Решение № 1218 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2018 г.

Решение № 1218 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Л. Илиева, против решение № 3222 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 2088/2018 г. на Административен съд – С. град. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 329 от 31.01.2018 г. в частта му, в която е отхвърлена молбата на С. Я. и малолетната й дъщеря А. Ясмин за предоставяне статут на бежанец и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за необоснованост – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – С. Я., лично и като законна представителка на малолетната си дъщеря – А. Ясмин чрез процесуалния си представител – адвокат И. Савова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед данните, представени в бежанската история. Съдът не е изследвал въпроса, доколко кандидатката за статут е отдадена на вероизповеданието си. Посочва още, че цитираната в решението практика на СЕС касае именно въпроса с практикуването на религиозната си вяра, а не по принцип с религиозната им принадлежност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, но по причини, различни от изложените от административния съд. Производството пред него е образувано по жалба, подадена от С. Я. против решение № 329 от 31.01.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на нея и на малолетната й дъщеря е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразила е, че административният орган не е обсъдил ситуацията в страната й по произход във връзка с изповядваната от нея религия. Едновременно с това не е съобразил социалния й статут на [семейно положение] с малолетно дете, която не би могла да се върне обратно в дома на родителите си. Съществена част от доводите по жалбата й са за неизпълнение на решение на СЕС по съединени дела С-71 и С-99/11, части от което са цитирани. В хода на съдебното производство е представила доказателства за преследвания на нейни сънародници единствено и само поради религията им – [вероизповедание]. Административният съд е събрал в цялост административната преписка и е изложил механично приетите за установени факти, без да ги обвърже конкретно с липсата или наличието на предпоставките за предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Вместо това абстрактно е разсъждавал върху предпоставките в европейското законодателство за предоставяне на статут при наличие на преследване по религиозни причини. Отново извън контекста на изнесените от жалбоподателката факти и обстоятелства, още повече, че същите са достатъчно противоречиви, което налага внимателния им анализ, е обсъдил законодателството в Пакистан, досежно статута на процесното религиозно движение. Направил е два необосновани извода: първият е, че жалбоподателката е положила реални усилия да обоснове молбата си пред компетентния национален орган; представила е доказателствата, с които разполага; подала е молбата за международна закрила във възможно най-ранен момент. Вторият необоснован извод е, че е доказано коментираното в решението на СЕС от 2012 г. преследване срещу нея, което е достатъчно сериозно по естеството и повторяемия си характер и представлява тежко нарушение на основните права на човека. По тези съображения е счел отказът на председателя на агенцията за предоставяне на статут за незаконосъобразен и го е отменил. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Приел е за неоснователна жалбата в частта й, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и я е отхвърлил. Решението в обжалваната му първа част е правилно, но единствено, като краен резултат. Видно от данните по делото, молителката и дъщеря й са влязли в страната по сухопътната й граница, използвайки трафиканти и са задържани на 20.08.2016 г. в района на граничен пункт Калотина. Още на 12.09.2016 г. тя е подала молба за закрила. В регистрационния лист, наред с останалите персонални данни, е посочила, че е [дата на раждане]; че е придружена от съпруга си, индивидуализиран с имена и дата на раждане и че има две деца, също индивидуализирани по име и по възраст. Придружена е само от дъщеря си – А. Ясмин, родена на [дата на раждане]. Ясно и недвусмислено е описала, като своя религия, че е [националност] – [вероизповедание]. С молителката е проведено обстойно интервю на 16.09.2016 г. Именно с религиозната си принадлежност, тя е обяснила причините си за напускане на Пакистан. Макар да излага общо заплахи срещу нея и семейството й, както и срещу други съседни семейства, членове на същата религиозна общност, не съобщава конкретни физически репресии по отношение на самата нея, с изключение на случай с давност от няколко години. Посочила е още, че е кандидатствала за работна виза в Италия двукратно – през 2015 и 2016 г., но такава й е отказана. Интервюиращият орган е преценил молбата, като явно неоснователна, провел е ускорена процедура в хипотезата на чл. 70, ал. 1 ЗУБ и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ е отхвърлил искането за закрила. Молителката е упражнила правото си на жалба пред административния съд, в която е акцентирала на тероризма в Пакистан и невъзможността на управляващите да се справят с него. Позовала се е и на страх от преследване, поради религиозната си принадлежност. Развила е доводи за наличие на всички условия за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалването е приключило със съдебно решение от 31.10.2016 г. за отхвърляне на жалбата й, като неоснователна. Пет месеца по-късно С. Я. и дъщеря й са задържани в района на В.. На 19.04.2017 г. тя е подала молба за закрила, твърдейки нови обстоятелства и доказателства, касаещи ситуацията в държавата й по произход. Акцентът вече изцяло е върху изповядваната версия на ислямска религия [вероизповедание]. Позовала се е на общото преследване на привържениците й и е представила непреведени документи, сред които е описана нейна молба за съдействие до полицията от 20.01.2016 г. за нападение над нея по религиозни подбуди. За първи път е посочила ясно и категорично, че това е действителната причина за напускането на Пакистан. По тази молба е издадено решение № 32-ОК от 3.05.2017 г. за допускането й до производство за предоставяне на международна закрила. Интервюиращият орган лаконично се е обосновал единствено с твърденията на молителката за представени нови писмени доказателства и наведени нови обстоятелства, считайки, че те могат да се изследват само в рамките на такова производство. В същото време обаче, единственото, което е направено в новообразуваното производство, е провеждане на повторно интервю на 22.05.2017 г. На него молителката е съобщила съвсем различни лични данни: действителна година на раждане – 1982 г., която се установява и от приложеното копие от паспорт; факта, че е разведена, установен със съответен документ. Лаконично е описала твърдяното нападение на 20.01.2016 г., като е посочила и предходни случаи на заплахи срещу нея и родителите й. По този начин цялата й лична история вече е обединена около религиозната й принадлежност. Административният орган е бил задължен да изпълни вменените му задължения по чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ. На първо място е бил длъжен да изясни всички противоречия между обясненията на молителката в ускореното и в общото производство, в това число и на основните елементи от личния й статут, каквито са датата на раждане, семейното положение и броя на децата, които има. Изясняването е особено необходимо, доколкото това обективно е основата, на която би следвало да се прецени достоверността на твърденията за основателен страх от религиозно преследване. Още повече, че се наблюдава съществена разлика между твърдения интензитет на това преследване преди приключване на ускореното производство с влязло в сила решение на административния съд в град Х. и новото такова. На второ място, административният орган е нарушил производствените правила, като не е събрал никакви данни за положението на привържениците на религиозното движение [вероизповедание] в Пакистан. Действайки напълно автоматично, в производството пред агенцията, е представена обща справка от 9.10.2017 г., която би могла да има някакво отношение само към въпроса за предоставяне или отказ на хуманитарен статут, но не и предоставяне на търсения бежански такъв. Неизпълнението на задълженията по ЗУБ е особено съществено, тъй като е довело до постановяване на отказ, който е немотивиран с оглед конкретиката на твърденията за преследване, поради религиозни убеждения. При това извън анализа на агенцията, изцяло е останало социалното положение на молителката, което би следвало да се преценява съвместно с твърдяните религиозни убеждения. Ето защо отмяната на отказа от предоставяне на статут, извършена с обжалваното решене на първоинстанционния съд е правилна, като краен резултат. Преписката действително подлежи на връщане, но като се имат предвид мотивите на настоящото съдебно решене, а не тези, дадени механично от административния съд. Още повече, че в касационното производство молителката представя богата справка, конкретно за положението на привържениците на религиозното течение в Пакистан през последните две години. Внимателният анализ на решението на СЕС, постановено именно във ръзка с претенцията за бежански статут на лица, изповядващи религиозното учение [вероизповедание], на което се позовава административният съд, затвърждава необходимостта от оценка, не само на общото положение в страната по произход, но и на личното основание. Така в § 68 от него е уточнена необходимостта от оценяването на личните причини през призмата на всички актове, на които молителят е бил или рискува да бъде изложен, за да се направи извод за наличие на преследване. Оценяването на риска, изисква отчитане на поредица обективни и субективни обстоятелства - § 70 от решението. Дължимите в такъв случай действия и оценки от страна на компетентния държавен орган се съдържат и в заключението на генералния адвокат по същото дело. Така в § 54 от него е посочено, че подлежи на разглеждане естеството на конкретната ситуация, в която попада лицето, когато упражнява основната си свобода или когато нарушава ограниченията, на които тази свобода е подложена в съответната държава. И докато в § 80 и 81 от становището е извършен преглед на законодателството в Пакистан по отношение членовете на общността [вероизповедание], то в следващия § 82 е вменено задължението на компетентния държавен орган по молбата за международна закрила, да провери въз основа на редовните доклади на държавите и организациите за защита на правата на човека, дали това законодателство действително се прилага от пакистанските органи. Едва тогава самото законодателство би могло да достигне равнището на преследване. Съотнасянето на ситуацията в страната на произход към конкретната бежанска история, като самостоятелно задължение на държавния орган, е разработено в § 93 до § 96 от заключението с акцента върху задължението на органа да осъществи индивидуална преценка. Нито едно от тези указания не е изпълнено в конкретния случай. Поради това и завършващият го акт е незаконосъобразен, а касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да се остави в сила, но при връщане на преписката, административният орган е обвързан да изпълни указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение