Решение № 10076 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2020 г.

Решение № 10076 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Караиванов, чрез адв. Милушева, против решение № 15/17.01.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали. Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които са довели и до неговата необоснованост. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Кърджали, в писмено становище от 26.06.2020 г., изготвено от юрк. Илчева, излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Кърджали е отхвърлил жалбата на А. Караиванов срещу Акт № 09/06/1/0.0.0544/3/01/04/01 от 25.06.2019 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на ОД – Кърджали на ДФ "Земеделие", с който, на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9, във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 7, чл. 15, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Договор № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г., сключен с ДФ "Земеделие" и чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9, във връзка с чл. 9, ал. 2, чл. 13, ал. 7 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, с т. І от същия, на жалбодателя е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на 24447. 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г., а с т. ІІ от същия АУПДВ, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 24447. 50 лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г. За да достигне до този резултат е приел, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, издаден е в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. По въпроса за материалната законосъобразност на акта, е съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е констатирал, че посочените в АУПДВ три условия не са изпълнени от ползвателя. След извършена съпоставка на посоченото от ползвателя в Таблица 1 към заявката му за второ плащане, с установеното на място при извършената в стопанството му проверка, съдът е констатирал категорични несъответствия, а именно: в имотите с номера 010004 и 010005 въобще не са били установени площи, на които да е имало трайни насаждения от сливи; по същия начин, в имота с номер 010012 въобще не са били установени площи, на които да е имало трайни насаждения от праскови, кайсии и череши, а в имота с номер 39877.10.660 са били установени трайни насаждения от череши на площ от 2. 484 дка, при посочени в таблицата към заявката за второ плащане - 3. 000 дка, като в същия имот, освен това, не са били установени трайни насаждения от сливи. При това положение, отчитайки заявените от жалбодателя данни и резултатите от извършената проверка на място от служители на отдел "РТИ" към ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали и административните проверки, административният орган е приел, че допустими за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството площи с култури са: • Череши – 3. 584 дка; • Кайсии – 0. 000 дка; • Праскови – 0. 000 дка; • Сливи – 1. 700 дка. Предвид това, съдът е приел за безспорно, че не е увеличен икономическият размер на стопанството на ползвателя на помощта с минимум 4000 евро, а напротив – този икономически размер е намалял спрямо първоначалния такъв, който, измерен в СПО, е възлизал на 8694, 01 евро и е бил формиран от отглежданите при кандидатстването му за подпомагане (2014/2015 стопанска година) трайни насаждания: череши – 5. 000 дка, кайсии – 1. 000 дка, праскови – 2. 000 дка и сливи – 4. 000 дка, като напрактика площите с отглежданите в стопанството на Караиванов култури /трайни насаждения/ са намалели, както следва: череши – с 1. 416 дка, сливи – с 2. 300 дка, праскови – с 1. 000 дка и кайсии – с 1. 000 дка. При тези данни е приел за правилен изводът на административния орган, че в резултат на всички заявени от ползвателя данни и извършени проверки към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на бизнес плана, не е постигнат ръст на стопанството, а е намален икономическия му размер, спрямо началния, измерен в СПО, с 4865, 75 евро и следователно, не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от минимум 4000 евро, т. е. налице е основанието по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Така, с оглед констатираните по-горе данни, съдът е обосновал и извода, че не е постигната планираната цел, съгласно одобрения бизнес план към Договора № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г. - отглеждане на череши – 8. 000 дка, кайсии – 1. 000 дка, праскови – 2. 000 дка и сливи – 7. 000 дка, към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 г., респ. от страна на жалбоподателя не е изпълнена заложената от самия него производствена програма на стопанството, т. е. налице е и основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. На следващо място, за правилни са приети изводите на административния орган, че ползвателят на помощта не поддържа съответствие с всеки един от критериите – в случая критерия по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. – за проект за дейности, които се изпълняват в сектор "Плодове и зеленчуци", на които критерий е отговарял проектът му при кандидатстването, съгласно клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора, респ. съгласно изискването на чл. 13, ал. 7 от Наредбата. В бизнес плана Караиванов е заложил увеличение на СПО на стопанството да се постигне с отглеждане на череши – 8. 000 дка, кайсии – 1. 000 дка, праскови – 2. 000 дка и сливи – 7. 000 дка, през стопанската 2017/2018 г., а в резултат на всички заявени от него данни и на извършените проверки е установено, че към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на бизнес плана – 25.09.2019 г., не е постигнат ръст на стопанството, а е намален икономическия му размер, спрямо началния такъв, измерен в СПО, с 4865, 75 евро, чрез отглежданите в стопанството череши – 3. 584 дка, кайсии – 0. 000 дка, праскови – 0. 000 дка и сливи – 1. 700 дка, следователно - не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от 4000 евро, което налага извод за наличие и на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, за отказ за второ плащане по сключения от жалбоподателя договор и за връщане на полученото първо плащане по договора. Според решаващия състав извод за незаконосъобразност на акта не може да бъде изведен и въз основа на приетата съдебно-агрономическата експертиза. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на жалбоподателя, че проверките, на които се основава АУПДВ са извършени след крайната дата 25.09.2018 г. /посочена в чл. 6, ал. 1 от Договора/, както и че същите са извършени в друга стопанска година, поради което и направените констатации не можели да послужат достоверно при преценката за изпълнение на клаузите по договора. За неподкрепени от доказателствата по делото са приети и оплакванията, че по делото няма никакви данни за използваното устройство за заснемане, както и какви данни са използвани, откъде били взети тези данни, кой служител използвал устройството и извършено ли било обучение на този служител и че поради това, представените по делото веществени доказателства не можели да послужат и да бъдат достоверни доказателства, обосноваващи заявените констатации на ответния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице релевираните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Събраните в хода на административното производство доказателства обосноват наличието на основанията за отказ за второ плащане по сключения от касатора договор и за връщане на полученото първо плащане, регламентирани в чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 9 от Наредба № 14/2015 г., а именно: по т. 2 - бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; т. 4 - не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО; т. 9 - проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. По делото не е било спорно, че на 13.07.2015 г. А. Караиванов е подал заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г., подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", към което е приложил бизнес план /л. 451-л. 463/, ведно с изискуемите се писмени доказателства. От бизнес плана се установява, че земеделското стопанство на същия се намира в землището на с. Крилатица, общ. Кирково и се развива основно в отрасъл "Плодове и зеленчуци" и към момента на изготвянето му, кандидатът отглежда: 5 дка череши, 1 дка кайсии, 2 дка праскови и 4 дка сливи, както и че има сключен договор за наем от 3.02.2015 г., за 12. 189 дка земеделска земя. От бизнес плана е видно, също така, че началният икономически размер на стопанството на Караиванов, измерен в Стандартен производствен обем /СП0/, е 17 004 лева, като към избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е предвидено, икономическият размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем /СП0/, да е 25 506 лева. Като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, е посочена датата 25.09.2018 година. В Раздел ІІ. "Описание на стратегията за развитие на стопанството", т. 2. "Дейности, необходими за развитие на земеделското стопанство", отново е отразено, че към момента кандидатът обработва 12 дка земя, на която отглежда 5 дка череши, 1 дка кайсии, 2 дка праскови и 4 дка сливи и че целта, която си поставя, е да продължи да се развива в сектор "Плодове и зеленчуци", като за целта през втората 2016/2017 г. ще наеме 6 дка земя и ще създаде 3 дка насаждения от сливи и 3 дка насаждения от череши. Посочено е също, че размерът на стопанството ще е 25506 лева СПО и че този размер на стопанството кандидатът ще поддържа до края на изпълнението на проекта, както и че новосъздадените насаждения от череши и сливи ще се отглеждат по биологичен начин. Не са спорни и обстоятелствата, че заявлението за подпомагане на Караиванов е одобрено и е сключен договор № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г. между него и ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като първото плащане на сумата от 24447 лева е получено на 31.03.2016 г. На 18.09.2018 г. касаторът е подал заявката за второ плащане, по сключения между него и ДФ "Земеделие", Договор № 09/06/1/0.0.0544 от 20.01.2016 г. и е приложил към нея изискуемите се документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. /л. 220-л. 415/. На 21.09.2018 г. е извършена проверка на място в стопанството на ползвателя /л. 156-л. 170/, във връзка с която е съставен Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място, изготвен от двама служители от ОД - Кърджали на ДФ "Земеделие". В този контролен лист е отразено, че по отношение на имот № 3877.10.660, за насаждението в същия от 3 дка сливи и 3 дка череши, е налице визуално несъответствие, като е вписано /л. 161/, че видимо площта на културата е по-малка от заявената. Този контролен лист е приключен със забележка за извършване на последваща проверка на място, с цел установяване на точната площ на отглежданите култури в стопанството на ползвателя, като същият е подписан от Караиванов на 2.10.2018 г. без забележки в предвидената за това графа в контролния лист /л. 170/. На 31.10.2018 г. е извършена проверка, за което е съставен доклад за проверка на място, подписан от касатора и служители на ОД – Кърджали на ДФ "Земеделие" /л. 178-л. 208/, като в доклада е отразено, че същата е извършена от 23.10.2018 г. до 31.10.2018 г. В доклада са описани констатирани несъответствия в броя на трайните насаждения, както и забележка, обяснения от ползвателя, в което същият е посочил, че несъответствието се дължи на изместване на парцела, въпреки че имотите били трасирани от обслужваща фирма, както и е декларирал, че пропадналите бройки дръвчета ще бъдат възстановени в технологичното време, а именно – месец ноември – март. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че проверката е извършена след крайната дата 25.09.2018 г. В случая проверката е извършена в периода от 23 до 31 октомври 2018 г., т. е. около един месец след този срок, което е по-благоприятно за жалбоподателя, т. к. същият е имал допълнително време да изпълни поетите с бизнес плана ангажименти и да засади посочените култури до изискуемите се площи в петте имота от стопанството му. Освен това, в случая се касае за култури, които представляват трайни насаждения и при положение, че те са били засадени и са отглеждани в стопанството към датата 25.09.2018 г., в посочените в бизнес плана площи, то няма причина към м. 10. 2018 г., същите да не са налични. От друга страна по делото липсват доказателства или твърдения, в този период – от 25.09.2018 г. до 23.10.2018 г., да е възникнало събитие, което да съставлява непреодолима сила или някакви други извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2, б. в от Договора – тежко природно бедствие, което да е засегнало сериозно стопанството или по ал. 2, б. д – болест по растенията, която да е засегнала част или всички земеделски култури на бенефициера, като следва да се отбележи, че твърденията за сериозни щети, причинени от набези от свободно пашуващи животни, касаят един много по-ранен период – края на 2017 г. и началото на 2018 година. На приобщения по делото като доказателство снимков материал – 28 броя снимки от извършената проверка на място на 23.10.2018 г., ясно се вижда състоянието на имотите, както и на трайните насаждения в тях, като освен това, на всяка една от снимките, в долния ляв ъгъл е отпечатана и датата на заснемането – 23.10.2018 г., както и точния час. От този снимков материал е видно състоянието на стопанисваните от касатора земеделски имоти към датите на извършване на място на проверките, като от снимките не може да се установи вида и броя на засадените трайни насаждения, както и засадената площ във всеки от петте имота, но с категоричност е видно, че имотите не са в добро състояние, не са поддържани, като същите са силно затревени и обрасли с тревиста и плевелна растителност. Следва да се отбележи, че съгласно одобрения бизнес план касаторът е заложил за стопанската 2017/2018 г. да отглежда череши – 8. 000 дка, кайсии – 1. 000 дка, праскови – 2. 000 дка и сливи – 7. 000 дка, към крайната дата на периода, избран за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план, а именно - към 25.09.2018 г. В резултат на извършените проверки е установено, че в стопанството се отглеждат 3, 584 дка, кайсии – 0, 000 дка, праскови – 0, 000 дка, сливи – 1, 700 дка. Посочените данни водят до извод за неизпълнение на заложената от самия ползвател производствена програма на стопанството. Не е постигнато и планираното увеличение на СПО на стопанството с минимум 4000 евро, а точно обратното, икономическият му размер е намален спрямо началния такъв, измерен в СПО, с 4865, 75 евро. Следователно безспорно се установява, че касаторът не поддържа в съответствие с всеки един от критериите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., на които е отговарял проекта му при кандидатстване. Този извод не може да бъде опроверган и от приетото заключение на съдебно-агрономическата експертиза, според което в стопанството на Караиванов според броя на овошките и схемата на засаждане площта е: • за сливите – 5. 725 дка, а съгласно одобрения бизнес план към 25.09.2018 г., са били заложени сливи - 7. 000 дка; • за черешите – 7. 975 дка, а съгласно одобрения бизнес план - към 25.09.2018 г. са били заложени череши - 8. 000 дка; • за кайсиите – 0. 001 дка, а съгласно одобрения бизнес план са били заложени кайсии – 1. 000 дка; • за прасковите – 0. 002 дка, а са били заложени праскови – 2. 000 дка. Както правилно съдът сочи в решението си вещото лице е извършило проверката на място през месец ноември 2019 г., т. е. повече от 1 година и 1 месец след крайната дата на периода, избрана за проверка на изпълнението на одобрения бизнес план – 25.09.2018 г., като и към м. 11.2019 г. същото не е установило достигане на планираното увеличение на СПО на стопанството, като не са засадени заложените в бизнес плана площи с посочените култури. Обратно на твърденията в жалбата – в доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителния и ползващ го факт на точно изпълнение на одобрения бизнес план. От друга страна правилно административният орган и съда са приели за недоказани твърденията за настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от Договора, а именно – набези на животни към месец декември 2017 г., за което ДФ "Земеделие" не е уведомен, а при проверката на място в графа забележки касаторът не е посочил тези обстоятелства. В доклада за извършената проверка на място като причина за липсата на овощните насаждения ползвателят сочи изместване на парцела и пропадане на части от насажденията, поради лоши климатични условия. В случая за възникването на тези обстоятелства, както и твърденията за набези на животни липсват доказателства за изпълнение на задължението от страна на ползвателя на помощта визирано в чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., а именно писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По изложените съображения, обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Решението на Административен съд – Кърджали е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на делото на касатора разноски не се следват. В полза на ответната страна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,