Решение № 5317 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 251, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. против Решение № 216/16.01.2026 г., постановено по административно дело № 523/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за тълкуване на постановеното по същото дело Решение № 1218/02.04.2024 г. В касационната жалба, която се поддържа лично от М. М. М. са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, с молба да бъде отменено и делото да се върне на Административен съд – Велико Търново за тълкуване. Ответната страна – Главен архитект на Община Свищов се представлява от адвокат М. Р. – Мотева, която оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на съдебното решение. Б. П. Т., редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че не са налице касационните основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска, Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на М. М. М. срещу Акт за узаконяване № 2/04.04.2002 г. на Главния архитект на Община Свищов, с искане за обявяване на нищожността му. С посочения административен акт е узаконен строеж – стълбище към магазин за промишлени стоки с квадратура 10 кв.м., извършен в УПИ XXI-1738, кв. 69 по ПУП на гр. Свищов. След проведена касационна проверка, това решение е оставено в сила с Решение № 11747/01.11.2024 г. по административно дело № 6719/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Постъпило е искане от М. М. М. за тълкуване на решението с твърдения за неяснота във волята на съда по следните въпроси: 1. Актът за узаконяване какво узаконява; 2. Стълбищата, изградени на [улица]на земя публична общинска собственост ли са; 3. Молителят и други лица стават ли съсобственици на стълбището и земята под него; 4. Какъв е правния им интерес; 5. Какви са правните последици от решението, тъй като узаконява липсата на стълбище в УПИ XXI-1738, кв. 69 по ПУП на гр. Свищов. За да постанови отхвърляне на искането за тълкуване административният съд е описал предмета на съдебния спор, след което е приел, че на тълкуване по чл. 251 ГПК подлежи диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви, като в случая диспозитивът е ясен и недвусмислен и не се нуждае от тълкуване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникване на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, засегнали диспозитива на решението, като мотивите към него могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 251 ГПК само с оглед изясняване волята на съда, залегнала в диспозитива. Мотивите не могат да бъдат тълкувани самостоятелно, отделно от диспозитива, аналогично на липсата на възможност за самостоятелното им обжалване. В конкретния случай не е налице неяснота във волята на съда, постановил решението. В диспозитива на същото точно и разбираемо е постановено, че подадената от М. М. М. жалба с искане за обявяване нищожността на Акт за узаконяване № 2/04.04.2002 г., издаден от Главния архитект на Община Свищов, се отхвърля като неоснователна. Правилно съдът е приел, че по част от поставените в искането за тълкуване на решението въпроси е даден отговор в мотивите му, друга част не са предмет на спора, а с трета част от въпросите се цели нова преценка на събраните по делото доказателства и пререшаване на спора, което е недопустимо в производството по чл. 251 ГПК. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на допълнителен правен резултат, съответно тълкуването на съдебното решение не може да бъде средство за промяна на неговите мотиви, поради което несъгласието на искателя с тях не съставлява основание да се приеме изпълнение на условията по чл. 251 ГПК. Повторна преценка на направените от страните възражения, както и на данните по делото е недопустимо да се извършва по тълкувателен път. В случая волята на съда е недвусмислено формулирана и изразена точно в диспозитива на решението. Не са били налице основания за тълкуването на решението и правилно молбата за тълкуване е отхвърлена от Административен съд – Велико Търново. Оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Свищов следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 768 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,