Решение № 287 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6247/2024 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив чрез юрк. З. Пенкова против решение N 2987 от 29.03.2024г., постановено по адм.д. N 2503/2023г. по описа на Административен съд- Пловдив. Решението се обжалва в частта, с която ОДМВР-Пловдив е осъдена да заплати на И. Н. Н. сумата в размер на 700лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена ЗПАМ 20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група в сектор Пътна полиция , с която е прекратена регистрацията на МПС с рег. N [рег. номер] за периода от 26.02.2020г. до 05.03.2021г. По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл.209,т.3 от АПК се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на друго , по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- И. Н. Н. в срока за отговор е депозирал насрещна касационна жалба , в която са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетение за причинени имуществени вреди и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер от 2 621лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на директора на ОДМВР-Пловдив и за недопустимост на касационната жалба на И. Н.. Върховният административен съд, състав на Трето отделение , като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: В срока за отговор, И. Н. Н. е подал насрещна касационна жалба с правно основание чл.287, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Посочил е, че обжалва частично съдебното решение и същевременно отговаря на подадената от ОДМВР-Пловдив касационна жалба. Разпоредбата на чл.287, ал.2 от ГПК, предвиждаща възможност в едномесечен срок от получаване на преписот касационната жалба да бъде подадена насрещна касационна жалба , не е приложима Настоящото производство се развива по реда на АПК. В чл.144 от АПК е предвидено, че за неуредените в дял трети Производства пред съд въпроси субсидиарно се прилага ГПК, но касационното производство не попада сред тези въпроси. В глава дванадесета от АПК, подробно са регламентирани предметът на касационно оспорване, касационните основания, правилата, по които се провежда касационното производство, в т.ч. формата и съдържанието на касационната жалба, както и срок за касационно оспорване. Съгласно чл.211, ал.1 от АПК, жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено. Препис от съдебния акт е връчен на Н. на 02.04.2024г., като в съобщението изрично е посочен срока за обжалването му- 14-дневен, който е изтекъл на 16.04.2024г. Касационната жалба, депозирана в срока за отговор е с дата 07.05.2024г., т.е. далеч след изтичането на срока за обжалване, поради което същата е процесуално недопустима като просрочена. Решението, в частта, обжалвана от И. Н. е влязло в сила. Касационната жалба на ОДМВР-Пловдив е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, Административен съд Пловдив е уважил като основателна и доказана исковата молба на И. Н. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна ЗПАМ 20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив , в сектор Пътна полиция , с която за периода от26.02.2020г. до 05.03.2021г., е прекратена регистрацията на управляваното от него ППС с рег. N [рег. номер]. Претенцията е уважена в размер на 700лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до 2 621лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено че по отношение на ответника Областна дирекция на МВР Пловдив са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпването на реални вреди с неимуществен характер, в причинна връзка с отменения акт. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочените ПАМ, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за Н. е полицейски служител при Областна дирекция на МВР Пловдив, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно . За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки : причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че за периода от 26.02.2020г. до 05.03.2021г., регистрацията на МПС с с рег. N [рег. номер] е била прекратена със ЗПАМ 20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив , в сектор Пътна полиция . Заповедта е отменена със съдебно решение N 481/05.03.2021г. по адм.д. N 2899/2020г. на Административен съд- Пловдив. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от Н. в причинна връзка с процесната ЗППАМ негативни психични и емоционални изживявания. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че ответникът е бил напрегнат и разтревожен от факта, че не може да ползва автомобила си в ежедневието за лични или служебни нужди. Налагало се да пътува с обществен транспорт до работното си място и за да види родителите си в гр.Пловдив, което го поставяло от риск да се зарази с Ковид, предвид факта, че през 2020г. беше обявено извънредно положение именно поради разпространението на тази болест. Настоящата инстанция споделя изведените от решаващия състав на АС-Пловдив изводи, че по делото са установени и безспорно доказани конкретни проявления на преживените от Н. негативни емоции като следствие от незаконосъобразната административна дейност, изразяваща се в неправомерно прекратяване на регистрацията на МПС. В резултат на този акт , ответникът е изпитвал неудобство и притеснение поради невъзможността да ползва личния си автомобил за продължителен период от време, т.е. бил е лишен от средство и възможност за придвижване. А това обстоятелство само по себе си е свързано с дискомфорт и стрес. Наложената на Н. ПАМ се е отразила на начина му на живот, на отношенията му с околните, довела е до промяна в ежедневните му навици. Негативните изживявания са причинени неимуществени вреди, които подлежат на справедливо обезщетяване. Съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени . Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АС- Пловдив фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи. По изложените мотиви, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основаниечл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение