Решение № 2305 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2014 г.

Решение № 2305 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Елин Александров Елин от гр. София срещу Решение № 8167 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 8815/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 47 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в хода на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото ревизиращите органи не са изискали от негови роднини информация относно наличието и/или липсата на предоставени заеми от тяхна страна. Поддържа, че не са обсъдени всички доказателства и е неправилен извода за липса на начално салдо за всяка една от процесните години, като е нарушено изискването за обективна преценка и анализ на събраните доказателства от приходните органи. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени оспорения РА.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Згурева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт /РА/ № 2191209283 от 17.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, в която с Решение № 127 от 15.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София е изменен относно дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 778,35 лева, за 2006 г. в размер на 1 1963,69 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4784,00 лева ведно с начислените лихви за забава.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчните органи са установили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление № 10-94-22-75 от 31.10.2012 г. за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, както и му е връчено ИПДПОЗЛ № 1494-06-373 от 28.11.2012 г. за представяне на Декларация по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Представени са документи с вх. № 1494-06-373 -3 от 13.12.2012 г.

Въз основа на събраните доказателства по време на ревизията и писмените обяснения на лицето, данъчните органи приемат, че към 01.01.2005 г. не е налице начално салдо. Това е обосновано с оглед резултата от извършената на лицето предходна ревизия, завършила с издаването на РА № 2191112452 от 06.02.2012 г. за 2004 г., при която е установен недостиг на парични средства за 2004 г. в размер на 855,06 лева.

При изготвяне на паричния поток за всяка една от годините, разходната част е формирана от паричен разход по данни от НСИ за съответния период, пътувания в различни страни от Европа, захранване на банкова сметка с внесени в брой пари и през 2007 г. - покупка на недвижим имот. Приходната част от разполагаемите средства е формирана основно от приходи от наем, като за 2007 г. са налице и теглени суми от банкови сметки.

Ревизиращите органи са установили, че за всеки от ревизираните периоди лицето не е разполагало с парични средства, които да покрият разходите за издръжка и пътувания. Прието е, че сумата на превишението на разходите над приходите е облагаем доход и е определена данъчна основа на общия годишен доход за процесните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК: - за 2005 г. при годишна данъчна основа 11 000,99 лева данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.)в размер на 2 100,23 лева; за 2006 г. при годишна данъчна основа 12 826,07 лева данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2442,25 лева; за 2007 г. при годишна данъчна основа 49 496,92 лева данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 11 195,04 лева.

Решаващият орган е изменил оспорения РА относно размера на задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като е изключил от разходната част на паричните потоци за всяка една от ревизираните години разходите за плащане на услуга към Мобилтел поради липса на доказателства за реално плащане в брой на процесните фактури.

С обжалваното решение АССГ е достигнал до извода за материална законосъобразност на оспорения РА, като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма, при наличието на мотиви, липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон.

Съдът е възприел като правилно приетото от данъчните органи за липса на начално салдо към 01.01.2005 г. с оглед констатацията във влезлия в сила РА, издаден на ревизираното лице, както и не е възприел за основателен довода на ревизираното лице за разполагаемост със сумата от 200 000 лева / сбора между 80 000 лева, дадени му в заем от Красимир Николов и сумата от 120 000 лева, получени от баща му въз основа на договор за издръжка и гледане, представен в хода на ревизията/.

На следващо място, съдът не е възприел като основателно както твърдението на оспорващия за наличието на получени дарения от негови роднини / майка, леля и други/, така и довода за получени суми в наследство / през 2009 г., която година е извън ревизираните периоди/.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1.При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е твърдението на касатора за неотчитане от страна на първоинстанционния съд за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като законосъобразно приходните органи са преминали към ревизия при особени случаи с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 / укрити доходи/ и т. 7 от ДОПК / несъответствие на размера на доходите с имущественото и финансовото състояние на лицето/. Правото на защита на ревизирания субект не е било накърнено - на същия е надлежно връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК, както и му е предоставена възможност да представи декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест в производството по оспорване на РА пред съда е за ревизираното лице, като същият не е съумял да проведе надлежно доказване на твърденията, изложени в жалбата си, адресирана до АССГ.

2. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на процесния РА е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

На първо място, ревизираният субект твърди за наличието на разполагаеми средства към 01.01.2005 г., като поддържа, че е имал парични средства в общ размер на 200 000 лева. Видно от доказателствата по делото лицето се позовава на договор за заем от 03.11.2003 г., сключен между него в качеството на Заемател и Красимир Георгиев Николов в качеството му на Заемодател за предоставяне на сума в размер на 80 000 лева за срок от пет години. Приложена е разписка за предаване на сумата от 03.11.2008 г., както и разписка за връщане на сумата на 07.11.2008 г. Според писмените обяснения на заемодателя средствата са предоставени във връзка с реализацията на бъдещ строителен проект в Бояна, който не се е осъществил. Приложени са документи за реализирани доходи от работа в Испания / на л. 63 - л. 186 от делото/, придружени с превод на български език.

Отделно от това ревизираният субект поддържа, че по силата на договор от 23.01.2002 г. за издръжка и гледане на баща му е получил 120 000 лева еднократно, срещу задължението до неговата смърт да полага грижи и да го издържа. Според обясненията пред ревизиращите органи оспорващият заявява, че многократно през целия период на ревизията е получавал средства от страна на майка си Виолета Тасева, от страна на леля си Лидия Цветкова и семейството на леля му по бащина линия - Бонка Замфирова.

Правилно АССГ не е ценил представените договори за заем и за издръжка и гледане и е обосновал извода за липса на разполагаеми парични средства към началото на ревизираните периоди - 01.01.2005 г. Описаните по-горе писмени документи са представени от ревизираното лице едва в хода на повторната ревизия, като видно от декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК / на л. 230 - л. 231 от делото/ няма посочени парични средства, получени по договор за заем и договор за издръжка и гледане.

Едновременно с това се установява, че няма ангажирани доказателства определена парична сума /80 000 лева или 120 000 лева/ да е била внесена по банкова сметка на касатора, респ. такива суми да са били съхранявани по друг начин за периода от предаването им - м. 11.2003 г. и м. 01.2002 г. до 01.01.2005 г. Представените декларации за декларирани доходи в Испания от Красимир Николов не доказват по несъмнен начин, че лицето действително е разполагало със сумата от 80 000 лева към м. 11.2003 г. и я е предоставило на Елин Елин. Декларациите се отнасят за периодите от 2003 г. - 2006 г., като видно от данъчната декларация за 2003 г. реализираните и декларирани доходи не са на равностойност от 80 000 лева.

От друга страна, наличието на договор за издръжка и гледане от 23.01.2002 г. не удостоверява факта за разполагаемостта на парична сума от 120 000 лева към 01.01.2005 г. у ревизираното лице, нито доказва факта, че баща му е разполагал с такава сума, за да бъде предадена съобразно условията на договора.

Недоказано е и твърдението на Елин Елин за получаването на различни суми от негови роднини през ревизираните периоди. АССГ е указал на оспорващия, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. Касаторът не е предприел активно процесуално поведение пред първоинстанционния съд въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

По отношение на конкретния размер на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ АССГ е формирал извод за законосъобразност на РА /с отчитане на факта, че решаващият орган е изключил от разходната част на паричните потоци за всяка от процесните години разходите по фактури от "Мобилтел" и е намалил размера на задълженията/, доколкото от съставените парични потоци за всяка отделна година е констатирано превишение на разходите над приходите и така полученият недостиг на парични средства е послужил като ДО за определяне на дължимия данък.

Съобразно изложеното, при задълбочена преценка на събраните в хода на ревизията писмени доказателства съдът е достигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения РА.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова му е присъдено с първоинстанционното решение в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение