Решение № 1674 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2008 г.

Решение № 1674 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на СО р-н "Слатина", чрез процесуален представител юрк. Стоянова, против решение № 390/17.05.2008 г. по адм. дело № 5094/2007 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съгласно заключението по приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза процесният имот попада върху терен, отреден за "озеленяване", което мероприятие е реализирано. Претендираната площ от 1775 кв. м. не е застроена със сгради, но се намира в скат, в затревена и залесена територия. Сочи се също така, че при определянето на застроената част техническите служби са се ръководили от указанията на министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за прилагане на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като съгласно т. 2.3, б. "г" от същите зелените площи са мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността. По отношение на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза касаторът счита, че съдът не е изложил мотиви защо основно кредитира именно това заключение като обективно и компетентно изготвено, а липсата на мотиви винаги представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това съдът не е събрал доказателства дали в процесния имот са налице съоръжения, които съгласно § 1в от ППЗСПЗЗ също са пречка за възстановяване на собствеността. Ответниците - Цветанка Николова Петрова и Велин Александров Георгиев, чрез процесуален представител адв. Караджова, вземат становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено след като съдът е обсъдил всички доказателства и доводите на страните, включително и двете съдебно-технически експертизи. Правилни са изводите му, че нито едно мероприятие, за което е отреден терена, не е осъществено, поради което е уважил жалбата и е определил цялата площ като незастроена. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № РД-09-332/23.10.2007 г. на кмета на СО р-н "Слатина", с която е одобрено решение по преписка № 94 Ц-519/30.08.2007 г. за поземлен имот № 5 (част) от стария кадастрален план на с. Слатина с площ от 1775 кв. м., определена като изцяло застроена, като вместо това се е произнесъл по същество и е определил цялата площ по букви А-Б-В-Г, оцветена в червено по скицата на в. л. Дачева, като свободна. Съображенията на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, както и заключенията на основната и допълнителната съдебно-технически експертизи. Въз основа на същите е приел за безспорно установено, че никое от предвидените мероприятия по отреждането не е изпълнено. По отношение на мероприятието "озеленяване", послужило като мотив на техническата служба да приеме, че имота е застроен, съдът е приел, че такова не е реализирано, тъй като се касае за естествено образувал се и залесил се скат. Така постановеното решение е правилно. В производството с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдебният контрол се свежда до проверка дали застроената, респ. свободната от застрояване площ са правилно определени с оглед техническите правила и нормите по териториално и селищно устройство. За установяване на горните обстоятелства безспорно са нужни специални знания, с оглед на което съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесния имот - част от имот пл. № 5 (стар) се намира в скат, в затревена и залесена територия. Посочено е, че с оглед цитираните в оспорената заповед Указания на министерството на регионалното развитие и благоустройството, може да се приеме, че мероприятието "озеленяване" е реализирано. По искане на жалбоподателите съдът е допуснал и изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза от специалист - озеленител, който да прецени дали видовете дървета и храсти намиращи се на терена, са самонастанила се растителност или има проведено озеленяване. Вещото лице е дало заключение, че процесният терен се намира в естествено образувал се скат, теренът не е моделиран, по него не са извършвани мероприятия по вертикална планировка и озеленяване - няма алеи и планово внесени растителни видове и храсти, характерни за паркова среда. При тези данни правилно и обосновано съдът е приел, че в процесния имот няма реализирано мероприятие "озеленяване". Неоснователно е позоваването в касационната жалба на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно който понятието "строежи" включва и "благоустройствени и спортни съоръжения", тъй като в случая е безспорно, че такива не са реализирани. Неоснователно е и позоваването на Указанията на МРРБ за прилагане на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Визираните указания не са нормативен акт и не могат да се прилагат вместо приложимата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Нещо повече, дори и да се приеме, че е допустимо позоваването на тези указания, изводът за незастроеност на имота остава непроменен. В т. 2. 3, б. г) от същите са визирани мероприятия по опазване на околната среда, природните ресурси и благоустройството, които не позволяват възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като сред изброените фигурират "обществено озеленени площи" и "озеленяване". Тези понятия обаче следва да се тълкуват в смисъл, че е налице осъществено мероприятие "озеленяване". В случая обаче, видно от допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице - озеленител, процесният имот не е моделиран, по него няма извършени мероприятия по вертикална планировка и озеленяване. Несъстоятелни са доводите на касатора, че съдът не е изложил мотиви защо основно кредитира резултатите от допълнителната експертиза и защо счита, че целият имот е незастроен. Чрез допълнителната съдебно-техническа експертиза е изяснен спорния по делото въпрос, а именно дали е налице осъществено мероприятие "озеленяване". Именно затова съдът е основал своите фактически констатации и е достигнал до съответните правни изводи, позовавайки се на резултатите от тази експертиза. Ето защо изводите му са мотивирани, законосъобразни и обосновани. В касационната жалба са развити и доводи, че първоинстанционният съд не е събрал доказателства дали в процесния имот са налице подземни съоръжения. По делото липсват доказателства за такива съоръжения. Освен това, задачата на първоначалната техническа експертиза е била да определи застроената и свободната част от имота, т. е. да се установи дали в имота са налице съоръжения от характера, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Никъде в заключението на вещото лице не е посочено, че през имота преминават подземни съоръжения. Експертизата не е оспорена от настоящия касатор, нито същият е поставял допълнителни въпроси към експерта. В настоящото производство също не представя каквито и да било доказателства в подкрепа на горните си твърдения. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение