Решение № 9340 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2017 г.

Решение № 9340 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В., в качеството му на законен представител на "Водоснабдяване и канализация-В." ООД, гр. В., против решение № 5083 от 1.08.2017 г., постановено по адм. д. № 1016/2017 г. от Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, против решение № Ж-112 от 21.12.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че съдът неправилно е тълкувал закона, че КЕВР има правомощие да се произнася по цената, определена за изграденото водопроводно отклонение до имота на потребителя в сключения договор. Твърди се освен това, че имотът на потребителя се намирал в земеделска територия, а не в урбанизирана, поради което съдебните решения, на които първоинстанционният съд се е позовал били неприложими в конкретния случай. Касае се за изграждане на водопроводно отклонение към стопанска постройка, която се намирала в имот с трайно предназначение "нива". Касаторът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че определения размер на административни услуги, които трябвало да бъдат заплатени от потребителя са били в нарушение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени съдебното решение, като уважи жабата против решението на КЕВР, което също да бъде отменено. Ответникът по касация-председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез процесуалния си представител юрисконсулта Н. И., е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователността на касационната жалба. В писмения отговор са направени възражения, които ответникът противопоставя на твърденията в касационната жалба. В съдебно заседание изложеното в отговора се поддържа и се моли съда, да остави касационната жалба без уважение. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна П. Н. И. е изпратил писмено становище, в което твърди, че водоснабдяването на имотът му е единствено за питейно-битови нужди, за което е представил писмени доказателства. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е приел, че КЕВР има правомощие да се произнася по жалби на потребители против В и К оператори. Счита освен това, че съдът е установил правилно фактите по спора, въз основа на които е извел правилни правни изводи, за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил. На последно място прокурорът намира, че решението на административния съд следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация-В." ("В и К-В.") ООД против решение № Ж-112 от 21.12.2016 г. на КЕВР. С него на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗЕ Комисията е дала на оператора задължителни указания, а именно: 1) Да възстанови заплатената от г-н П. И. сума за изграждане на водопроводното отклонение за присъединяване към водоснабдителната система, в размер на 1 651,25 лв.; 2) Да приведе цените за предоставяните административни услуги в съответствие с Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксата по чл. 7а от ЗОАРАКСД, приета с ПМС № 1 от 5.01.2012 г. и Инструкцията към нея, утвърдена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в сила от 1.01.2013 г., като на тяхна база коригира размера на таксите, заплатени от г-н П. И. и 3) В 30-дневен срок от получаване на решението да представи пред КЕВР информация и доказателства за изпълнение на указанията, дадени в предходните две точки. В жалбата се е твърдяло, че решението на Комисията е нищожно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е извършил контрол върху приетото от КЕВР решение, като е приел, че правомощията на Комисията произтичат от разпоредбите на чл. 22, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗЕ, както и от чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ). Позовал се и на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само "Наредба № 3". Проследил е процедурата по приемане на решението по жалбата на г-н П. И. и е направил извод, че обжалваното решение не е нищожно, а и взето от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, уредени в Наредба № 3. От фактическа страна съдът е установил, че "В и К - В." ООД има качеството на оператор на водоснабдителни и канализационни услуги. Г-н П. И. - потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е собственик на недвижим поземлен имот № 049096, който се е намирал в землището на с. К., община А., в който е изградил стопанска постройка, представляваща строеж от шеста категория, построена с разрешение за строеж № 128 от 17.08.2005 г., издадено на основание чл. 41, чл. 42, чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 148 във връзка с чл. 48 ЗУТ - лист 62 от делото. Съдът е установил, че между "В и К-В." ООД и г. н П. И. е имало предходен спор, по който е било постановено също решение на КЕВР, с което дружеството оператор е било задължено да предприеме необходимите действия за присъединяване към водоснабдителната система на поземления имот 049096 и в едномесечен срок да представи пред Комисията информация и доказателства за предприетите действия. Това решение на КЕВР е било обжалвано пред Административния съд С.-град, който с решение № 3134 от 9.05.2016 г. по адм. д. № 5817/2015 г. е отхвърлил жалбата на оператора. Решението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила. Между "В и К-В." ООД и г-н П. И. е бил сключен предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или канализационна система на 30.06.2015 г. на имот 049096, договор за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) от 10.02.2016 г., издадено е било разрешение за прокопаване № 5 от 16.02.2016 г. и разрешение за строеж № 216 от 14.12.2015 г. за прокопаване на водопроводно отклонение. Окончателната цена на извършените СМР по изграждане на водопроводното отклонение, в акт обр. 19 е в размер на 1651,25 лв. От приложените доказателства съдът е установил, че за СМР г-н П. И. е заплатил такса от 1651,25 лв., а за извършените административни услуги-подробно индивидуализирани по вид и стойност - общо 508,20 лв. При извършения контрол върху законосъобразността на обжалваното решение на КЕВР съдът е приел, че то е съответно на материалния закон. Относно спорът кой трябва да изгради водопроводното отклонение първоинстанционният съд се е позовал на чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ, както и на чл. 64, ал. 3 ЗУТ. Относно методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация, съдът се е позовал на чл. 17 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, обн. в ДВ, бр. 32/2006 г. в сила до 31.12.2016 г., според § 3, ал. 2 от новата наредба, обн. в ДВ, бр. 6/2016 г. Въз основа на тази разпоредба КЕВР е издала указания за образуване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги при ценово регулиране чрез метода "горна граница на цени", приети с решение на Комисията по т. 5 от протокол № 17 от 31.01.2011 г. Съдът е установил, че КЕВР не е изпълнила задължението си по т. 48 от посочените Указания, да издаде отделни такива. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във връзка с чл. 64, ал. 3 ЗУТ, както и на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 от същата наредба. Административният съд се е мотивирал и с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и "б" ЗВ, според които водностопанските системи и съоръжения на територията на общината и водопроведните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите са публична общинска собственост, поради което е направил правен извод, че заплатените суми за СМР от страна на г-н П. И., собственик на поземления имот трябва да се възстановят от "В и К - В." ООД, защото поемането на този разход от физическото лице е в нарушение на посоченото материално право. Относно разходите за административни услуги съдът се е позовал на § 3, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 7а ЗОАРАКСД като е приел, че те са били утвърдени със заповед № ЗД-5 от 15.01.2013 г. на управителя на "В и К-В." ООД. Така утвърдените със заповедта цени са преценени като нарушаващи Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а ЗОАРАКСД, приета с ПМС № 1 от 5.01.2012 г. и Инструкция към нея, утвърдена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в сила от 1.01.2013 г., защото към заповедта не е приложен начина на формиране на нито една цена. В приложените калкулации за формирането на цени за съгласуване на проект, издаване на разрешително, предварителен договор и за съгласуване на виза, скица, ПУП са били посочени само изходни данни. Нито в заповедта, нито в калкулациите са определени частта на преките и непреките разходи в стойността на всяка конкретна услуга. Не е била използвана и формулата за тяхното изчисляване. Съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило и чл. 31, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, които го задължават при предоставянето на подобен вид допълнителни услуги да съблюдава принципа на съпоставимост с икономически обоснованите разходи за тяхното извършване. Поради това е направил извод, че дадените указания с втората точка от обжалваното решение са правилни и законосъобразни. По така изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. При извършения контрол върху съдебното решение съобразно изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Първият довод в касационната жалба е относно това, че административният съд неправилно бил възприел, че КЕВР е компетентна да се произнесе по жалбата на г-н П. И. с позоваване на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ. Касаторът твърди, че посочените от него разпоредби в чл. 19, ал. 1, т. 4 и чл. 7 и 8 ЗУТ се отнасяли за водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии, докато имот № 049096 се намирал в землището на с. К., в земеделска земя, а постройката в него била стопанска и водата се използвала за стопански нужди, поради което цената на това отклонение не се дължи от оператора. Относно твърдението, че КЕВР няма правомощие да се произнася по жалба на потребител против оператор на В и К услуги следва отново да се посочат разпоредбите на чл. 22, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗЕ, според които Комисията разглежда жалби "... и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ" - ал. 1, т. 1, а според ал. 5 - в случаите, когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Според чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗРВКУ на регулиране от комисията подлежат цените, по които В и К операторите: присъединяват потребителите към водноснабдителните системи. В чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 е посочено, че Комисията разглежда жалби на: "...и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ". От така посочените нормативни разпоредби следва единственият правен извод, че КЕВР има правомощието да се произнася по жалби на потребители против оператори на водоснабдителни услуги. Ето защо твърдението за липса на компетентност на КЕВР да са произнесе по жалбата е неоснователно. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 32 ДР на ЗВ е дадено легално определение на "водоснабдителна система", според което тя е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите. Следователно транспортирането, разпределението и доставянето на водата е част от водоснабдителната система. В § 5, т. 31 ДР на ЗУТ водоснабдяването и канализацията са включени като съдържание на понятието "техническа инфраструктура", а в чл. 64, ал. 3 е посочено, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Никъде в посочените нормативни разпоредби не е направено разграничение между водоснабдителна система, съответно отклонение от нея, което е част от същата да се изгражда в урбанизирана територия или в поземлен имот, който е извън урбанизираната територия. Същият извод следва и от чл. 2, т. 4 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. От това следва, че направеното разграничение в касационната жалба относно местоположението на имота, дали е в урбанизирана територия или в земеделска земя е неоснователно и се опровергава от анализа на нормативната уредба. Отделно от това следва да се подчертае и решение № 3134 от 9.05.2016 г., по адм. д. № 581782015 г. на Административния съд С.-град, в мотивите на което е направен подробен анализ на местоположението на имот № 049096. Чрез експертно заключение е установено местоположението на изграден водопровод, който преминава в непосредствена близост до имота. Относно фактът на включването на имота във водопроводната разпределителна мрежа между страните няма спор. Неоснователно е и следващото твърдение в касационната жалба, че след като водопроводното отклонение е направено извън урбанизирана територия, в земеделска земя, то разходите за него са за сметка на собственика на сградата, а не за оператора. Както вече се изясни водопроводното отклонение е част от водоснабдителната система. В чл. 64, ал. 3 ЗУТ е визирано, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. В този смисъл правилно е позоваването на административния съд на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и "б" ЗВ, в които е посочено, че са публична общинска собственост водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината. След като водопроводното отклонение е част от водоснабдителната система, която е публична общинска собственост, то разходите за изграждането му са за сметка на експлоатационното дружество. В касационната жалба се съдържа възражение, че изграждането на това водопроводно отклонение към имота не било предвидено като разход в бизнес-плана на "В и К-В." ООД. Това възражение е неоснователно, защото в чл. 9, ал. 2, т. 14 ЗРВКУ е посочено, че част от оценката за качеството на предоставяните В и К услуги е срокът за присъединяване на нови потребители към В и К системите, който има съответния измерител в бизнес-плана, утвърден от КЕВР, според методиката, приета на основание чл. 9, ал. 3. Неоснователно е и оплакването, че по сключения договор между оператора и г-н П. И., последният се е съгласил с неговите клаузи, а КЕВР неправилно се е намесила в един облигационен договор. Според чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. договорът за предоставяне на услугите В и К се предлага от оператора, като в него могат да се включват допълнителни условия, извън общите условия, ако не противоречат на изискванията на тази наредба. От което следва, че сключеният договор следва да съдържа клаузи, които не противоречат на наредбата. Наредбата определя и законно установените рамки на договора и съдържанието на клаузите по сключените договори, а тези от тях които са в противоречие с нормативно установените изисквания не следва да се прилагат. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че водата в имота на потребителя ще се използва за стопански нужди. Това твърдение е в противоречие с представените писмени доказателства от заинтересованата страна, от които е видно, че водата в имота се използва за битово-питейни нужди. От представената справка за облога и плащанията на частен абонат, с посочения клиентски номер на името на П. И. се установява, че използваното количество вода през зимния период е между 5 и 7 куб. м, като само през летните месеци - ползваната вода е в размер на 10-17 куб. м. Следователно това количество вода не може да задоволява стопански нужди. Освен това в самата справка е посочен вида на услугата - за битови нужди. На последно място неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният съд неправилно бил възприел, че административните разходи за административни услуги са в противоречие със ЗОАРАКСД. Твърдението се опровергава както от посочената в първоинстанционното решение нормативна рамка, а така също и от приложените калкулации за формирането на цени за съгласуване на проект, издаване на разрешително и предварителен договор, за съгласуване на виза, скица, ПУП. Нито в заповедта, нито в калкулациите е определени частта на преките и непреките разходи в стойността на всяка конкретна услуга. Не е била използвана и формулата за тяхното изчисляване. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ответната страна по касация е поискала присъждането на разноски. С оглед на изхода на спора такива й се дължат според чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора настоящият съдебен състав намира, че касаторът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 200 лв., определени на основание чл. 34 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Касаторът не е направил искане за разноски, поради което не се дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение