Решение № 11876 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности" Пловдив към ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Динева, против решение 6331 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. 930 по описа за 2025 г. на Административен съд Бургас. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект е немотивирана и необоснована от фактическа страна, както и не отговаря на целта на закона. Сочи, че процесната заповед е правилна и законосъобразна. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството против ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Джансу - 2016 ЕООД в депозиран по делото отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество -неоснователна. С обжалваното решение на АС-Бургас е отменена заповед ФК -148-0190597/07.04.25г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин парфюмерия, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Стамо Пулев"2, стопанисван от сдружението и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Заповедта е издадена след извършена проверка на 24.10.2024 г. от органи по приходите на магазин парфюмерия, при която било установено, че при извършена контролна покупка на 1бр. парфюм в опаковка от 50мл на стойност 20 лв., заплатени в брой, не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан.Констатирана е положителна разлика от 25лева между наличните средства в касата, съгласно приложения опис, отразени във ФУ- 0 лева, както и въведената сума в началото на деня. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ не е мотивирана по отношение на определения в нея срок, което не изпълнява изискването за обоснованост и за форма на акта, както и е издадена в противоречие с целта на закона. Спорът е разгледан и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-97/21. Изложени са мотиви, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение може да бъде наложена имуществена санкция и запечатване на търговски обект, както и са засегнати права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер за същото деяние и срещу същото лице. В този смисъл е и постановеното от СЕС решение по дело С-97/21, в което е посочено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимата допълнителна тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая, от представения пред първостепенния съд АУАН F798852/21.11.2024 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление от 07.04.25г. е видно, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1200 лева. От всичко гореизложено следва извод, че въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Следователно като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Като е достигнал до същия извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, АС- Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,