Решение № 11785 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2011 г.

Решение № 11785 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Лъчезар Кирилов Мазманянов срещу решение № 1277/20.07.2011 г. по адм. дело № 656/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСПв), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-9867/06.12.2010 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР, гр. Пловдив. С последната, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и справка до министъра на вътрешните работи с рег. № 5873/18.11.2010 г., на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, в качеството му на младши разузнавач в група 02 на сектор "Криминална полиция" при Второ РУП, Пловдив към ОД на МВР, Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че решението е неправилно, тъй като съдът е следвало да постанови спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до постановяване на съдебен акт по НОХД № 3657/2011 г. по описа на Районен съд (РС) - Пловдив. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - директорът на ОД на МВР, Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСПв фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Мазманянов е започнало по повод публикация във в. "Труд". В тази връзка министърът на вътрешните работи е назначил комисия със заповед № Iз-2667/10.11.2010 г., която да установи имало ли е неправомерни действия на служителите от 02 РУП Пловдив, изразяващи се в нанасянето на побой и причиняване на средна телесна повреда на Стефан Бофиров. Съдът е приел, че от представените по делото писмени доказателства административният орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 12 от ППЗМВР - укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е още, че Мазманянов с действията си е нарушил чл. 50 и чл. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което изцяло съвпада с наложеното наказание и е съразмерно на извършеното нарушение на служебните задължения. Поради това първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Няма основание за отмяна на акта, поради което е отхвърлил жалбата на Лъчезар Мазманянов против заповедта. ВАС споделя изцяло фактическите и правните изводи на АСПв, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя не са накърнени процесуалните му права и в частност - правото на защита. Административният орган е извършил правилна квалификация на установените фактически обстоятелства, като по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено съответно по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение - толериране на неправомерно използване на физическа сила от страна на главен полицай Мазманянов спрямо лицето Стефан Антонов Бофиров, довело до травматично увреждане - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е станало известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Етичния кодекс, държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство. Той не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. Нарушавайки тези правила, служителят е уронил доброто име на институцията, в която е на служба. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът е следвало да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Следва да се посочи, че решението по адм. дело № 656/2011 г. на АСПв не е обусловено от установяването в образуваното наказателно производство по НОХД № 3657/2011 г. по описа на РС Пловдив. Предмет на делото е законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). В този смисъл без значение за правилността на акта са констатациите, направени по-късно в хода на разследването по образуваното наказателно производство. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС