Решение № 4775 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Д-р Г. Джонов - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД, представлявано от управителя д-р Г. Джонов, действащо чрез Адвокатско дружество "Шаркова и партньори", представлявано от адвокат М. Шаркова срещу Решение 1749/30.09.2021 г., постановено по адм. д. 3310/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването по жалба на дружеството срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание 29-05-31-27/07.12.2020 г., издадена от Директор РЗОК - Пловдив, с която дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор 164306/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е приканено да възстанови сумата от общо 2 289, 60 лева, получена без правно основание, съгласно чл. 76б, ал. 2 във връзка с чл. 76б, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, и жалбоподателят е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, [улица], сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото. Релевираните оплаквания относно неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената писмена покана. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като за касационната инстанция се иска присъждане единствено на разноските за платена държавна такса. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Ангелова, в писмен отговор и в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в максимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание 29-05-31-27/07.12.2020 г. на Директора на РЗОК - Пловдив, с която "Д-р Г. Джонов - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД в качеството му на изпълнител по индивидуален договор 164306/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, е приканено да възстанови сумата от общо 2 289, 60 лева, получена без правно основание, съгласно чл. 76б, ал. 2 във връзка с чл. 76б, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. В писмената покана е посочено, че за нарушения на чл. 122, ал. 3 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО по изпълнение на индивидуален договор 164306/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) са наложени 153 санкции "финансова неустойка" в общ размер 2 289, 60 лева (две хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки). Със Заповед РД-13-1236/11.09.2020 г. на директора на РЗОК-Пловдив е наредено от 14.09.2020 г. до 17.09.2020 г. да бъде извършена планова, самостоятелна, тематична, първична проверка от служители на РЗОК - Пловдив по изпълнението на индивидуален договор за оказване на ПИМП 164306/14.02.2020 г., със задача - отчетена дейност от д-р Г. Джонов, изпълнител на ПИМП, в период на временна неработоспособност, с проверяван период: по ИД 164306/14.02.2020 г. за оказване на ПИМП. За резултатите от проверката е съставен Протокол 73/15.09.2020 г., в който е констатирано, че във връзка с депозирано в РЗОК - Пловдив писмо от НЗОК с изх. 20-16-573/14.08.2020 г. е извършена проверка на ИМП д-р Г. Джонов относно отчетена дейност в периода на временна нетрудоспособност. Съгласно справка от НЗОК с вх. 35-00-1778/17.08.2020 г., д-р Г. Джонов е ползвал обезщетение от НОИ за временна неработоспособност за периода от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г. В периода на ползвано обезщетение от НОИ за временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г. в РЗОК - Пловдив липсва депозирано от д-р Джонов - управител на лечебно заведение "Д-р Г. Джонов - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД уведомително писмо за отсъствие в горепосочения период, което е прието, че е в нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 3 НРД МД 2020-2022 г. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми 55/15.09.2020 г., в който за всеки един от посочените пунктове от 1.1 до 1.153 е установено неоснователно получено заплащане за извършени диспансерни и профилактичнипрегледи на задължително осигурени лица /ЗОЛ/ от д-р Г. Джонов по време на периода на ползвано от него обезщетение от НОИ за временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., за което не е уведомил РЗОК - Пловдив. С оглед посочените обстоятелства и поради неспазване на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във връзка с чл. 122, ал. 3 НРД за МД 2020-2022 г. е прието, че стойността на прегледите, извършени в периода 12.06.2020 г. - 30.06.2020 г. в общ размер на 2289, 60 лв. следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума. И двата протокола са връчени на д-р Джонов на 17.09.2020 г., като от него не е постъпило възражение в указания срок, видно от изготвена Докладна записка към Протокол 73/15.09.2020 г., в която отново е описано установеното от проверяващите органи, както и че констатираното е в нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във връзка с чл. 122, ал. 3НРДза МД 2020-2022 г. и че извършеното нарушение е за първи път. Въз основа на така съставения Протокол 73/15.09.2020 г., директорът на РЗОК-Пловдив е издал процесната писмена покана 29-05-31-27/07.12.2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че еналице абсолютна процесуална предпоставка за издаване на поканата по чл. 76б ЗЗО - влязла в сила заповед за налагане на санкция, като констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението, не могат да се преразглеждат в производство по оспорване на писмената покана, основаваща се на същите фактически констатации. Съдът е посочил, че наведените в жалбата възражения е следвало да бъдат отправени при оспорване на заповедта за налагане на санкция, каквото оспорване не е предприето. Предвид наличието на издаден за периода на неработоспособността на д-р Джонов болничен лист Е20200437210, за който няма данни да е оспорен и доколкото съгласно разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза при ползване на отпуск поради временна неработоспособност лицето не може да престира труд, следва да се приеме, че д-р Джонов е бил неработоспособен през този период. Според съда обстоятелството, че д-р Джонов по своя инициатива е извършвал прегледи на своите пациенти по време на установения отпуск за временна неработоспособност, без да е имал законно право за това, води след себе си и понасяне на съответните правни последици. Съдът е преценил също така, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че не някой друг, а именно д-р Джонов е извършвал прегледи на своите пациенти през спорния период от 12.06.2020 г. до 30.06.2020 г. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. При извършената проверка е установено, че д-р Джонов е бил във временна неработоспособност за периода 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., за който няма постъпило уведомление в РЗОК-Пловдив. Констатирано е нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. По делото е установено, че д-р Джонов не е уведомил РЗОК - Пловдив за разрешения му отпуск по болест за целия период на временна неработоспособност от 12.06.2020 г. до 14.07.2020 г., включващ и спорния период от 12.06.2020 г. до 30.06.2020 г. Затова, административният орган го е санкционирал за неизпълнение на задължението по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено, или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., е необходимо кумулативнотоналичие на две предпоставки - изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. От събраните по делото доказателства се установява, че д-р Джонов не само не е отсъствал, но е работил и е извършил профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската му листа. От показанията на свидетелите Пенчев и Раденов, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2021 г., се установява, че лицата са прегледани от д-р Джонов в кабинета му в [населено място], направени са им ЕКГ и са им предявени амбулаторни листове, като са потвърдили, че същите са подписани от тях. Показанията са конкретни и последователни, поради което настоящата инстанция счита, че следва да бъдат кредитирани. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и представените копия от амбулаторни листове, издадени през релевантния период от д-р Джонов. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че оборването на доказателствената им сила не е надлежно проведено, респ. не е доказана неавтентичността им, която се твърди от ответника. Анализът на доказателствената съвкупност води до извод, че през релевантния период д-р Джонов е бил в болнични, но е продължил да работи и да изпълнява задълженията си по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетелките Ангелова и Трайкова, тъй като последните не възпроизвеждат непосредствени възприятия, досежно реално извършваната от д-р Джонов дейност в кабинета му през посочения период. Този извод не се променя и при съобразяване на представената справка от информационната система на НЗОК - HOSP _ CRW, представена от ответника, от която се установява, че д-р Джонов е постъпил на 12.06.2020 г. в МБАЛ "Мед Лайн Клиник" АД Пловдив и е бил изписан на 14.06.2020 г., доколкото това доказателство е относимо към част от спорния период и ако бъде обвързано с нарушение на цитираната норма на НРД, ще доведе до различен период на нарушението и размер на изисканата за възстановяване сума спрямо посочените в писмената покана и заповедта за налагане на санкции. Следователно д-р Джонов не само не е отсъствал от практиката си през част от посочения период, но е извършвал дейност и за него не е съществувало задължението, вменено му от хипотезата на нормата по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2022 - 2022 г. - да уведоми РЗОК за своето отсъствие. По делото са приети Разпореждане РВ-3-15-00871622/29.01.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив и Платежно нареждане УРН: ОВ608032100018684/08.03.2021г., видно от които лицето е възстановило по сметка на НОИ полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 490, 47 лева. Изложените от органа съображения, че са заплатени суми за извършена медицинска дейност / помощ от ОПЛ в период на отпуск поради временна неработоспособност са от значение за осигурителното правоотношение. Дейността на ОПЛ и заплащането на сумите от НЗОК / РЗОК се урежда в договора сключен между страните. Дали изпълнителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност, а всъщност е работил като изпълнител по договора с РЗОК при установена реално извършена медицинска дейност в този срок, няма отражение в отношенията между страните по договора и не е основание тя да не бъде заплатена. Дори да се приемат изводите на административния орган относно релевантността на факта, че изпълнителят по индивидуалния договор е работил по време на отпуск поради временна неработоспособност, то от правна страна тези последици са заличени с връщането на обезщетението за временна неработоспособност и налагането на санкция за това с влезли в сила актове. Предвид изложеното, посочените предпоставки за събиране на суми получени без правно основание не са налице, тъй като органът не доказва изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал през целия спорен период от 12.06.2020 г. до 30.06.2020 г., а единствено визира, че е бил във временна неработоспособност за времето, за което са издадени болнични листи. Последното не се приравнява на отсъствие, защото д-р Джонов е изпълнявал задълженията си по договор 164306/14.02.2020 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ и е обслужвал здравноосигурените лица, което се потвърждава от описаните в поканата и приложени по делото амбулаторни листи за профилактични и диспансерни прегледи на ЗОЛ. Поради това при липсата на отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Наличието на издаден болничен лист само по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и при наличие на реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ.Предвид липсата на фактическо отсъствие на д-р Джонов, който е продължил да работи, не е възникнало основание да уведоми РЗОК за отсъствието си по смисъла на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. В този смисъл е и сложилата се практика на ВАС - решение 5598 от 11.05.2021 г. по адм. д. 3009/2021 г., ВАС, VІ отд., решение 5236 от 23.04.2021 г. по адм. д. 1915/2021 г., ВАС, VІ отд, решение 6032 от 19.05.2021 г. по адм. д. 2245/2021 г., ВАС, VІ отд. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което писмената покана да се отмени. При този изход на спора основателна се явява и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените разноски. С оглед представените доказателства, съдебните разноски претендирани от касационния жалбоподател за двете съдебни инстанции са в общ размер на 870 лева (осемстотин и седемдесет лева), както следва: за първата инстанция - 670 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева, внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лв. и 420 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат; за касационната инстанция съдебни разноски в размер на 200 лева - заплатена държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,