Решение № 13112 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2009 г.

Решение № 13112 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД, представлявано от изп. директор Кирил Радев Недев, срещу решение № 65/19.02.2009 г. по адм. д. № 597/2008 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, ДНСК-София чрез процесуалния си представител, юрк. Тодорова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София -област е отхвърлил оспорването по жалбата на "Голф клуб Ибър" АД срещу Заповед № РД-14-457/10.06.2008 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Голф игрище", извършващ се в поземлени имоти, посочени с кадастралните им идентификатори в м. "Яйкъна, землище Долна баня, община Долна баня. Този правен резултат съдът е възприел след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните при обосновани и в унисон с материалния закон изводи досежно извършваните на терена дейности - отнемане на повърхностен почвен слой, полагане на дренажна и изграждане на напоителна системи, изпълнение на иригационно езеро- и квалифицирането им като "строителни" при осъществяване на "голф игрище", определено като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Заключението на комплексната техническа експертиза е оценено в светлината на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, обсъдено е с другите доказателства по делото и при обосновани мотиви не е прието. Касационните оплаквания за неправилност на решението, мотивирани с доводи за нищожност на оспорената заповед и за издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон (с твърдения за липса на строеж) и в противоречие с неговата цел са неоснователни. По делото е установено по категоричен начин, че оспорената заповед е издадена от зам. началника на ДНСК-София при надлежно предоставени със Заповед № РД-13-070/6.03.2007 г. на началника на ДНСК-София правомощия. Валидността на последната е била предмет на изследване от назначена и приета по надлежния ред експертиза, чието писмено заключение, приложено на л. 130-134, съдържа подробно изследване на процедурата по издаването й и констатации за надлежно съхраняване на оригинала, идентичност на представеното по делото заверено копие с този оригинал и спазена последователност на номерацията по заповедната папка. Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. Последните са визирани в разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗУТ и се свеждат до съставяне на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК, без изискване тези длъжностни лица да бъдат определени с изрична заповед. Констативен акт № 143/18.04.2008 г., въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен в присъствието на представител на касатора, предвид което твърдението, че дружеството не е уведомено за началото на административното производство не може да бъде прието. Противно на изложеното в касационната жалба, констативният акт съдържа подробно описание на извършеното на терена, така както е установено при проверката на място в присъствието на представител на адресата на акта. Във връзка с довода, че в част от терените не се извършват никакви дейности следва да се посочи, че административният орган изрично е посочил в издадената заповед, че строежът не е завършен. Основното касационно оплакване за липсата на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и оттук - издаване заповедта в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не може да бъде споделено по следните съображения: Преди всичко игрищата за голф са посочени в позиция 2412 "Други съоръжения за спорт и развлечение" в Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС 2001) - ДВ. бр. 6/2001 г. Разпоредбите на Глава двадесет и втора, раздел I-ви от Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения, визират изисквания за практикуване на спорта "голф", както следва по чл. 1 - необходимост от изграждане на трасе на специален състезателен терен, отговарящ на конкретни параметри в зависимост от броя "дупки" - за голф с 18 "дупки" - необходима площ 40-50 ха и обща дължина на трасето 6000 м, за голф с 9 "дупки" - трасе с площ 10-12 ха и за голф с 3 "дупки" - трасе с площ 7-8 ха ; за всяка "дупка" - оформяне на начално пространство, коридор, крайно пространство с равно тревно покритие (чим) в чиято среда се ситуира "дупката" с устроени около нея пясъчни препятствия -бункери. Изискванията по чл. 2, ал. 1 са теренът да има подходяща топография и състав на почвата, спомагащ образуването на добро тревно покритие с възможности за естествено отводняване и редовно поливане от естествени водоизточници. По аргумент от последната разпоредба следва, че в случай, че теренът не отговаря на специфичните изисквания на спорта "голф", на място следва извършването на конкретни строителни работи с оглед приспособяването му към тези изисквания в каквато насока са констатациите , залегнали в съставения в производството по издаване на оспорената заповед констативен акт. С оглед изложеното, налага се извода, че по дефиниция игрището за голф представлява строително съоръжение за упражняване на спорта "голф", респ. "спортно съоръжение" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и, че именно такова съоръжение в процес на изграждане без строителни книжа е установено в хода на административната преписка. Липсата на строителни книжа характеризира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, предвид което процесната заповед, разпореждаща премахването му се явява издадена в при правилното прилагане на материалния закон и в унисон с неговата цел. Следва подложеното на касационна проверка отхвърлително оспорването срещу тази заповед решение като постановено при липсата на релевираните касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на II-ро отделение