Решение № 4246 от 5.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ)- гр. София, подадена чрез юрисконсулт Драгинова и юрисконсулт Стоянов, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение 1478/ 09.03.2021 г. по адм. дело 6667/ 2017 г. на Административен съд - София- град (АССГ) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Ж. Кантегрел сума в размер на 5624, 38 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв. Касаторът- БНБ твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено. Моли също за присъждане на направените разноски за двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез юрк. Драгинова и юрк. Стоянов, в качеството им на процесуални представители, срещу Определение 8040/ 26.10.2021 г. по адм. дело 6667/ 2017 г. на Административен съд- София- град, за допълване на Решение 1478/ 09.03.2021 г. в частта за разноските. Счита се размера на разноските за прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото. Касационният и частен жалбоподател- Българска народна банка в съдебно заседание чрез юрисконсулт Стоянов молиза отмяна на Решение 1478/ 09.03.2021 г. по адм. дело 6667/2017 г. на Административен съд - София- град, в частта, в която БНБ е осъдена да заплати на Ж. Кантегрел сумата от 5624.38 лева.Счита, че не са изпълнени фактическите елементи на чл. 1 от ЗОДОВ. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи в тази насока са развити в представените писмени бележки. Ответникът- Ж. Кантегрел в открито съдебно заседание чрез адвокат В. Динков оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за тяхната валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд- София град е бил сезиран с искова молба, предявена от Ж. Кантегрел против Българска Народна Банка, гр. София, с която се претендира сума в размер на 8627, 97 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., порадинастъпили преки вреди вследствие неправомерно бездействие на Българската народна банка по отношение на изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. С Решение 1478/ 09.03.2021г. АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на Ж. Кантегрел сума в размер от 5624, 38 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата над 5624, 38 лв до сумата от 8627, 97 лв. В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК с Определение 8040/ 26.10.2021 г. е допълнил Решение 1478/ 09.03.2021 г. и е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на Ж. Кантегрел направените по делото разноски в общ размер на 621, 72 лева. Решението от 09.03.2021 г. в неговата ОТХВЪРЛИТЕЛНА част не е обжалвано от ищеца, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови решението АССГ е установил, че бездействието на Българската народна банка се е изразило в това, че същата не е изпълнила задължението си да приложи, приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение същата е имало във връзка с Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Адм. съд е посочил, че ищецът по спора Ж. Кантегрел на 05.02.2012 г. е сключил с КТБ АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). На 05.12.2012 г. между същите страни е подписан анекс 89874 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. Изложил е доводи, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с Решение 73, Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца,спряно е изпълнението на всичките й задължения (включително осигуряване на достъп на вложителите до техните средства както на вложителите, чиито депозити се ползват с гаранцията, съгласно Директива 94/19/ЕО гарантирани депозити и вложители с гарантирани депозити, така и на вложителите, чиито депозити не са обхванати от тази гаранция), ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са били лишени временно от право на глас. Установил се, че гарантираният депозит на ищеца в производството пред настоящата инстанция- Ж. Кантегрел му е бил изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките на 04 декември 2014г. Преценил е, че с решението от 20 юни 2014г., чрез преустановяване на изпълнението на всички задължения на КТБ АД, Българската народна банка е направила депозитите неналични по смисъла на чл. 1, параграф 3, б. i от директивата. Поради това формално с това свое решение Българската народна банка е направила депозитите неналични, като от този момент съответната банка не е била в състояние да изплаща дължимите и изискуеми депозити. Посочил е, че свободата и преценката на съответния компетентен орган- Българската народна банка, е ограничена от сроковете и целите на директивата и по- специално от изискването за установяване в срок от 5 работни дни от неизплащането на депозит. В процесния случай тази свобода на преценка не е била е спазена, доколкото депозитите са продължили да бъдат неналични почти три месеца след първоначалната им неналичност, като се съобразява и обстоятелството, че режимът на специален надзор е бил удължен до 20 ноември (с решение 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на Българската народна банка), като от събраните по делото доказателства се установява, че изплащането на гарантираните депозити е започнало от 04 декември 2014 г., когато е бил изплатен и депозита на ищеца в производството пред настоящата инстанция. По този начин Българската народна банка е нарушила правото на Европейския съюз, като не е извършила необходимото установяване на неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл. 1, параграф 3, подточка i от директива 94/19/ЕО. Решаващият съд е посочил, че от 26.07.2014 г. ищецът започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита, като това е и началната дата на исковия период. Намерил е, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително Българската народна банка вече не осъщестявало незаконосъобразно бездействие, поради което за този период, до датата на изплащане на депозита, липсва основание за обезщетение. Преценил е, че размерът на обезщетението следва да се определи за периода 26.07.2014 г. 05.11.2015 г., като този размер е сумата от 5624, 38 лв., за разликата над този размер, искът е бил определен като неоснователен. Изложил е доводи, че е налице причинно- следствена връзка между това нарушение и претърпяната от ищеца вреда. Обосновал е извода, че поради бездействието именно на Българската народна банка да изпълни пряко произтичащото й от директива 94/19/ЕО задължение да констатира неналичен депозит, подлежащ на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, последният не е изпълнил задължението си да го изплати. Приел, че са налице трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Според решаващият съд се обуславяла и основателността на предявената искова претенция, в размер от 5624, 38 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014 г. до 05.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна. Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение с оглед, развитите в касационната й жалба доводи. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година- от една страна, и от друга че това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по- висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11.2014г. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, §3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата да не се възпрепятства бързото изплащане и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само при изключителни обстоятелства. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 5624, 38 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Частната жалба на БНБ, също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда, с което е допълнил решението в частта за разноските е правилно. Правилно в производството по реда на чл. 248 ГПК, БНБ е била осъдена на разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в размер на 621, 72 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева и 611, 72 лв за заплатено адвокатско възнаграждение. Обоснован е изводът на съда, че регламентацията на разноските в разпоредбата на чл. 10, ЗОДОВ е приложима, съгласно редакцията в ДВ, бр.43 от 2008 г. Съобразно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2017г. Съгласно приложимата правна уредба- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му. При този изход от спора, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 478 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева) заплатено възнаграждение за адвокат,съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение