Решение № 10146 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2011 г.

Решение № 10146 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Иванка Димитрова, против решението от 17.12.2010 г., постановено по административно дело № 95 по описа за 2010 г. на Административния съд - Монтана, с което е отменено решение № 9 от 20.01.2010 г. на директора на РУСО - Монтана и потвърденото с него разпореждане № МП-14579-1от 22.10.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Монтана, с което е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № МП-14579/16.10.2009 г. на Иван Димитров Иванов от гр. Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението на Монтанския административен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Димитров Иванов от гр. Монтана, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Монтанския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Монтана по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО, е решение № 9 от 20.01.2010 г. на директора на РУСО - Монтана, с което е оставена без уважение жалбата на Иван Димитров Иванов срещу разпореждане № МП-14579-1от 22.10.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Монтана, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е прието, че положеният от Иван Димитров Иванов труд в Завод за фитинги "23 септември" - гр. Монтана, през периода 07.10.1982 - 01.09.1987 г. следва да се зачете за такъв от трета категория и поради това няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 97 г., 02 м и 26 дни. Мотивите на административния орган са били, че стажът на Иванов през разглеждания период следвало да се зачете от трета категория, тъй като заявителят е бил назначен и се е водил по щат на длъжност "шлосер" в цех "Инструментален" и не се обхващал от разпоредбата на т. 4а, б. "н" от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и също правилно е зачетен от трета категория, тъй като записът се отнасял за положен труд на длъжността "шлосер" в леярен цех 2 на Завода за фитинги "23 септември" - гр. Монтана. С постановеното решение Административният съд - Монтана е отменил оспорения акт, но е пропуснал да разпореди да се изпрати преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП-14579/16.10.2009 г. на Иван Димитров Иванов от гр. Монтана, след като законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд през периода 07.10.1982 - 01.09.1987 г. на длъжност "шлосер поддръжка - ЛЦ2" в Завода за фитинги "23 септември" - гр. Монтана, следва да бъде зачетен за първа категория на основание т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). За да изведе този извод, съдът е подложил на подробен анализ трудовата книжка на работника, относимите писмени доказателства и показанията на свидетелите, от които се установява, че през разглеждания период трудът на жалбоподателя (ответник в касационното производство) е бил полаган в леярния цех на завода, където условията на работа са се отличавали с висока заплащаемост, високи температури, остри и задушливи газове. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно-икономическа експертиза относно характера на изпълняваната от лицето работа и условията на трудовата среда. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Спорният въпрос по настоящия случай е дали трудът на Иван Димитров Иванов от гр. Монтана, през процесния период (07.10.1982 - 01.09.1987 г.) може да се отнесе към хипотезата на т. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.) и съответно да бъде зачетен като такъв от първа категория. По тази точка се категоризира трудът и на шлосерите по ремонта на машини и съоръжения в леярските цехове. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза - две еднолични, допълнителна и тройна. Съгласно чл. 202 ГПК съдът е длъжен да обсъди експертните заключения заедно с доказателствата по делото, при което е в правото си да кредитира заключенията на единичната или тройната експертизи или отделни техни части, което е и сторено в случая. С допълнителното заключение на вещото лице Илия Димитров Петров по поставените допълнителни задачи се установява, че жалбоподателят е ползвал 17 дни допълнителен платен годишен отпуск, какъвто отпуск се предоставя за работа във вредни условия. С писмено допълнение към така изготвената експертиза вещото лице установява наличието на удостоверение № 28-01-1857/20.09.1991 г. на "Фитинги" Монтана, в което е отразено, че за процесния период оспорващият е работил като дежурен шлосер в леярен цех 2 /ЛЦ2/ и съгласно т. 4а, б. "н" от Правилника трудовият стаж за тази длъжност се зачита за първа категория. Относно изискванията и задълженията на изпълняваната длъжност вещото лице установява, че оспорващият е полагал труд при вредни условия на работа, тъй като е работил в леярен цех 2 на стария завод, при пълно работно време, въпреки че по ведомост е записан и воден на работа в инструменталния цех. Установено е, че "инструментален цех" не е имало в стария завод, а леярен цех, където е работил оспорващият, съгласно отразеното в трудовата книжка. Данни за това снема от трудовата книжка за заемана длъжност, ведомости за разряда и тарифната ставка, както и от показанията на разпитаните по приложеното дело свидетели за условията на работа в леярния цех. Свързана с вредността и тежестта на условията за труд за работата му в цех леярен е зачетената от работодателя дневна тарифна ставка от 8.29, относима към VI разряд, която е посочена в група трета на диференцираната единна тарифна мрежа, взета от единната тарифна мрежа, приложима съответно "за работа непосредствено в: металургичното производство; промишлеността за строителни материали; леярските и горещ ковашко-пресови работи...", която мрежа е еднакво приложима за съответните производства и дейности. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че в осигурителя за процесния период са запазени само ведомостите за заплати, но не и щатни разписания, длъжностни характеристики, заповеди за назначаване, липсвали поименен производствен щат, списъци и протоколи за полагащите се специални работни облекла и ползването на храна за работа при тежки и вредни условия за труд, които биха спомогнали за определяне на вредността и тежестта на труда на лицето и оттам - категорията на труда му. Във връзка с това, при доказаната с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на посочената длъжност и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на жалбоподателя, основателно съдът е приел, че е налице условието на чл. 165, ал. 1 ГПК, относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания. Относно непризнатия от органите на НОИ трудов стаж като такъв от първа категория правилно административният съд се е позовал на трудовата книжка на Иванов, в която са вписани данни, посочващи мястото на работа, цехът и длъжността на осигуреното лице. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. В подкрепа на това е и Удостоверение обр. УП-№ 30 № 28-01-1857/20.09.1991 г. на фирма "Фитинги" гр. Михайловград, издадено година преди този завод да прекрати дейността си. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че обстоятелството, че във ведомостите за заплати не фигурира лицето да е получавало допълнително възнаграждение за вредни условия и труд, не следва да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече че в случая безспорно е установено, че в предприятието няма запазени документи, доказващи вредността и тежестта на труда на заеманата от Иванов длъжност, както е установило и вещото лице. При това положение релевантни са отразените в трудовата книжка обстоятелства и показанията на допуснатите свидетели - работили по времето, когато е работил и оспорващият за процесния период, като това са началниците на леярния и инструменталния цех, директорът на стария завод, където е било местоположението на леярния цех и двама работници в инструменталния цех. От показанията и на петимата свидетели се установява, че оспорващият е бил назначен в инструменталния цех, но характерът на изпълняваната от него работа, изразяваща се в поддръжка и ремонт на моделно касова екипировка и по специално сърцеви кутии е изисквала постоянен престой в леярния цех, където условията на работа са се отличавали с висока запрашаемост, високи температури, остри и задушливи газове. Следва да се добави, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздели I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Както обосновано е приел административният съд, когато законът изисква за удостоверяване на даден факт писмен документ, но липсват запазени документи, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, какъвто е настоящият случай. С оглед изложеното правилно съдът е изградил изводите си, че Иванов е работил през целия период като шлосер в леярния цех на завода, въз основа на показанията на свидетелите и трудовата книжка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Доколкото административният орган се е произнесъл с нов административен акт по същество предвид чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и ангажирането и на нови доказателства наред с доказателствата представени по приложеното адм. д. № 435/2008 г. на МАС, обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 2 АПК. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обосновано е прието, че положеният от Иван Димитров Иванов труд през периода 07.10.1982 - 01.09.1987 г. на длъжност "шлосер поддръжка - ЛЦ2" в Завода за фитинги "23 септември" - гр. Монтана, следва да бъде зачетен за първа категория на основание т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), в който смисъл е отменил незаконосъобразния отказ на РУСО - Монтана за отпускане на ЛПОСВ по заявление вх. № МП-14579/16.10.2009 г. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен следва да се остави в сила, като се върне делото като преписка на пенсионния орган за издаване на разпореждане за пенсиониране на Иван Димитров Иванов при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,