Решение № 41 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 704/2009 г.
ВКСII наказателно отделение10.03.2010 г.докладчик Жанина Начева
Диспозитив
Отменя присъда № 126 от 29.09.2009 г. на Видински окръжен съд срещу подсъдимата И. В. С. по в. н. о. х. д. № 207/2009 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 41 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 704/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба от защитника (адв. Иванов) на подсъдимата И. В. С. против присъда № 126 от 29.09.2009 г. на Видински окръжен съд по в. н. о. х. д. № 207/2009 г. В жалбата на посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Допълнително са развити доводи, с които се поддържа, че подсъдимата не е субект на престъплението. Направено е искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива - изменяване на присъдата, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание прокурорът настоява жалбата да се остави без уважение, тъй като материалният закон е приложен правилно, наложеното наказание е справедливо и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 126 от 29.09.2009 г. на Видински окръжен съд по в. н. о. х. д. № 207/2009 г. е отменена оправдателна присъда № 11 от 11.06.2009 г. на Белоградчишкия районен съд по н. о. х. д. № 93/2009 г. и подсъдимата И. В. С. е призната за виновна в това, на 4.07.2006 г. в гр. Д. в качеството си на длъжностно лице - младши експерт "Информационно обслужване", противозаконно да е присвоила 500 лева, собственост на Общинска администрация - гр. Д., поверени й да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършила престъпление по чл. 309, ал. 1 НК вр. чл. 26 НК - съставила е неистински частни документи, и присвоените парични средства са внесени до приключване на първоинстанционното производство, поради което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 2 чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е лишена от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК за срок от по една година. Жалбата, която почива на доводи за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е основателна. Съображенията на жалбоподателя са концентрирани около длъжностното качество на подсъдимата. Твърди, че съобразно длъжностната характеристика, младшият експерт "Информационно обслужване" в общинската администрация не включва възможност лицето в това си качество да управлява финансови средства. В нарушение на задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК въззивният съд е пропуснал да анализира приложените по делото доказателства и да обсъди направените в този аспект доводи от с. на защитника. Данните по делото подкрепят аргументите за съществено процесуално нарушение. Видинският окръжен съд е признал подсъдимата за виновна в това да е присвоила като длъжностно лице - младши експерт "Информационно обслужване" повереното й в това качество за управление имущество на общината в размер на 500 лева. Според мотивите, в рамките на изложените факти в обвинителния акт, признати в процедурата на съкратеното съдебно следствие, въззивният съд е приел за установено, че подсъдимата С. е била назначена на посочената длъжност и е изпълнявала функциите си на младши експерт въз основа на надлежно сключения трудов договор. Успоредно, съдът е достигнал до правния извод, че подсъдимата С. е действала в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК, защото с мълчаливото съгласие на ръководството е било възложено да изпълнява работа по конкретен проект и в това длъжностно качество са й били поверени за управление паричните средства, които тя е присвоила. Следователно, присъдата е постановена при противоречиви разсъждения и видима неяснота какво точно е приел съдът - дали подсъдимата е присвоила чужди пари, които са й били поверени в нейното качество на изпълняваща длъжността младши експерт, възложена по силата на назначението й с трудов договор в община - гр. Д. или в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 НК, на което временно е възложено да изпълнява работа, свързана с управление на чуждо имущество по конкретния проект "Спортна ваканция лято 2006 г.". Посоченото касае съществен признак от състава на престъплението, защото само качеството на длъжностно лице на подсъдимата - младши експерт "Информационно обслужване" не може да бъде достатъчно ако общинското имущество, предмет на инкриминираното присвояване, не е било поверено тъкмо в това й длъжностно качество. Присъствието на мотиви, които съдържат противоречия и неяснота относно фактическите обстоятелства, отразени в диспозитива на присъдата е процесуален подход на съда към неговите задължения, който подкрепя основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за допуснато съществено процесуално нарушение. Единственият механизъм за неговото отстраняване е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК