Решение № 1293 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2019 г.

Решение № 1293 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 ИК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Которов и Е. Врабчев чрез процесуалния им представител - адвокат Г. Михов, против решение № 2057 от 26.11.2019 г. по адм. дело № 2644/2019 г. на Административен съд - Бургас. С него е потвърдено, като законосъобразно решение № 122 от 28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Айтос. Правят се възражения за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при отказа му да допусне, като доказателство черновите на протоколите на СИК - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната общинска избирателна комисия изразява чрез председателя си - С. Желева и члена - М. Арабаджиева, становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответни страни: Г. Димитрова, "БСП за България", М. Радева, Р. Ахмед, А. Марином, П. Чолаков, Р. Русев, Движение за права и свободи, ПП "Герб", Местна коалиция "Воля", Национално движение за права и свободи, Б. Емурлов, Б. Николова, Г. Георгиев, Д. Георгиева, Д. Коешинов, Д. Салим, Д. Колев, Е. Ахмед, Ж. Пеева, З. Костов, И. Йорданов, К. Енчев, М. Минчев, П. Желев, П. Хараламбов, Р. Нуретин, Р. Хасан, С. Стоянов, Ф. Ахмед, Х. Ангелов, Ю. Юмер, Е. Генчев, Г. Янев и МК "ВМРО- БНД (ВМРО, БНД и НФСБ)" не вземат отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснован и съответен на съдебната практика извод на административния съд за лисата на официален характер на черновите. Акцентира върху отразеното становище в самата касационна жалба за правилно разпределение на мандатите на общинските съветници, установено от събраните по делото доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 459, ал. 8 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалби, подадени от П. Которов и Е. Врабчев против решение № 122 от 28.10.2019 г. на АИК - Айтов в частите му, в които е обявено разпределението на заявените преференци за отделните кандидати от листата на коалиция "БСП за България", кандидатите са подредени съобразно тях и са обявени за избрани кандидатите за общински съветници от листата на същата коалиция. Делото е образувано и по жалба, подадена от Г. Димитрова против същото решение на ОИК. Доколкото от нея липсва касационна жалба, то първоинстанционното решение не следва да се проверява по отношение на тази опорваща. Съдът е събрал всички необходими за правилното решаване на спора доказателства от изборния процес. Обсъдил е подробно възраженията на оспорващите, приел ги е за неоснователни и е потвърдил решението на ОИК за избиране на общински съветници. Съдебният акт е правилен. В първоинстанционното производство, двамата жалбоподатели са твърдяли допуснати нарушения на изборния процес, квалифицирани в пет пункта, основно гравитиращи върху неправилното отчитане на гласовете, в частност и на отразените в бюлетините преференции и извършените многобройни поправки и заличавания в протоколите на СИК. Обосновали са възраженията си с подадена жалба в изборния ден, но от друг кандидат от различна политическа сила; със статистически данни за общия брой недействителни гласове; с поправки в протоколите на СИК и с констатирана несъвместимост в секционна комисия № 40. Въз основа на тези възражения от общ характер, са оспорили съдържанието на описаните в жалбата секционни протоколи, поискали са физически оглед и преброяване на бюлетините и други доказателства, сред които не попадат изобщо черновите по чл. 432, ал. 6 ИК. Процесуалният представител на двамата жалбоподатели допълнително е поискал представянето им. След изслушване на представителите на страните в съдебно заседание на 14.11.2019 г., съдът с подробно мотивирано протоколно определение, е допуснал оглед на бюлетините само в три СИК - в първите два са констатирани поправки в частта за преференциите на кандидатите, а в третата - твърдяната несъвместимост. По отношение на тези три секции, изрично е изискал и черновите на секционните протоколи. За останалите е отказал, тъй като констатираните поправки не оказват никакво влияние върху отразените гласове за жалбоподателите - първият от тях вписан под № 23 в регистрираната кандидатска листа на коалиция "БСП за България", а вторият под № 28. След постановяването на това определение, всички претенции на процесуалния представител на Которов и Врабчев са насочени единствено към събирането, като доказателства на черновите на секционните протоколи. Това е наложило постановяване на самостоятелно определение от съда № 2603 от 19.11.2019 г. от съда. В него след пълен анализ на твърденията, възраженията и исканията на адвокат Михов, съдът задълбочено, подробно и обосновано е посочил, че се касае за доказателствени искания във връзка с обстоятелства, които не се съдържат в жалбите и не е допустимо да се въвеждат в хода на образувано вече съдебно производство. Отделно от това се е позовал и на практика на ВАС относно правния характер и значение на черновите. Повторно е отказал събирането на тези доказателства. В съдебното заседание на 19.11.2019 г. в присъствие на представители на страните, съдът е извършил оглед на изборните книжа от секции № 24, № 36 и № 40. За трите секции е констатирано без възражения от тях правилно отчитане на вота на избирателите, както и съвпадение между данните в протоколи и черновите им. Така описаните процесуални действия на съда са напълно относими към спора и са обезпечили упражняването на правото на защита на жалбоподателите в максимален обем, преценен съобразно направените от тях възражения и доказателствени искания. Безспорно е, че черновите на протоколите са документи, които съпътстват изготвянето на окончателния им вариант, за да се избегнат последващите поправки. В настоящия случай, обаче, в жалбата не са направени възражения за неправилно пренасяне на резултатите от черновите в протоколите. Поради това искането за прилагане на всички такива, направено в хода на съдебното производство и без излагане на каквито и да било фактически основания, сочещи на необходимост от събиране на такива доказателства, които по естеството си са от спомагателен характер, обосновано е прието от съда, като неоснователно. Не е допуснато твърдяното от касационните жалбоподатели нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение