Решение № 2469 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2023 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение 1766/20.03.2023 г. по адм. дело 829/2022 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е осъдена да заплати на Топлофикация Разград АД обезщетение в размер на 275 582, 76 лева за имуществени вреди, настъпили в периода 01.07.2017 г. 30.06.2018 г., изтеклата върху главницата за периода 15.01.2021 г. - 30.01.2022 г. законна лихва в размер на 29 165, 84 лева, законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба 31.01.2022 г., както и разноски в размер на 10 300, 07 лева. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответната страна Топлофикация Разград АД със седалище и адрес на управление Разград е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Топлофикация Разград АД, с която срещу Комисията за енергийно и водно регулиране са предявени искове, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 283 541, 92 лева за имуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт заедно със законната лихва от датата на исковата молба; за присъждане на изтеклата върху главницата за периода 15.01.2021 г. - 30.01.2022 г. законна лихва в размер на 30 008, 19 лева. В исковата молба се твърди, че по причина на отменен като незаконосъобразен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране ищецът понесъл вреди от разлики в цените на произведената от него топлинна енергия. В периода 01.07.2017 г. 30.06.2018 г. Топлофикация Разград АД продавало топлинна енергия с топлоносител гореща цена на по-ниска цена, определена с решение Ц-18/01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, което било отменено като незаконосъобразно от съда в частта по точка 8. Вследствие било издадено новото решение Ц-7/14.01.2021 г., с което била определена по-висока цена на топлинната енергия, но то нямало действие за минал период. Административният съд установил, че ищецът Топлофикация Разград АД е титуляр на лицензия Л-083-05/21.02.2001г. и лицензия Л-082-02/21.02.2001г. за производство на електрическа и топлинна енергия и пренос на топлинна енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С решение Ц-18/01.07.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране са определени ценообразуващи елементи, както и преференциална цена на електрическата енергия в размер на 159, 54 лева/МВтч без ДДС и еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода в размер на 73, 96 лева/МВтч. С решение 5714/10.10.2018 г. по адм. дело 8825/2017г. по описа на Административния съд-град София е отменена точка 8 от решение Ц-18 /01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. Решението е оставено в сила с решение 7309 /11.06.2020 г. по адм. дело 14595/2018 г. по описа на Върховния административен съд. С решение Ц-7/14.01.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е определена преференциална цена на електрическата енергия в размер на 174, 62 лева/МВтч без ДДС и еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода от 85, 65 лева/МВтч за периода 01.07. 2017 г. - 30. 06. 2018 г. Решението не било обжалвано и влязло в сила. Административният съд приел, че по делото са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - незаконосъобразен административен акт, отменен от съда, вреда, причинно - следствена връзка между настъпилата вреда и незаконния административен акт. В течение на исковия период дружеството Топлофикация РазградАД продавало топлинна енергия с топлоносител гореща вода на цена, определена с решение Ц-18/01.07.2017 г. на Комисията за енергийто и водно регулиране, която била по-ниска от определената с последващо решение на регулаторния орган. Разликата в цената причинила на ищеца имуществена вреда в посочения в исковата молба размер, установена от основното и допълнителното заключение на допуснатото по делото счетоводна експертиза, които съдът кредитирал изцяло. Макар ответната страна да е оспорила заключението, тя не поискала изготвянето на повторно заключение или разширяването на експертизата. Съгласно данните по основното заключение, разликата между реализираните приходи от продажбата на топлинна енергия на цена 73, 96 лева/МВтч, утвърдена с отмененото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, и приходите от продажби, които дружеството би имало при цена 85, 65 лева/МВтч, утвърдена при новото произнасяне на Комисията за енергийно и водно регулиране, възлизала на 275 582, 77 лева. С оглед този, посочен от счетоводната експертиза размер административният съд присъдил на Топлофикация Разград АД обезщетение в размер на 275 582, 76 лева и отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер. Съдът счел за основателен и иска за присъждане на законната лихва върху главницата за периода 15.01.2021 г. 30.01.2022 г. или от издаването на решение Ц-7/14. 01. 2021 г. до подаването на исковата молба на 31. 01.2022 г. и осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на ищеца 18 448, 73 лева мораторна лихва, като отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до предявения размер от 30 008,19 лева. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е допустимо, но неправилно. Производството е исково, поради което единственото изискване, свързано с допустимостта на претенции с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е предвидено в чл.204, ал.1 ЗОДОВ. Условие за допустимост на претенцията, основана на твърдения за вреди, причинени от незаконен административен акт, е предварителната отмяна на акта. Ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди от решение Ц-18/01.07.