Решение № 1264 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5007/2007 г.

Решение № 1264 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5007/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на С. Ч. Н. от гр. Б. срещу решение от 11.06.2007 г. по гр. дело № 278/2007 г. на Бургаски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба Х. Г. Б. от гр. С., Бургаска област не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 12/21.02.2007 г. по гр. дело № 198/2006 г. на Карнобатския районен съд, с което е отхвърлен иска на С. Н. против Х. Б. за сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за непозволеното му увреждане, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност, по чл. 45 ЗЗД. Констатирано е по делото, че по силата на съдебна делба между праводателката на ищеца М. Н. и ответника по делото - Х. Б., първата е придобила в дял лозе от 3,399 дка, представляващо имот № 6* в м. "До шосето", землището на гр. С., който имот е продала на ищеца, с нот. акт № 64/2005 г. С нот. акт № 38/2004 г. Магдалена Н. е продала на ищеца и друг имот - лозе от 1 дка, с № 6* в същата местност. Решаващият съд е обсъдил доказателствата по делото, представени от ищеца, в подкрепа на твърденията си, че през есента на 2004 г. ответникът е изкоренил лозовите насаждения в притежаваните от него два имота и премахнал телената им конструкция, но обосновал правни изводи за отсъствие на всички изискуеми се от правната норма на чл. 45 ЗЗД предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност. Установено е по делото, че през есента на 2004 г. съсобствеността върху имотите между праводателката на ищеца и ответника не е била ликвидирана окончателно, затова и ответникът е обработвал общите имоти, които са били в непосредствена близост един до друг. Върху тях е упражнявал фактическа власт, като ги обработвал и засявал, включително и изкоренявал. Свидетелите, върху чиито показания съдът е основал правните си изводи, защото ги анализирал, като достоверни са установили, че от 10-15 години в местността няма лозови насаждения, поради унищожаването им от пожар. Не са установени и конкретни увреждащи действия от страна на ответника, които да са причинили вредите, твърдяни от ищеца, поради което съдът изцяло е споделил, като правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на претенцията за обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод за необсъждане на показанията на св. Ч. Видно от приложеното и влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 292 ГПК, в дял на М. Н. е поставен земеделски имот - лозе от 3,399 дка, имот с № 6* описан с конкретни граници, от които е видно, че лозето граничи с лозе 644018 - собственост на М. Н. и с лозе 644003 - лозе на Х. Б. Касаторът се позовава на показанията на св. Ч, според които ответникът Б. през есента на 2004 г. изкоренил лозята му. Правилно решаващият съд не е приел тези показания, като относими за процесните две лозя, собственост на ищеца, с оглед на намиращото се в съседство лозе на ответника, по отношение на което съгласно свидетелските показания, той е извършвал действия, като собственик - "Х. работеше нивата от 2004 г. и още я работи нивата...". Показанията на свидетеля касаят действия на ответника, но насочени не към имотите, собственост на ищеца, а към неговия собствен имот, който граничи с тях. По отношение на този имот ответникът е извършил изкореняване на негодните насаждения и го превърнал в нива, която обработва и понастоящем. Нещо повече, касаторът е закупил от М. Н. лозето от 3,399 дка през лятото на 2005 г., видно от приложения нот. акт, към който момент е следвало да знае за състоянието на лозето, защото според твърденията му непозволеното увреждане е настъпило преди това, есента на 2004 г., когато все още не е бил собственик. Същите съображения са относими и за лозето от 1 дка, което граничи с лозето от 3,399 дка и лозето (вече нива) на ответника, закупено от ищеца на 07.12.2004 г. от М. Н. Купувайки земеделски имот, с различен начин на ползване от описания в нотариалните актове, касаторът би могъл да отправи претенция към праводателя си, но данни, че увреждането, изразено в промяна на предназначението на земеделските имоти е извършено от ответника, отсъстват по делото. В този смисъл решението на въззивния съд е правилно, защото не са налице всички изискуеми се предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, ето защо неоснователната касационна жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС на РБ, V-то г.о.