Решение № 10433 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция Оперативен Контрол, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Ангелова, против Решение 4/06.01.2023 г., постановено по адм.дело 641/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 196-ФК от 24.10.2022 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект баничарница Пчела, находящ се в гр. Добрич, ул.Цанко Церковски 11, стопанисван от ЕТ Н. Михайлов Нике 74, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ Н. Михайлов Нике 74, не изразява становище по касационната жалба и по аргументите, в нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 196-ФК от 24.10.2022 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект баничарница Пчела, находящ се в гр. Добрич, ул.Цанко Церковски 11, стопанисван от ЕТ Н. Михайлов Нике 74, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 20.10.2022 г. при извършена проверка в търговски обект баничарница Пчела, находящ се в гр. Добрич, ул.Цанко Церковски 11, стопанисван от ЕТ Н. Михайлов Нике 74, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършено нарушение на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка от орган по приходите преди легитимация на 1 бр. боза и с единична цена 0,50 лв. и 1 бр. баница с единична цена 2,00 лева, обща стойност 2,50 лева. При същата проверка е установена и положителна касова разлика между разчетената по ЕКАФП и установената фактическа касова наличност в размер на 9,36 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0061397/20.10.2022 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мяркат. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Съдът не може да замени волята на административния орган и вместо него да определи друг срок на предприетата ПАМ. Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда при преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Различен извод не следва и от посочения размер на неотчетеното плащане 2,50, наличието на положителна касова разлика в размер на 9,36 лева (при установен оборот за деня към момента на проверката на отчетените продажби в размер на 974,90 лева), непогасени задължения към бюджета на търговеца (в последствие и разплатени), нито само по себе си наличието на предходни НП, повечето от които за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето за нарушение по чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и само едно за нарушение от рода на процесното, извършено преди повече от една година. Така изложеното, противно на доводите в касационната жалба, не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни. Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер (разликата с 1 ден не може да обоснове извод, че срокът е около минимума), съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т.е. каква е тяхната тежест. Няма конкретизация как точно размерът на плащането, как точно положителна касова разлика в размер на по-малко от 1% от разчетения по ЕКАФП оборот за деня към часа на проверката, как установеното местоположение и размер на обекта, наличието на предходни НП (очевидно в случая не сме изправени и пред хипотезата на повторност) и /или наличието на непогасени задължения към бюджета (които очевидно не произтичат от неотчетени приходи от продажби, а и са погасени) обосновават срока от 14 дни. В тази връзка и останалите общоприети постановки не могат да обосноват в своята съвкупност определянето на срок в размер от 14 дни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че всъщност не са изложени каквито и да било конкретни съображения при мотивиране продължителността на срока. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви относно връзката/корелацията между фактите, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, и продължителността на срока, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е заявил претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение