Решение № 9866 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2019 г.

Решение № 9866 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Исиан" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Калинчев срещу Решение № 86 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 461 по описа на Административен съд - Стара Загора за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против УП № 02-240-2600/4862 от 01.08.2017 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник - изпълнитления директор на ДФ "Земеделие". В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, свързани непълноти и грешки в системата ИСАК, допускани при подаване на заявленията за 2016 г. в резултат на което и констатираният процент на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през кампания 2016 г., спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" по мярка 214 да бъде по-малък от 90 % според касатора се дължи изцяло на работата на системата ИСАК. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от "Исиан" ЕООД срещу определение № 226 от 30.05.2019 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК, съдът е допълнил постановеното решение, като е осъдил касатора да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 295 лв. за възнаграждение за вещо лице. Иска се отмяна на определението като неправилно. Ответната по жалбата страна - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Излага доводи по същество и претендира присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната по делото страна разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на "Исиан" ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 02 - 240 - 2600/4862 от 01.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е отхвърлена като неоснователна и са присъдени разноски на ДФ"Земеделие" в размер на 100 лева. С определение от 30.05.2019 г. са присъдени и сторените разноски от ДФ"Земеделие" в размер на 295 лв. заплатени за възнаграждение за вещо лице. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че "Исиан" ЕООД е одобрено за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" по мярка 214 "Агроекологични плащания " от ПРСР 2017 -2013 г. Одобрени /референтни/ по мярката и по заявлението са земеделски парцели, всички с код 312000 затревени площи, които са общо в размер на 59, 84 ха, като за тях дружествотое поело 5 - годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности, подлежащи на последващи проверки за установяване на площта, върху която се изчислява финансовата помощ. На 27.05.2016 г. "Исиан" ЕООД е подало заявление за подпомагане за 2016 г. с отбелязани парцели относими към мярка 214, отбелязани с код "АП30 - колона 12", общо 44, 55 ха. На 27.05.2016 г. е стартирана проверка, като в "Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. " е отразено "предупреждения", графа "вид грешка" - не са декларирани същите площи по направление "Контрол на почвената ерозия", спрямо декларираните от предходната година, бр единици 14 парцела. На 13.06.2016 г. заявлението е редактирано, като на 14.06.2016 г. е направена корекция на таблицата за ползваните парцели. На 14.06.2016 г. е подадено коригирано заявление с коригирана таблица за ползваните имоти, с което по мярката са заявени парцели с обща площ 54. 82 ха. Приложено е обяснение от управителя на "Исиан" ЕООД, че намалява площта по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат", тъй като няма правно основание за тези хектари. От направената разпечатка на резултата от извършените автоматични проверки е отразено, че не са декларирани същите площи по направление "Контрол на почвената ерозия", спрямо декларираните от предходната година в 4 бр. порцели, като в таблицата е отразено - декларирана площ за кампания 2015 - 59. 94 ха., а за 2016 - 54. 82 ха. С уведомително писмо изх. № 01 - 2600/6991 от 11.11.2016 г. на ДФЗ, дружеството "Исиан" ЕООД е било уведомено за резултатите от извършените административни проверки както и, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през текущата кампания, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление " Контрол на почвената ерозия" е под 90%. и ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент като подпомаганите лица въстановяват финансовата помощ по съответното направление. Указано е на кандидата, че ако в срок от 15 работни дни не представи доказателства за прекратяване на договори за ОПФ и ДПФ, издадени от съответната инстиуция във връзка с влезли в сила изменения на ЗСПЗЗ, ДФЗ - РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от наредба № 11/2009 г. На 09.12.2016 г. "Исиан" ЕООД подал възражение срещу констатациите в горното писмо, като твърди, че с вх. № 153/30.07.2015 г. е подал в ОСЗ - Опан декларация по образец за участие в споразумение по чл. 37 в от ЗСПЗЗ, като сочи че е приложил даговорите за наем на общински мери и пасища, сключени между дружеството и община Опан. С уведомително писмо изх. № 02-240-2600/4862 от 28.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. На 21.04.2017 г. дружеството подало ново възражение на което с писмо от 10.05.2017 г. на изпълнителия директор на ДФ"Земеделие" на основание чл. 34 от АПК, същото е уведомено за неоснователност на възражението с мотиви, че грешка изразяваща се в недеклариране на същите площи е била отразена в секция "предупреждения" в резултатите от автоматичните проверки на въведените данни по заявлението за 2016 г., която страница е подписана от кандидата. На 07.06.2017 г. дружеството подало ново заявление, с което е възразило че е декларирало участие в споразумение по чл. 37 в от ЗСПЗЗ, както и правното основание за ползване на имотите за 2015 г. и 2016 г., като е приложило договорите за наем сключени между него и община Опан. Възразява срещу прекратяване на ангажимента като се позовова на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от наредба № 11/2009 г., а именно въвеждане на нови изисквания към бенефициентите от страна на администрацията, като се променят и добяват нови ограничения и слоеве в ИСАК, без да се предоставя възможност на дружеството да очертае площите по начина, по който го е извършвало през предходните години в съответствие с чл. 37 в от ЗСПЗЗ. На 01.08.2017 г., било издадено обжалваното уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от наредба № 11/2009 г., с оглед неспазване на изискванията по чл. 24, ал. 2 от същата наредба, тъй като процентът на намаляване на заявените площи спрямо първоначално одобрените е над 10%, т. е над нормативно определения размер, позволяващ продължаване на агроекологичния ангажимент, защото процентното съотношение на процесното пресичане е 73. 75% За изясняване на спора и по искане на страните, съдът е допуснал и изслушал съдебно -техническа експертиза и допълнителна СТЕ, като съгласно основното заключение процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2016 г. парцели спрямо одобрените /референтните/ от 2014 г. по направлението е в размер на 73. 75% по- малко от 90%, като според вещото лице разминаването се дължи на декларирани през 2016 г. площи, различни по местоположение от референтните и декларираните за предходната кампания. Според допълнителното заключение на вещото лице проверката за георгафското припокриване се извършва в ИСАК при обработка на заявленията и данни за процент на припокриване на площта от географско пресичане на заявените за кампания 2016 г. парцели спрямо одобрените не се предоставят при подаване на заявлението, като кандидатът е имал възможност през 2016 г. да очертава само площи, за които е регистрирал право на ползване. От правна страна съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен при делегирани правомощия орган и в изискуемата писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издавеното му. Приел е, че ответникът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочат оспореното писмо, в която връзка посочил извършените на основание чл. 65, ал. 1 от наредба № 11 от 06.04.2009 г. административни проверки и уведомяване на дружеството за резултатите от тях. Счел за правилно приложена нормата на чл. 24, ал. 2 от наредба № 11/2009 г., в която връзка съдът съобразил изцяло заключението на изслушаната и неоспорена по делото СТЕ и допълнителна такава. С оглед заключението по тях и събраните доказателства, съдът приел, че првилно е установен размерът на заявената площ от жалбоподателя и процентното съотношение на този площ спрямо одобрената за подпомагане по направление "Контрол на почвената ерозия". Въз основа за заключението на вещото лице съдът обосновал решаващ извод, че административният орган е съобразил изрично нормативно въведеното изискване в чл. 24, ал. 3 от наредба № 11 площта да покрива поне 90% от одобрената площ, т. е не по - малко от 90%, като в случая изчислената от административният орган площ от пресичане на заявените спрямо референтните площи е 44. 14 ха, което в процентно отношение е 73. 75 % и е по-малко от 90%, който процент е потвърден и от заключението на вещото лице при отговора на въпрос № 1. Съдът е отхвърлил като неоснователни и доводите на жалбоподатиля за наличието на форсмажорни обстоятелства с доводи, че такова възражение не е направено по реда на чл. 18, ал. 7 от наредба № 11 пред ДФЗ - РА и не са ангажирани съответните доказателства за това. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на писмо на Общинска служба земеделие Опан, като доказателство за това защо жалбоподателят не е успял да заяви същите площи през 2016 г., които да съвпадат географски със заявените и одобрените парцели през предходните години. В писмото се съдържат данни, че през 2014 г. и 2015 г. системата ИСАК при отчитане на резултатите от амтоматичните проверки на заявените площи, не е отчитала заявени за подпомагане площи, за които няма правно основание за ползване, като тези автоматични проверки се генерират от системата след приключено заявление. През 2016 г. системата ИСАК е била обновена с подложка на картата на възстановена собственост и изисква заявените за подпомагане площи да бъдат с географско правно основание. В резултат на автоматичните проверки се визуализират всички грешки и предупреждения и се изписват кои БЗС попадат извън полигона с правно основание. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че след промяната в системата на ИСАК през 2016 г., която е позволявала да се очертават парцели само в границите на правните снования за ползване, жалбоподателят през 2016 г. не е успял да заяви парцелите си в декларираните през предходните години граници и системата е отчитала "фатални грешки", което не е по негова вина, а се дължи изцяло на функционирането на ИСАК. В нито един предходен момент жалбоподателят не е твърдял, че разликата в заявената площ се дължи на неотчетен от системата заявен от него парцел, нещо повече - след като е бил уведомен по надлежния ред за констатациите при административните проверки, че заявява по - малко площ, управителят на дружеството е дал обяснение, че намалява площите, заявени от него по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка "Агроекология и климат", тъй като няма правно основание за тези хектари, а именно за следните БЗС 10224-68-1-1, 10224-421-2-1, 10224-398-1-1 и 10224-67-1-1. Именно това са имотите, за които съгласно направената разпечатка на резултата от извършените автоматични проверки е отразено, че не са декларирани същите площи по направление "Контрол на почвената ерозия" спрямо декларираните в предходната 4 броя парцели. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че писмо на ОСЗ Опан, на което се позовава касатора е неотносимо към спора, тъй като от същото не се установява, че разликата в заявената площ се дължи на неотчетени от системата парцели. Всички относими към спора факти и доказателства са обсъдени от АС и мотивите му отговарят на изискванията на 172 а, ал. 2 АПК. Необсъждането на неотносимо към спорните по делото факти доказателство не представлява съществено съдопроизводствено нарушение. Обосновани и законосъобразни са констатациите на АС за наличие на материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., като правно ирелевантни са причините за заявяване от дружеството за кампания 2016 на по - малка площ от посочената в разпоредбата на чл. 24, ал. 2. Следва да се посочи, че същото е разполагало с правна възможност да заяви други парцели, било му е известно, че е заявило по-малка площ, видно от цитираните обяснения и същият сам е заявил, че намалява площите, поради липсата на правно основание за тях. Съдът правилно е издирил и приложил относимата правна норма и правилно приел, че това нарушение на изискването земеделските стопани да обработват едни и същи площи в продължение на пет години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, при положение, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5 - годишния ангажимент, в случая е по - малко от 90%. Кредитираното от съда заключение на вещото лице, установява идентичен процент на припокриване спрямо одобрената площ. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и относно твърдението на жалбоподателя за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства и наличието на хипотезата на чл. 18, ал. 6 от наредба № 11/2009 г., съгласно който при наличието на такива, агроекологичния ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят не се е позовал на такова обстоятелство към датата на подаване на заявлението му по мярка 214 за кампания 2016 г. или в срок от 10 работни дни от тази дата на която е уведомен за резултатите от автоматичните проверки, а именно че не са декларирани същите площи по направление "Контрол на почвената ерозия" спрямо деклрираните от предходната кампания. Правилно съдът е приел, че това обстоятелство не е заявено по реда на чл. 18, ал. 7 от наредба № 11/2009 г. пред ДФЗ - РА преди постановяване на оспорения акт, за да бъде взето предвид при издаването му, поради което правилно не е приложена нормата на чл. 18, ал. 6 от наредбата. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение № 226 от 30.05.2019 г., с което съдът на осн. чл. 143, ал. 2 от АПК вр. с чл. 248 от ГПК е осъдил "Исиан" ЕООД да заплати на ДФ"Земеделие" сумата от 295 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице е неоснователна. За да допълни постановеното по делото решение с присъждане на посочените разноски, съдът е приел от приложените по делото три броя платежни нареждания, че ответникът е направил разноски в общ размер на 295 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице, които съдът е пропуснал да присъди в полза на ответника с постановеното решение и които са поискани своевременно в окрито съдебно заседание на 27.02.2019 г. Определението е правилно. В точка 8 и т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешението във връзка с приложното поле на чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на същите, най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В случая съдът правилно е разграничил последствията при неизпълнение на изискването за представяне на списък за разноските по реда на чл. 80 от ГПК, при предявено искане за допълване, респ. предявено искане за изменение на решението в частта за разноските. Липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението, в частта му за разноските - т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. В този случай допълване се прави единствено при наличие на първата предпоставка - валидно заявено искане за присъждане на разноски. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за допълване на решението в частта за разноските, тъй като в решението си съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 295 лв. Такова искане е направено от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 27.02.2019 г., поради което правилно с обжалваното определение е допълнено постановеното решение в частта за разноските с тяхното присъждане. Частнатта жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ДЗФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,