореното съдебно решение се явява недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 912,00 лева, от които 612,00 лева, представляващи заплатената държавна такса за касационното производство и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение (по 150,00 лева за всяка от двете съдебни инстанции), определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение