Решение № 9121 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 453/2016 г.
ВАСII отделение21.07.2016 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 94/26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 79/2015 г. по описа на Административен съд Г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М." ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. "Д-р Т. В." № 26, вх. "...", ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. Л. Л., срещу решение № 32-61825/7.04.2015 г. на началника на М. С. ОСЪЖДА "М." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. "Д-р Т. В." № 26, ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. Л. Л., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. разноски за първата инстанция в размер на 2154,68 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9121 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 453/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на М. С. против решение № 94/26.11.2015 г. по адм. д. № 79/2015 г. по описа на Административен съд Г. с молба за отмяната му като неправилно. Касаторът не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът "М." ООД, представлявано от адв. В., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С Решение № 32-61825/7.04.2015 г. началникът на М. С., на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците /ЗМ/, глава 2 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета, чл. 54, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с доклад на ОЛАФ № OF/ 2011/0978/В1 е определил нов размер на дължими от "М." ООД държавни вземания по ЕАД12BG004301H0014748/12.09.2012 г., както следва: антидъмпингово мито /АДМ/ 85 % в размер на 47824,59 лв. и ДДС 20 % в размер на 9564,92 лв., задължил е дружеството да заплати сумите в 10-дневен от съобщението и е разпоредил на основание чл. 217 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 митническото задължение да се вземе под отчет. Административният орган е приел за установено при международното разследване, че стоката - скрепителни елементи код ТАРИК 73181499 98, декларирана с посочения ЕАД под режим "допускане за свободно обращение" е с произход Китайска народна република, а не Тайван, посочен в декларацията като държава на произход, където е само претоварена, предвид което за нея се дължи АДМ в размер на 85 %, наложено с Регламент /ЕО/ № 0091/09 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайската народна република, приложимо към датата на поставяне на стоката под режим "допускане за свободно обращение" и избегнато от получателя на стоката. С обжалваното решение, по оспорване на "М." ООД, цитираното административно решение е отменено. Първоинстанционният съд е приел на основание чл. 194, ал. 3 вр. с чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, че заявеното от дружеството оспорване автентичността на анекс 7.2 към Окончателния доклад на ОЛАФ OF/ 2011/0978/B1 е недоказано. Обсъдил е писмените доказателства, приложени по преписката и по делото, при което е приел, че констатацията на стр. 5 от анекс 7.2 е оборена предвид посочените Тайвански износител "J. SHINE INTERNATIONAL LOGISCS CO, LTD" и купувач "WEI GLOBAL FREIGHT PTE LTD", а не "М." ООД. Съвпадението единствено в номера на контейнера, с който стоката е превозена, ZIMU1425776, посочен в анекс 7.2 и ЕАД MRN 12BG004301H0014748/12.09.2012 г. е счел за недостатъчно да обоснове китайския произход на декларираната с посочения ЕАД с режим "допускане до свободно обращение" стока. От фактическа страна по делото е установено, че ответникът по касационната жалба, "М." ООД с ЕАД MRN12BG004301H0014748/12/09/2012 г. е декларирало под режим "допускане до свободно обращение" стока "винтове за бетон" с тарифен код 7318149998, бр. 789400 бр. с размери по приложена фактура № 11XBAO003-В/9.04.2012 г., опаковани в 1036 кашона/22 палета, и опаковъчен лист към нея с обща валутна стойност 35809,71USD, статистическа стойност 56264,22 лв. доставена с контейнер ZIMU1425776, държава на произход Тайван. Приложени са коносамент ZIMUTPE7237700 с данни за стоката съгласно фактурата, в който като изпращач е посочено "SHIAU YOUNG INDUSTRY CO., LTD" - Тайван и спедитор "UJ EXPRESS COMPDNY LIMJTED", контейнер ZIMU1425776, товарно пристанище KAOHSIUNG, разтоварно пристанище VARNA, плавателен съд "YM EARTH 2996 и сертификат за произход на стоката № TF12IA00356, издаден от "TAIWAN TEXTILE FEDERATION". Изпращачът, товарното и разтоварно пристанища са идентични с посочените в коносамента, фактурата и опаковката 1036 кашона/ 22 палета. С решение № М 47/0015/7.05.2014 началникът на М. С. е определил дължими по ЕАД държавни вземания мито 3,70 % в размер на 2081,78 лв. и ДДС 20 % в размер на 12463,95 лв., платени от декларатора. С писмо рег. № 32-5205/13.01.2015 г. на зам. директора на Агенция "Митници" началникът на М. С. е уведомен за постъпило в ЦМУ писмо от генералния директор на OLAF по повод приключило разследване OF/2011/0978/ В1 във връзка с информация от OLAF № АМ 2012/010, ведно с препоръки и финален доклад с обект на разследване избягване заплащане на АДМ за винтове и гайки с произход Китай чрез транспортиране и претоварване на стоките през Тайван с цел при износа за страни от Европейския съюз тези стоки да бъдат представени с произход от Тайван. Окончателният доклад, ведно с анексите към него, е изпратен на магнитен носител с приложена разпечатка от доклада и от анекс 7.2 в частта на информацията, касаеща България с указания за предприемане на мерки за досъбиране на сумите за АДМ по декларации съгласно таблица. На ред четвърти от тази таблица е посочен ЕАД 12BG004301H0014748/12.09.2012 г. за деклариране под режим "допускане до свободно обращение" на описаните по-горе стоки. С писмо изх. № 32-46274/17.03.2015 г. "М." ООД е уведомено за постъпилата информация от международното разследване и за започване на последваща проверка на ЕАД, вкл. и процесния. С дата 7.04.2015 г. е издадено обжалваното административно решение рег. № 32-61825, с което на основание констатациите в окончателния доклад на OLAF, началникът на митница Свищов е приел, че процесната стока е некоректно декларирана с произход Тайван, че същата е произведена в Китай и за вноса й в ЕС се дължи АДМ със ставка 85 %, наложено с Регламент /ЕО/ № 0091/09 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайската народна република и приложимо към момента на поставяне на стоките под режим "допускане до свободно обращение". Определил е размера на реално дължимите държавни вземания върху декларираната стойност на стоката, както следва: мито 3,7 % в размер на 2081,78 лв., АДМ 85 % в размер на 47824,59 лв. и ДДС 20 % в размер на 22028,87 лв., отчел е внесените вече държавни вземания, определени с предходно решение № М47/0015/7.05.2014 г. и е определил за доплащане АДМ в размер на 47824,59 лв. и ДДС 9564,92 лв. Обжалваното първоинстанционно решение, с което това решение на началника на М. С. е отменено като незаконосъобразно е неправилно, постановено е в дисонанс с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Съдът принципно правилно е приел, че докладът на OLAF, вкл. анекс 7.2 към него, като официален документ се ползва с официална доказателствена сила. Съгласно чл. 9, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследванията представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателтва е признато за необходимо по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвяни от инспекции на националните администрации и също трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие спрямо всички субекти на държавите-членки, а приложението "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл на констатациите в доклада на OLAF не може да бъде противопоставен представения сертификат за произход на стоката, издаден от TAIVAN TEXSTIL FEDERATION, която, предвид наименованието си, явно няма отношение към стоки, произвеждани от желязо или стомана, поради това, че е бил обект на разследването на компетентната институция, при което е установено, че тази стока не е произведена от износителя, който не разполага с производствен ресурс за нея, т. е. стоката не е с произход Тайван. Наред с това в доклада е установено, че процесните стоки, описани по вид, количества, направление и пр., са внесени от Китай от осем логистични компании, между които и "SHINE INTERNATIONAL LOGISTICS CO LTD" /т. 2.4. 1, позиция 3/, посочена на стр. 5 от анекс 7.2 като износител на контейнер ZIMU1425776. Докладът съдържа информация и относно реекспортиращите фирми, свързани с логистичните такива /т. 2.2 и т. 2.4.1/. Между тези фирми е и съконтрагента - изпращач по представените от "М." ООД документи за стоката, фирма "SHIAU YOUNG INDUSTRI CO LTD" като свързано дружество с една от компаниите, посочени като рискови, а именно, "PEN HONG WAVG INDUSTRI CO LTD" / т. 2.2, позиция 13 и т. 2.3.2 от доклада/. Съдът с основание е констатирал, на стр. 5, ред 3, колона 6 като купувач на стоката е посочено чуждестранно дружество, "WEI GLOBAL FREIGHT PTE LTD", а не "М." ООД. Тази констатация сама по себе си не може да обоснове извода, че българското дружество няма отношение към декларираната с процесния ЕАД стока, тъй като на ред 3, колона 4 като държава-получател е изписан текст "BG", а номерът на контейнера на ред 3, колона последна, ZIMU1425776 съвпада с посочения номер на контейнера в приложените към ЕАД документи за стоката /фактура, коносамент/ и е идентичен с посочения в кл. 31 на ЕАД "колети и описание на стоката" контейнер № ZIMU1425776. Съдът е приел оспорването на "М." ООД срещу представения доклад на OLAF, вкл. анекс 7.2, за недоказано. Решаващите правни изводи за основателност на оспорването срещу решението на началника на М. С. обаче са възприети в разрез с доказателствата по делото, при което независимо от преценката за недоказаност на оспорването срещу доклада като официален документ, е даден приоритет на частните документи представени от дружеството. Съвкупният анализ на тези документи във връзка с констатациите на общностната институция, натоварена с функции за защита бюджета на всяка от държавите-членки и оттук бюджета на целия ЕС от недобросъвестни търговски действия на страни извън общността сочи, че декларираната стока е произведена в Китай и в резултат на действия на логистични компании, рискови търговски дружества и свързани такива формално е представена като такава с търговски произход от Тайван. Проследените в доклада търговски операции налагат извод, че тези операции са осъществени единствено с цел избягване заплащането на АДМ, установено с Регламент № 0091/09 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китай, чрез придаване на такива стоки формален произход от Тайван. В тази връзка следва да се има предвид Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г. по сходен казус. В това решение, т. 37, СЕС е приел, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събиране на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна. В това решение и в решение по дело С-97/95 е прието, че решаващо обстоятелство е проведеното международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF е установено, че стоката е с произход от Китай и само е претоварена в трета държава, а след като преференциалния произход на стоката от трета държава не е установен, а се потвърждава произходът й от Китай, начисляването на АДМ и конвенционално мито е дължимо. С оглед горното, изводът, обусловил резултата на първоинстанционното решение, а именно, че произходът на процесната стока от Китай не е безспорно установен се явява необоснован. Налице е съвпадение в данните на л. 5, ред 3, от анекс 7.2 към доклада - държава получател, износител, номер на контейнер. Данните за количеството и теглото на стоката са ирелевантни, тъй като няма задължение за декларатора да освободи с един ЕАД цялото съдържание на контейнера, а напротив, в един ЕАД се декларират стоките, които подлежат и "трябва" да бъдат натоварени /извозени/ с едно превозно средство. В случая количествата, посочени в кл. 31 - 789.400 х бр., кл. 35 - 18500.000 бруто тегло и кл. 38 - 18000.000 нето тегло на ЕАД са по-ниски от количествата в колона 9 - 305600.0000 бр. и колона 10 - 4881.000000, стр. 5, ред. 3 от анекс 7.2, от което следва, че с процесния ЕАД е декларирана част от стоката, транспортирана с контейнер ZIMU1425776. От тук следва, че обжалваното решение № 32-61825/7.04.2015 г. на началника на М. С. е законосъобразно, постановено в съответствие с фактическите установявания по преписката и Регламент № 0091/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Народна република Китай относно дължимостта на АДМ със ставка 85 % и ДДС, по изчислените размери на които няма спор. Следва обжалваното първоинстанционно решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК да бъде отменено и в условието на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което жалбата на "М." ООД срещу решение № 32-61825/7.04.2015 г. на началника на М. С. се отхвърли. При този резултат, претенцията на административния орган, представляван в първоинстанционното производство от юрк. Я., надлежно упълномощена, следва да бъде уважена в размер на 2154,68 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, надлежно заявена в с. з. от 28.10.2015 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,