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Решението е отменено като незаконосъобразно в частта по точка 8, което обуславя допустимостта на исковата претенция. Решението на административния съд е опорочено от допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорът не е бил изяснен в пълнота, що се отнася до доказването на твърденията на ищеца, че не е увеличил имуществото си единствено по причина на отменения административен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране, с който е определена по-ниска цена на произведената от "Топлофикация Разград" АД топлинна енергия и на тази по-ниска цена са извършени продажбите на топлинна енергия за съответния период. Съгласно чл.30, т.4 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране регулира цените, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на клиенти. Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3 (чл.36 ЗЕ). Съгласно чл.36, ал.1 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия в срок до 7 дни след получаването на решенията за утвърждаване на цени топлопреносните предприятия публикуват в средствата за масово осведомяване утвърдените им пределни цени, включително цените по тарифните структури, и цените, които ще прилагат по договорите с клиентите през следващия ценови период. Новите цени се прилагат считано от датата, посочена в решението на комисията (чл.36, ал.2 от наредбата). С издаването на новото решение Ц-7/14. 01.2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е определила по-висока преференциална цена на електрическа енергия без ДДС от 174, 62 лв/Мвтч, както и по-висока еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода, увеличена от 73, 96 лв/МВтч на 85, 65 лв/МВтч. Решението определя цената на топлинната енергия за посочения в него регулаторен период - 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. То е постановено за вече отминал период поради продължилото административно производство, в рамките на което комисията е трябвало повторно да се произнесе при условията на чл.173, ал.2 АПК след отмяната на предходно издаденото от нея решение. Както е посочено в заключението на назначената счетоводна експертиза, продажбите на топлинна енергия на клиентите на предприятието за този период са извършени на цената, утвърдена с отмененото решение Ц-18/1.07.2017г. Енергийното предприятие е продавало топлинна енергия на тази цена по силата на допуснатото със закон предварително изпълнение на решениeто на Комисията за енергийно и водно регулиране (чл.13, ал.9 ЗЕ). Утвърдените цени на топлинна енергия са пределни, което означава, че доставчикът може да продава енергия на по-ниски цени. В този смисъл е разпоредбата на чл.5, ал.4 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г., според която енергийните предприятия могат да прилагат по-ниски от утвърдените от комисията цени, при условие че това не води до кръстосано субсидиране между групите клиенти. След определянето на увеличената цена на топлинната енергия Топлофикация Разград АД не предприело действия за събирането на допълнителни приходи от клиентите, причините за което не са посочени в исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че новото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране действа не занапред, а за определения в него период, както предвижда чл. 36, ал.2 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г. С влизането на това решение в сила е приключило административното производство, образувано по заявление Е-14-16-5/31.03.2017 г. на "Топлофикация Разград" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла окончателно в интерес на ищеца, като е определила по-висока цена на топлинната енергия в сравнение с тази по отмененото решение. За постигане на заложения регулативен ефект ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да бъдат издадени преди началото на посочения в тях ценови период. Именно затова чл.24, ал.2 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г. предвижда, че заявленията на енергийните предприятия за утвърждаване на необходимите приходи и цени се подават не по-късно от 3 месеца преди изтичането на стария ценови период или влизането в сила на предлаганото изменение на действащи цени. С оглед на тези обстоятелства административният съд е следвало да изложи мотиви относно действието, което проявява влязлото в сила решение Ц-7/14.01.2021 г. в отношенията между потребителите и "Топлофикация Разград" АД, произтичащи от сключените между тях договори за доставка на топлинна енергия. При отсъствието на процесуална активност от страна на заинтересованата страна административният съд е следвало служебно да даде указания на страните и да събере доказателства за следните обстоятелства: обявена ли е на потребителите увеличената цена на топлинната енергия съгласно решение Ц-7/14.01.2021 г.; какви са причините, поради които дружеството не е пристъпило към събиране на приходи от увеличената стойност на топлинната енергия по решение Ц-7/14. 01.2021 г. ; налице ли е договорен механизъм за коригиране на сметките на потребителите, ако утвърдената от Комисията за енергийно и водно регулиране цена на топлинната енергия е по-висока от тази, на която доставчикът е продавал за съответния отоплителен сезон; в случаи като разглеждания налице ли е механизъм за компенсиране на приходите на производителя на топлинна енергия от комбинирано производство през следващия ценови период с издаването на съответно решение от Комисията за енергийно и водно регулиране и подавано ли е заявление от "Топлофикация Разград" ЕАД с такова искане. Изясняването на последния въпрос е от съществено значение с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г., според която по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи може да се извърши следващ регулаторен преглед С оглед допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълни фактически констатации на съда, решението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се съберат относимите за правилното решаване на спора доказателства. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд