Решение № 9778 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2018 г.

Решение № 9778 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби подадени: 1 от "България Билдинг" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Д. Борисов, чрез процесуалните му представители - адв. Петкова и адв. Терзийска; и 2 от Столичен общински съвет /СОС/, представляван от председателя му, чрез пълномощник - гл. юрисконсулт С. Якуб; и двете, против решение № 3295 от 18.05.2018 г. по адм. дело № 10812/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 410/6.07.2017 г. на СОС, като незаконосъобразно. "България Билдинг" ЕООД поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба са обосновани подробно отделните касационни основания за отмяна на решението. Претендира разноски. Столичен общински съвет също обосновава искане за отмяна обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Подробно мотивите му са изложени в касационната жалба, с позоваване и на съдебна практика. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: М. Цанева, С. Ташева, К. Шекерджиев и М. Стефанова, чрез пълномощника им - адв. Петрова, оспорват касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Първоинстанционното производство пред АССГ е образувано по жалба на М. Цанева, С. Ташева, К. Шекерджиев и М. Стефанова, против Решение № 410/6.07.2017 г. на СОС, с което на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, са одобрени: 1 Проект за изменение на Плана за регулация /ПР/ на м. ж. к. "Борово", кв. 288 в, УПИ IV-1442 "за офиси и Оо", за обособяване на нови УПИ IV-2060 "за КОО, магазини, офиси, апартаментен хотел, жилища, пг и трафопост", УПИ XIII-2060 "за офиси и Оо" и УПИ XIV-2060, "за офиси и Оо", изменение на улична регулация по о. т. 516 а-516 б--516 в-516 г, промяна профила на улица по о. т. 468-516, съгласно приложената графична част; 2 Проект за изменение на на Плана за застрояване /П3 на м. ж. к. "Борово", кв. 288 в, предвиждане на ново застрояване в нови УПИ IV-"за КОО, магазини, офиси, апартаментен хотел, жилища, пг и трафопост", УПИ XIII-"за офиси и Оо" и УПИ XIV-"за офиси и Оо", съгласно приложения проект; и 3 Проект за Работен устройствен план /РУП/ за м. ж. к. "Борово", кв. 288 в, нови УПИ IV-2060, УПИ XIII-2060 и УПИ XIV-2060, без допускане на намалени разстояния към съседни имоти или сгради, вкл. през улица; За УПИ IV-2060, кв. 288 в, са посочени следните максимално допустими устройствени показатели за застрояване: Пзастр. -64. 70 % и Кинт - 5, 6. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел правни изводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Приел е, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта му - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Обосновал е изводи, че съществените нарушения на административнопроизводствените правила се изразяват в: неправилно проведена процедура по чл. 128, ал. 13 ЗУТ, без съобщаване на всички заинтересовани лица; отсъствие на обществено обсъждане на проекта по чл. 127, ал. 1 ЗУТ; липсата на планове и план-схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, които са задължителни; По отношение несъответствието на акта с материалния закон е приел, че са нарушени: чл. 22, ал. 4, 5 и 6 ЗУТ, поради това, че с оспорения ПУП-ПРЗ се изменя действащият ПУП - план за преструктуриране на ж. к. "Борово", одобрен с решение № 404/18.07.2013 г. на СОС; чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, с оглед несъответствието на ПУП с действащия ОУП на СО, по отношение на устройствената зона и показателите за застрояване за УПИ IV-2060; допускане на намалени отстояния между новопредвиденото в УПИ IV-2060 и в УПИ XIV-2060 застрояване спрямо съществуващата сграда в съседния УПИ VI-81, в нарушение на Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, схема № 14. Съдът е приел още, че показателите за застрояване на УПИ IV-2060 значително превишават показателите за застрояване за УЗ -"Оо", в която попада имота по ОУП на СО. Приел е, че изключението по чл. 27, ал. 3 ЗУТ, относно ъгловите имоти макар и формално да е налице, е приложено в нарушение целта на закона, защото го заобикаля и по този начин се постига максимално застрояване на имота. Освен това е обосновал изводи и за нарушение на чл. 31, ал. 5, вр. ал. 2 ЗУТ, поради неспазване на минимално изискуемото разстояние на сградата на основно застрояване в УПИ IV-2060 до страничната му граница, при дълбочина на сградата повече от 16 м. С тези мотиви съдът е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно, със следните допълващи мотиви: Предмет на оспорване е ПУП-ПРЗ за конкретен имот - УПИ IV-2060, кв. 288 в на ж. к. "Борово" и РУП, попадащ в територия с комплексно жилищно застрояване, с който ПУП-ПР този УПИ се разделя на три отделни УПИ-та, а с ПЗ за всеки от тях се предвижда ново строителство, отговарящо на предвижданията им, съгласно устройствената зона /У3 по действащия ОУП на СО. От данните по делото е установено, че по действащия план за ж. к. "Борово", по чл. 22, ал. 4 ЗУТ, одобрен с решение № 404/18.07.2013 г. на СОС, УПИ IV-1442, кв. 288 в е отреден за "офиси и Оо", което отговаря на устройствената зона /У3 по ОУП на СО, в която попада, а именно "Обществено обслужващи дейности" /"Оо/. Новообразуваните три УПИ-та, на мястото на УПИ IV-1442 попадат в същата УЗ-"Оо" по ОУП на СО, като конкретното им предназначение по ПУП, отговаря на тази зона. Обособяването на самостоятелни УПИ-та за частни имоти в територия с комплексно застрояване, които са с друго предназначение, съответстващо на УЗ по ОУП на СО, е допустимо. Това обаче не ги изключва от територията на съществуващия квартал с комплексно застрояване, поради което и на основание чл. 22, ал. 6, изр. 1 и 2 ЗУТ, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определя по правилата за комплексно застрояване, а плътността и интензивността на застрояване в имота не може да надвишава определените с плана параметри за съответната УЗ при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. От изложеното следва, че при правилно приложение на материалния закон, съдът е извел изводи, че оспореният ПУП-ПЗ и РУП по отношение на новосъздадени УПИ IV - за "КОО, магазини, офиси, апартаментен хотел, жилища, пг и трафопост" и УПИ XIV -за "офиси и Оо", и предвиденото в тях застрояване на нови сгради предвижда намалени разстояния между новите сгради и съществуващата жилищна сграда в съседен УПИ VI-81 /по отношение на който ответниците притежават вещни права/, в нарушение на отстоянията по приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, схема № 14. Според приетото заключение на СТЕ на в. л. арх. Савова, това отстояние между новата сграда в УПИ IV -2060, с кота корниз-77 м. и съществуващата в УПИ VI-81 следва да е 107. 80 м., а по ИПРЗ и РУП е ЗЗ. 2 м., а отстоянието между новата сграда в УПИ XIV-2060, с кота корниз-14 м. и съществуващата в УПИ VI-81 следва да е 19. 60 м., а по ИПРЗ и РУП е 12. 25 м., т. е и двете разстояния не отговарят на законно изискуемите. Заключението на в. л. Савова е оспорено, но не откъм квалификация, а предвид отговорите по поставените въпроси, които не удовлетворяват касаторите. Поискана е повторна експертиза, която се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност- чл. 201 ГПК, вр. 144 АПК. Преценката е на решаващият съд, от което следва, че при липса на необоснованост, отхвърляне на искането за повторна експертиза не обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите оспорват изводите на съда за допуснати намалени разстояния, в нарушение на Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, със доводи, че разпоредбата е неприложима. При положение, че новообразуваните УПИ-а попадат в територията на жилищен комплекс по действащия план от 2013 г. /който е такъв по чл. 110, ал. 4 ЗУТ/, независимо от различната УЗ-"Оо", за разстоянията между сградите на основното застрояване - ново и съществуващо, са приложими правилата на комплексно застрояване, към които препраща чл. 22, ал. 6, изр. 1 ЗУТ, вр. чл. 81 Наредба № 7/2003 г. Изложеното е достатъчно за да обуслови изводи за незаконосъобразност на оспорения ПУП-ПРЗ и РУП. При правилно приложение на закона е прието също, че оспореният ПУП-ПРЗ нарушава установените показатели за застрояване на УПИ IV-2060 за УЗ-"Оо", в която попада съгласно ОУП на СО, като ги превишава. Тези показатели за зона "Оо" са: макс. плътност на застрояването-60 %, макс. Кинт-3, мин. озеленена площ 30 % и макс. кота корниз-20 м., а по оспорения проект на ПУП-ПРЗ са: макс. плътност на застрояване-64. 70 %, Кинт. -5, 6, макс. озеленена площ 30 %, без максимална кота корниз. За 4 ет. сгради в УПИ IV-2060, свързано застрояване със сградите в УПИ XIII-2060 и в УПИ XIV-2060, е посочена к. корниз-14 м, а за 25 ет. сграда е посочена кота корниз-77 м. В оспореното решение на СОС и в касационните жалби, се съдържат доводи, че УПИ IV-2060 е ъглов, поради което и на основание чл. 27, ал. 3 ЗУТ, плътността на застрояване и интензивността не се ограничават. По отношение височината на сградата се поддържа становище, че не се ограничава в допустимата за УЗ-"Оо"-20 м., тъй като имота попада в Комплексен обслужващ център от трето ниво /IIIб-"допълващ"/ по ОУП на СО и на основание т. 3 към Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, тази височина е допустима. Настоящият състав намира доводите за неоснователни. Вярно е, че съгласно чл. 27, ал. 3 ЗУТ показателите плътност и интензивност на застрояване за ъгловите имоти, какъвто е УПИ IV-2060, не се ограничават, но това изключение е следвало да залегне в издадената и влязла в сила Заповед от 3.12.2015 г. на главния архитект на СО, по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-1442, кв. 288 в на ж. к. "Борово" и РУП /стр. 328/. В случая, видно от тази заповед, изрично е посочено, че изключения от устр. показатели за зона "Оо", не се предвиждат за имота, включително такова по чл. 27, ал. 3 ЗУТ, като проекта следва да бъде с Кк-20 м. Показателите за застрояване по заповедта са тези посочени в т. 15 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, касаещи УЗ-"Оо", без позоваване на т. 3 /допълнителна/ на това приложение. Заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е задължителна при изработването на проекта за ИПРЗ и РУП. Несъобразяването с нея е съществено процесуално нарушение, водещо и до нарушение на материалния закон. В случая не е приложимо изключението на т. 3 /допълнителна/ от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, относно височината на сградата до Кк-77 м, поради това, че тази сграда не е изцяло с обществено предназначение, а е смесена функционална сграда, предвиждаща апартаменти и жилища с РЗП около 25000 кв. м. надземна част, видно от обяснителна записка /стр. 341/. Освен това е установено, че не са спазени изискуемите отстояния на тази сграда до съществуваща жилищна сграда в съседния УПИ VI-81, което е пречка за приложението на това изключение. От изложеното следва, че нарушавайки устройствените показатели за зона "Оо", процесният проект за ИПРЗ нарушава предвижданията на действащия ОУП на СО, което е недопустимо по аргумент от чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Правилни са и изводите на съда за нарушение на чл. 31, ал. 5, вр. чл. 35, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, относно разстоянието на нежилищната сграда в УПИ IV до страничните регулационни линии, при дълбочина на сградата над 16 м., както и за нарушението на чл. 108, ал. 2 ЗУТ, поради отсъствието на планове за вертикално планиране и други план-схеми, които са задължителни за всеки ПУП, респ. неизлагането на мотиви по каква причина не са изработени. Правилно е отчетено, че процесният проект за ИПРЗ и РУП е процедиран по реда на чл. 128, ал. 13 ЗУТ, без съобщаването му по реда на ал. 1 и 3, на заинтересованите лица, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като посоченият ред е неприложим. Настоящият състав не споделя другите изводи на съда, за нарушение на материалния закон и целта му. Въпреки това, в преобладаващата им част обсъдена по-горе, правните изводи на съда са правилни, обуславящи крайния резулат по спора, а именно отмяна на оспореното решение на СОС, като незаконосъобразно. Неоснователни са оплакванията в двете касационни жалби за неправилност на обжалваното решение. По част от тези оплаквания, относно отсъствието на намалени отстояния между сградите и приложението на чл. 27, ал. 3 ЗУТ и т. 3 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, касационната инстанция е изложила мотиви по-горе за неоснователност. Такива са и оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради нарушението на чл. 170, чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 200, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Доказателствената тежест е по силата на закона, който страните са длъжни да знаят. В проведените с. з. съдът е дал възможност за представяне на доказателства и доказателствени искания от страните, съобразно изразените становища, вкл. и въпроси към допуснатите два бр. СТЕ. По оспорената експертиза на в. л. Савова, са изложени мотиви по-горе. Експертизата на в. л. Коен не е оспорена изрично от страните - за това липсва отразяване в протокола от с. з. на 25.04.2018 г. когато е приета, а е налице само искане от адв. Терзийска /пълномощник на "България Билдинг" ЕООД/, за допълнителни въпроси и комплексна експертиза с повече лица. Допълнителните въпроси не са формулирани, нито пък е посочено в какво се изразява непълнотата или неяснотата на изслушаното заключение. По приложението на чл. 22, ал. 6 ЗУТ е направено изследване по-горе, а към приложението на чл. 31, ал. 5 ЗУТ препраща чл. 35, ал. 1 ЗУТ, въпреки, че предмет на проекта са нежилищни сгради. От изложеното следва, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат исканията на касаторите за разноски са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение