Решение № 10296 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2011 г.

Решение № 10296 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Диагностично-консултативен център-ХVI-София" /"ДКЦ-ХVI-София"/ ЕООД - гр. София, представлявано от управителя д-р Евелина Гешкова Желева, чрез пълномощника адв. Стефан Петков, против решение № 3993/03.12.2010 г., постановено по адм. дело № 8634/2009 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-07-86/16.11.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на СЗОК, чрез пълномощника юрисконсулт Надежда Колева, оспорва жалбата в писмено становище, като излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "ДКЦ-ХVI-София" ЕООД против писмена покана изх. № 29-07-86/16.11.2009 г. на директора на СЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на нарушен регулативен стандарт /РС/ за четвъртото тримесечие на 2008 г., в размер общо на 1779,61 лв. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-18-1376/24.09.2009 г. на директора на СЗОК, е назначена финансова проверка "ДКЦ-ХVI-София" ЕООД за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани във финансов протокол № Ф-712/24.09.09 г. и протокол за неоснователно получени суми № ФВ-112/24.09.09 г., директорът на СЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 1779,61 лв. по сметка на СЗОК. По делото е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор № 22-2234/05.02.2008 г., с протокол от 04.11.2008 г., представляващ неразделна част от ИД, са определени индивидуални регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от този договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на СЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото се установява, че определените на жалбоподателя регулативни стандарти за МДД /бл. МЗ-НЗОК/ за четвъртото тримесечие на 2008 г. са в размер на 7707,70 лв., в т. ч. 700,70 лв. 10% с право на превишение за четвърто тримесечие; изпълнените и отчетени РС за МДД за същото тримесечие, назначени от жалбоподателя са на стойност 8853,31 лв., включително 8780,88 лв., изпълнени в СЗОК и 72,43 лв. - в друга РЗОК; установеното превишение на определените РС за МДД за четвъртото тримесечие на 2008 г., като се вземе предвид размерът на разрешеното превишение по чл. 43, ал. 1 от ИД на жалбоподателя е в размер на 1779,61 лв. Заключението на вещото лице съответства на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото, поради което правилно е възприето от съда. Предвид това е налице щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 43, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 г. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой/стойност на СДД и МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Правилни са изводите на съда във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на РС. Безспорно е, че протоколът за определяне на РД за четвъртото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 04.11.2008 г., както и че към тази дата са били издадени направление по бл. МЗ-НЗОК на стойност 4699 лв. Срокът за връчване на протокола за определяне на РС е предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска дейност /Правилата/, приети с решение № РД-УС-04-12/16.01.2008 г. на УС на НЗОК, представляващо Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, която предвижда, че регулативните стандарти за текущото тримесечие се предават на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец на същото. Това изискване не е нарушено. Наред с това, в § 5 от ДР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. В случая обосновано съдът е приел, че не е допуснато нарушение при връчване на РС за това тримесечие, тъй като е съществувала обективна възможност за спазване на определеният брой/стойност на СМД и МДД през оставащите два месеца до края на тримесечието. Неоснователно касаторът поддържа в жалбата си, че при спазване на РС би се стигнало до отказ от оказване на медицинска помощ за нуждаещите се лица. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/ за 2008 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона, в частност на чл. 4 ЗБНЗОК за 2008 г. и индивидуалния договор на жалбоподателя, а по своята същност са възражения срещу възприето от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. В тази връзка основателно съдът се е позовал на решение № 2/22.02.2007 г. по констит. дело № 12/2006 г., с което КС, сезиран с искане за установяване противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г., е приел, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,