Решение № 6885 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2021 г.

Решение № 6885 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1829/7.12.2020 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1892 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 03/311/437/3/01/04/03 от 28.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 и е върната преписката на администрацията с указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за противоречие на съдебния акт с материалния закон. Оспорва изводите на съда за липса в отменения административен акт на фактически основания за издаването му. Според него посоченото фактическо основание е неизпълнението от ползвателя на помощта на задължения по одобрения бизнес план с договора за отпускане на финансова помощ, а размерът на установеното публично държавно вземане следвал от разпоредено от Върховния административен съд изменяне на решение за налагане на финансова корекция, което изключило от основата за налагане на финансови корекции предвиденото в програмите национално съфинансиране. Размерът на задължението съответствал на осигурената от националния бюджет част от общата сума на финансовата корекция. Сочи националното съфинансиране като част от публичният разход за безвъзмездно финансово подпомагане по мерките от ПСРС 2007 – 2013 г., което определяло като незаконосъобразно защитата само на средствата с произход Общността, а не и тези от националния бюджет. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Шато солей" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 3 911. 60 лева, представляващо 20 национално съфинансиране от 5 % от предоставената финансова по договор № 03/311/00437 от 2.07.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 – 2013 г. Задължено лице е "Шато солей" ЕООД. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Според първостепенния съд актът не съдържа фактически и правни основания за издаването му, а описание на извършени процесуални действия в друго административно производство. Съдът е заявил очакване в административния акт да са посочени юридическите факти, представляващи елементи от фактическия състав, пораждащ установеното публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В акта липсвала информация за размера на отпуснатата финансова помощ и частта от нея, която представлява национално съфинансиране. Не били визирани конкретни неизпълнение задължения по договора за отпускане на финансова помощ, макар правно основание за разпоредената правна промяна да е нормата на чл. 46 от Наредба № 30/2008 г. Неясно било как са определени финансовите последици на нарушението, което да е определящо за размера на финансовата корекция, а съответно и на частта от 20 %, с която се съизмерява публичното държавно вземане. Липсвали мотиви за начина на определяне на общия размер на финансовата корекция от 5 % от отпуснатата финансова помощ в размер 391 160 лева, 20 % от която да съответства на установеното вземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Чрез исторически преглед на развитието на правоотношението по договора за отпускане на финансова помощ, което включва и неправомерно развитие, изправяно с решение за налагане на финансова корекция № 03/311/00437/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/317 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", касаторът обосновава съществуването на публично вземане, спорът за чието съществуване не е разрешен с решение № 866/22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2990 по описа за 2018 г. С решението на касационната съдебна инстанция е отменено решение № 2352 от 29.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2324/2017 г. на Административен съд Варна е изменено решение за налагане на финансова корекция № 03/311/00437/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 19 558. 00 лв., като е определена за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 15 646, 40 лв. Съдът е изключил от базата за налагане на финансова корекция средствата от националния бюджет, като част от финансовата помощ, отпусната по договор № 03/311/00437 от 2.07.2012 г. Този подход е следван и в обстоятелствената част на АУПДВ. Последицата е отсъствие на въведено от издателя на акта твърдение за осъществяване на юридически факти, представляващи фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане, чието установяване се цели. Не представляват фактическо основание за издаване на акта, постигащо съответствие с изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, описанието на констатации, които са основание за издаване на друг акт – решение за финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Както правилно отбелязва административният съд, на възприетото от администрацията правно основание по чл. 46 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и т. 4. 12 от договора, за установяване на публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е дължимо твърдение и установяване на неизпълнение на нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Дори да се приеме, че от ретроспекцията на правоотношението по отпускане на финансовата помощ в АУПДВ може да се изведе твърдение за неизпълнение на договорно задължение, то не е посочен източник на правото, който да обвърже конкретни правни последици с неизпълнението. А размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 8.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Соченото в АУПДВ правно основание за издаването му би било относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Липсата на мотиви в АУПДВ за възникване на установените с него публични държавни вземания е съществен порок на формата му, възприеман като съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието и водещ до унищожаемост. Правилно административният съд е отменил незаконосъобразния административен акт. Не се отразява на крайния извод за правилност на решението позоваването от съда на неотносимата разпоредба на чл. 160, ал. 3 ДОПК, на която е основал връщането на преписката на компетентния административен орган. По арг. за противното от чл. 144, ал. 1 ДОПК и с арг. от чл. 166, ал. 2 и ал. 3 ДОПК оспорването на АУПДВ е по реда на АПК. В случая при действието на чл. 173, ал. 2 АПК и доколкото след отмяната на АУПДВ не е останал висящ за решаване въпрос, а производството е започнало ex offitio е било недължимо изпращане на преписката на администрацията. Касаторът не е навежда доводи срещу тази част от решението и с арг. от чл. 218, ал. 1 и чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК тя не е в обхвата на инстанционния контрол. Съмнително е и доколко тази част от решението е неблагоприятна за администрацията, тъй като й предоставя отново възможността да реши въпроса за съществуването и размера на възникнало от неизпълнение на задължение по договора за отпускане на финансова помощ публично държавно вземане /вж. чл. 210, ал. 1 АПК/. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение