Решение № 12414 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2018 г.

Решение № 12414 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници" против решение № 1805 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д № 7602/2017 г. по описа на Административен съд - София - град, с което агенцията е осъдена да заплати обезщетение в размер на 490 лв за имуществени вреди, претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП-18/20.05.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-София. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, на всички посочени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Ответникът - "Ес и Кей" ООД, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Агенция "Митници" да заплати, по предявения от "Ес и Кей " ООД иск, сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП-18/20.05.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-София. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, включително претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на наказателното постановление. Административният съд е счел, че представеният договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и фактури са достатъчни за доказване на твърдяната вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От мотивите на съда не става ясно по какви съображения договорът за правна защита и съдействие е счетен за достатъчно доказателство за настъпване на вредата. Доказателства за плащане във фактическата страна на мотивите не са споменати, като само в едно изречение при обсъждане на казуса от правна страна, съдът сочи, че кредитира представените фактури, без да уточнява кои са и без да обсъжда тяхното съдържание. Неправилно съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 490 лв., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 18/2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара – София" е доказана и основателна. Нито в представения едва в хода на настоящото съдебно производство договор, нито в представените платежни документи е посочен размер на уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Недопустимо е съдът в производството по ЗОДОВ сам да определя размера на дължимото по повод друг съдебен процес адвокатско възнаграждение. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество в разглежданото съдебно производство, както пред СРС, така и пред АССГ е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, съгласно представено пълномощно. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените в настоящия процес пред АССГ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., фактура № 2000000276/29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв с ДДС; проформа фактура № 2000004111/30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв с ДДС; фактура № 2000000291/01.10.2011 г. за правни консултански услуги на стойност 4365, 41 лв с ДДС, проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС; фактура № 22000000302/01.02.2012 г. за правни консултански услуги на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС и съответни разпечатки от за транзакции с неизвестен източник. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на делото пред СРС за осъществена по него правна защита. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна, както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, още повече при пълното разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли. При този изход от спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение