Решение № 13716 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2013 г.

ВАСПетчленен състав22.10.2013 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4400 от 28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 13665/2011 г. на Върховен административен съд, IV отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13716 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Овердрайв" АД, град София чрез процесуалния му представител юрк. Малена Шейтанова против решение № 4400 от 28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 13665/2011 г. на Върховен административен съд, IV отделение, с което жалбата на дружеството против решение № Ц-34/27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за утвърждаване пределна цена на топлинната енергия и определяне преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за втория ценови период от регулаторния период на Овердрайв АД по метода "горна граница на цени", считано от 1.10.2011 г., е отхвърлена. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради наличието на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Конкретните доводи се отнасят до липса на обсъждане и преценка от първоинстанционния съд на въпроса спазен ли е алгоритъма, предвиден в хипотезата на правната норма на чл. 4, ал. 1, т. 2 "а" от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦТЕ. Необосновано според касатора съдът е отхвърлил възражението му за липса на компетентност на административния орган и това за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения административен акт. Изложените в тази връзка съображения са за липсата на правомощие за регулатора да изменя влезлите в сила и утвърдени ценообразуващи елементи в рамките на текущия регулаторен период. Касаторът счита, че правомощията на ДКЕВР се отнасят до прилагането на заложения в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦТЕ алгоритъм. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ДКЕВР - град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество, съдът намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред ВАС, IV отделение е било решение № Ц-34/27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за утвърждаване пределна цена на топлинната енергия и определяне преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за втория ценови период от регулаторния период на Овердрайв АД по метода "горна граница на цени", считано от 01.10.2011 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2, чл. 32, ал. 1 и 3, чл. 33, ал. 1 и 3 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1, чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а", чл. 33, ал. 1, т. 2 от НРЦТЕ, чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 19б и чл. 32а, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ и Указания на ДКЕВР за образуване цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "горна граница на цени", приети в протокол решение на ДКЕВР № 30/25.02.2010 г. От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с назначената комплексна съдебно - техническа и икономическа експертиза, съдът е установил, че с решение № Ц-02/21.01.2010 г., издадено от ДКЕВР на "ОВЕРДРАЙВ" АД са определени преференциална цена на електрическа енергия и пределна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода при метод на регулиране чрез стимули "Горна граница на цени" за регулаторен период от 2 години, считано от 1.02.2010 г. За първата година от регулаторния период са били утвърдени следните цени: преференциална цена на електрическата енергия без ДДС - 156,33 лв./МВтч, в т. ч. индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 155,33 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 1,00 лв./МВтч, еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 96,45 лв./МВтч. Ценообразуващите елементи са били: Необходими годишни приходи - 536 хил. лв., Регулаторна база на активите - 713 хил. лв., Норма на възвръщаемост - 8,36% (неточно посочена в решението като 9.36 %), Прогнозни количества електрическа енергия - 1 903 МВтч, Прогнозни количества топлинна енергия - 2 467 МВтч, като покупната цена на природния газ към този момент е 519,09 лв./хил. нм3. По време на този ценови период, във връзка с изменението на цената на природния газ, ДКЕВР е утвърждавала периодично изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, в т. ч. и за "ОВЕРДРАЙВ" АД. Последното изменение е извършено с Решение № Ц-21/29.06.2011 г., считано от 1.07.2011 г. Административното производство, приключило с оспореното решение № Ц-34/27.09.2011 г. е образувано по заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия вх. № Е-12-00-40/21.01.2011 г. по описа на ДКЕВР, допълнено със заявление вх. № Е-12-00-40/07.02.2011 г., с предложение за определяне на следните цени: цена за комбинирана електрическа енергия - 414,70 лв./МВтч, преференциална добавка на ДКЕВР - 15,00 лв./МВтч, преференциална цена на електрическата енергия - 429,70 лв./МВтч. След разглеждане на заявлението по реда на чл. 26-37 от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 28а и сл. от НРЦТЕ и приемане на доклада на работната група, ДКЕВР е определила следните цени: преференциална цена на електрическата енергия без ДДС - 209,21 лв./МВтч, в т. ч. индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 209,20 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 0,01 лв./МВтч, еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 169,85 лв./МВтч. Така определените стойности са съобразени с покупна цена на природния газ - 703,53 лв./хил. нм3 и индекс на инфлация - 4,4%, коефициент за подобряване на ефективността - 2,2%, регулаторна база на активите /РБА/ - 345 хил. лв., норма на възвръщаемост - 8,39%, прогнозни необходими годишни приходи - 348 хил. лв., прогнозно количество комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 850 МВтч и прогнозно количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 1000 МВтч. За да отхвърли жалбата, Върховният административен съд, четвърто отделение е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя - касатор в настоящото производство за липса на мотиви в акта относно определената от регулаторния орган норма на възвращаемост на собствения капитал от 4 % и тези за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е и доводите за липса на правомощия на ДКЕВР да извърши преценка на ценообразуващите елементи съгласно Указанията по чл. 36, ал. 1 ЗЕ в производството по годишна корекция на цените на електрическа и топлинна енергия в рамките на определения регулаторен период, на основание чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦТЕ. По отношение материалната законосъобразност на решението, съдът е изложил съображения за съобразяване на определените цени с общия принцип по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ /в приложимата редакция/, изискването за икономическата им обоснованост и конкретните данни в представените към заявлението справки № 1 до № 6 за намаление на прогнозните количества произведена и реализирана електрическа и топлинна енергия за следващия ценови период спрямо предходния и тези за работата на инсталираните мощности - един агрегат, работещ на непълна мощност. Така постановеното решение е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно - техническа и икономическа експертиза. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изследвал алгоритъма по чл. 4, ал. 1, т. 2 "а" от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 "а" от НРЦТЕ. Съдът е обсъдил подробно изложените в обжалвания административен акт фактически и правни основания и се е произнесъл по спорните въпроси относно ценообразуващите елементи. Показателите, включени в предвидената от закона формула не се били спорни между страните, поради което са обсъдени във връзка с преценката за мотивираност на акта и спазването на материалния закон и неговата цел. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в мотивите на съдебния акт е съсредоточил изложението си към възраженията в жалбата относно конкретните ценообразуващи елементи, приложението на които е било спорно - регулаторната база на активите, нормата на възвращаемост на собствения капитал и добавката към цената на електрическата енергия по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. Правилно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба, за липса на компетентност на регулаторния орган да извършва корекции в ценообразуващите елементи при изменение на цените за съответния ценови период. Материалната компетентност на ДКЕВР да регулира цените на електрическата и топлинната енергия произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, възлагаща на този орган провеждането на държавното регулиране на дейностите в енергетиката. В нормата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, е въведено изричното правомощие на Комисията да осъществява регулиране на цените, в случаите, определени от закона. В тази връзка в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЕ /отм. ДВ 59/2013, в сила към момента на издаване на оспорения акт/ е предвидено правомощие относно регулацията на цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребител, а в чл. 32, ал. 1 и ал. 3 /в приложимата по време редакция/ - компетентност относно регулирането на цените чрез определяне на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии и относно утвърждаването на цена на топлинната енергия за крайните потребители като еднокомпонентна цена, в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 - да определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката (в приложимата редакция - ДВ, бр. 35 и бр. 47 от 2011 г.). Това са и разпоредбите, посочени като правно основание за издаване на оспорения акт. Възражението на касатора, че ДКЕВР не разполага с правомощие при осъществяване на годишните регулации на цените в рамките на регулаторния период е свързано с изменението на ценообразуващите елементи - РБА, норма на възвращаемост на собствения капитал е относимо към материалната законосъобразност на акта, а не към компетентността на регулаторния орган. В тази връзка са и основните касационни доводи на "Овердрайв" АД - за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебното решение - чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦЕЕ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦТЕ. Цитираните правни норми предвиждат възможност за регулация на цените на електрическата и топлинната енергия чрез стимули в рамките на регулаторния период по метода "горна граница на цени", при който комисията утвърждава цени на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период по следната формула: Цt = Ц (t - 1) . (1 + И - X)t, където: Цt е цената за съответната година от регулаторния период, подлежаща на утвърждаване от комисията; И - индексът на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието; t -съответната година от регулаторния период; X - коефициентът за подобряване на ефективността. В конкретния случай ДКЕВР е допуснала корекция на преференциалната цена на електрическата енергия за новия ценови период, считано от 1.10.2011 г. при индекс на инфлация от 4.4 % спрямо 4.6 % за предходния период, намален с коефициента за подобряване на ефективността на условно признатите разходи /УПР/ от 2, 2 %, които показатели са включени във формулата, цитирана по-горе. Същевременно въз основа на данните от заявлението и приложенията към него, регулаторът е отчел, че е намалена стойността на ДМА в резултат на режим на работа с един двигател /когенератор/, което по силата на чл. 20, т. 2 и чл. 20, т. 3 от Указанията е относимо към регулаторната база на активите /РБА/, както и намаление в прогнозните необходими годишни приходи, в съответствие с режима на работа с един двигател при 8 000 часа с 90 % натоварване по мощност и корекциите в количеството произведена ел. енергия от 2007 Мвтч на 900 МВтч и на топлинна енергия от 2 519 МВтч на 1 025 МВтч, количеството на природния газ от 581.1 хил. нм3 на 253.8 хил. нм3 и корекция в цената на природния газ. Коригирана е норма за възвращаемост на собствения капитал от 7% на 4 % като е приложен приетия общ подход при регулиране на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" съгласно решение Ц-21/29.06.2011 г. на ДКЕВР. Добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ е приложена в размер на 0.01 лева, определена за дружества с комбинирано производство в промишлеността (заводски централи) независимо от вида на горивото. Цената на топлинната енергия е определена в хипотезата на чл. 33, ал. 3 от НРЦТЕ служебно, въз основа на утвърдени коригирани необходими приходи и цени за следващия ценови период, тъй като в тази част заявлението на дружество не е съдържа конкретно предложение за определяне на цени и не е предоставило необходимата информация. Възражението на касатора, че с решението по чл. 4, ал. 1, т. 2 б. "а" от НРЦЕЕ, ДКЕВР е извършила недопустима корекция в ценообразуващи елементи в цените на ел. енергия и топлинна енергия в рамките на текущия регулаторен период, е неоснователно. Утвърждаването на корекции в цените и в частност на отделни ценообразуващи елементи от ДКЕВР следва от общото изискване, утвърдените цени да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация, при спазване на задължителните правила за формиране на отделните компоненти, предвидени в Указанията на ДКЕВР, приети с решение № 30/25.02.2010 г. и в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. По този начин е осигурено спазването на принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ, както е приел и тричленния състав. Като е достигнал до същите правни и изводи и е отхвърлил жалбата на Овердрайв АД против решение № Ц-34/27.09.2011 г. на ДКЕВР, Върховният административен съд, четвърто отделение е приложил правилно материалния закон. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха пороци на съдебния акт засягащи неговата валидност и допустимост, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

5