Решение № 8767 от 21.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на БЯЛА МЕСТА ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя М. Тодоров, срещу Решение 6766 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело 13159/2018 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез пълномощника си юрк. Методиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в конкретния случай ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от БЯЛА МЕСТА ООД срещу КЕВР, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи в общ размер на 1 540 944. 14 лв. главница и лихви, настъпили вследствие на отменени по съответния ред, като незаконосъобразни, административни актове - Решение Ц-10 от 30.03.2011г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, като лихвите се претендират от отмяната на решенията до датата на подаване на исковата молба и от тази дата до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявените обективно съединени искове и е осъдил ищеца да заплати на ответника понесените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че БЯЛА МЕСТА ООД не е доказало наличието на всички, комулативно изискуеми, елементи от фактическия състав на приложимата норма, а именно вреди и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменените решения на КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от решаващия съд фактическа обстановка, по която страните не спорят. Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и приложил правилно материалния закон, поради което крайните му изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Несъгласието на страните с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Преценени са всички доказателства, които са събрани по делото, както и на заключението на вещите лица. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че не е налице доказана вреда и пряка причинноследствена връзка между отменените административни актове на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. По делото е установена само една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно частична отмяна на незаконосъобразни административни актове - Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта по т.7, с която се определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници - водноелектрически централи с мощност под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., като е определена цена 112.48 лв./МВтч. Правилни са изводите на съда, че отменената част от двете решения има за предмет само определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и ВЕЦ под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., а именно 112.48 лв./МВт, кат не класификацира ВЕЦ, по отношение на които т.7. Освен това причината за отмяната на т.7 от същото решение, което от своя страна да налага по отношение на ВЕЦ с под 10 МВт инсталирана мощност да се прилагат други разпоредби от същото решение. Ето защо ВАС е постановил, след отмяната на т.7 от администратнивния акт, връщане на преписката на КЕВР за постановяване на ново решение за определяне на регулираните цени за тези субекти, които са обхванати от субективните предели на отменената разпоредба. Имуществената отговорност на ответника не може да бъде реализирана поради липсата на един основен елемент - вреда, настъпила в резултат на отменен административен акт. Цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се осъществява не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. С Решение Ц-14/03.04.2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е определила, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв./МВтч, която цена е действаща и следва да се прилага в отношенията между производителите на електроенергия от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт и разпределителните дружества. По силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката този акт има предварително изпълнение. Следователно за претендирания от ищеца период има действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване именно на 112. 48 лв./ МВтч и която цена следва да бъде прилагана съобразно изискванията на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ. Макар това решение да е обявено за нищожно, тази цена се е прилагала в отношенията между производителя и крайния снабдител, поради което не може да се приеме, че ищецът търпи вреди от пропуснати ползи. Отделно от това съдът не е компетентен да определя цени на изкупуване на електроенерия, произведена от ВИ. При тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано сигурно бъдещо увеличаване на имущество, което да е възпрепятствано единствено по причина на отменения незаконосъобразен административен акт. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Недостатъчно за ангажиране на отговорността на административния орган по чл. 1 ЗОДОВ е факта на отмяна на издадения от административния орган акт. Имуществените вреди като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, за което следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, което в процесния случай не е доказано. Следва да се има предвид, че класификацията на отделните производителите на електроенергия не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Oтмяната на т.7 сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория. Такава класификация още по-малко може да бъде въведена със заключението на вещите лица, дадено в настоящия процес, които в тази част на заключението са се произнесли по материя извън техните компетенции. Категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Това обстоятелство сочи на правилност на извода за липса на пряка причинноследствена връзка между отмените административни актове и твърдяната от ищеца имуществена вреда в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ . При така изложените мотиви настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение