Решение № 9354 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2018 г.

Решение № 9354 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от представляващия Общинския съвет гр. Царево, срещу Решение № 1346 от 6.07.2018 г., постановено по адм. дело № 519/2018 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответната стана - Прокурор от Окръжна прокуратура Бургас не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил изцяло Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост на Община Царево, приета с Решение № 158 от 29.09.2008 г., отразено в Протокол № 15 от същата дата и е осъдил Община Царево да заплати в полза на Окръжна прокуратура Бургас сумата от 20 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при приемането му е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, тъй като не са представени доказателства да е спазено императивното изискване на закона, проектът да е публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предостави най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая съдът е установил, че такова публикуване от страна на Общинския съвет Царево не е доказано да е извършено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Не е спорно, че оспорваната пред съда Наредба е приета Решение № 158 от 29.09.2008 г., отразено в Протокол № 15 от същата дата. Не е спорно също, че чл. 44, ал. 5 от същата, в редакцията на текста, приета с това решение е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност и с Решение № 923 от 19.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1714/2008 г. по описа на АС – Бургас, потвърдено с Решение № 4277 от 31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 13148/2009 г. от ВАС, е отменен. С друго Решение на съда - № 788 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 342/2017 г. е отменен, като незаконосъобразен, текста на чл. 41, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, приета с решение № 158 от 29.09.2008 г. на Общинския съвет Царево. Вярно е, че при тези оспорвания съдът е провел контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, но само в рамките на предмета на делото. В случая прокурорът протестира Наредбата в цялост като сочи, че при приемането й не са спазени императивните изисквания на ЗНА. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. Обосновано съдът е приел, че оспорваната Наредба е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които в случая представляват основание за отмяна на акта. Първоинстанционният съд правилно е приложил ЗНА в относимата му редакция, приемайки че допуснатите нарушения на процесуалните норми на чл. 26, ал. 2 от този закон са съществени по своя характер. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. В тази връзка, нарушението на чл. 26, ал. 2 ЗНА е съществено, тъй като обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА кореспондира с чл. 77 АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е сторено. Съдебната практика е константна, че при провеждането на процедура по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е задължително за всеки текст на подзаконовия нормативен акт и неспазването й представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Вземането на решение от общинския съвет, без да е спазена процедурата по обществени консултации и без да са налице мотиви за приемане на текстовете, съответни на законовото изискване, както и без тези мотиви и самият проект на акта в тази част действително и в рамките на законово определения срок да са станали достояние на засегнатите лица, не са просто нарушения на административно производствените правила. Те са съществени процесуални нарушения, защото касаят правила, които обезпечат принципи на производството по издаване на подзаконови нормативни актове. В този смисъл е и константната практика на ВАС. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на общинската Наредба в нейната цялост. Твърдяното в касационната жалба, че е в ход процедура по приемане на нова наредба са неотносими към предмета на настоящия спор, а това че при първоначалното приемане на наредбата нейният проект е бил обявен на сайта на общинския съвет, но по технически причини не може да се установи това обстоятелство пред съда, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение