Решение № 12094 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2010 г.

Решение № 12094 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Стоян Петков Мунев от гр. Бургас, срещу заповед № РД-46-175/13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследниците на Петко Георгиев Мунев за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. ДВ бр. 87/1964 г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. Твърди се идентичност на Петко Георгиев Мунев, роден през 1899 г. съгласно "декларация за изселване" и лицето със същите три имена, родено през 1915 г., като чийто наследник се легитимира жалбоподателят по представеното с административната преписка удостоверение за наследници. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Димитрова - Панайотова по изложени в писмено становище съображения относно законосъобразността на оспорения акт, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение на наследниците на Петко Георгиев Мунев, роден на 09.05.1915 г., по заявление вх. № АО-2041/12.12.2007 г. на Стоян Петков Мунев. Изложени са мотиви, че представените архивни документи на името на Петко Георгиев Мунев, роден през 1899 г. от досие № 8256, АЕ 174, опис № 12, фонд 719к на ЦДА, не установяват правото им на обезщетяване по посочения ред, тъй като не е установена идентичността на това лице с наследодателя на заявителя, роден на 09.05.1915 г. видно от представеното удостоверение за наследници № 234/05.12.2007 г. Съобразено е обстоятелството, че лицето родено през 1915 г., към момента на изготвяне на представената в преписката "декларация за изселване" през 1931 г., няма навършени 18 години, поради което не е могло да я подаде лично, а чрез назначен настойник съобразно изискванията на чл. 7 и чл. 8 от Правилника за взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Със заявление вх. № АО-2041/12.12.2007 г. подадено от Стоян Петков Мунев е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на неговия наследодател Петко Георгиев Мунев, роден на 09.05.1915 г., намиращи се в с. Теке Софийско, Беломорска Тракия, изселил се през периода 1913 г. - 1928 г. Със заявлението са представени архивни документи - "молба за ликвидиране от бежанец или изселен" от 15.03.1931 г. и "декларация за изселване" от същата дата, обективираща подписан списък недвижими имоти и година на раждане на декларатора - 1899 г. Документите носят заверка - печат от Централен държавен архив, досие № 8256, архивна единица 174, опис 12 на архивен фонд № 719к. Поради това, че не се установява идентичността на наследодателя на заявителя, с подателя на декларацията за изселване и молбата за ликвидиране от 15.03.1931 г., по протокол № 94/01.06.2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предложено постановяването на отказ по искането за обезщетение, възприето от министъра на земеделието и храните с издадената от него заповед. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с посоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата /ДВ бр. 87/1964 г./; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. В случая независимо от обстоятелството, че представените с административната преписка документи са заверени именно по опис № 12, архивен фонд 719к на Централен държавен архив, съдът приема, че не е изпълнено първото от горепосочените изисквания. Представените с административната преписка доказателства не установяват, че приложените архивни единици са подадени именно от Петко Георгиев Мунев - наследодател на заявителя, който по данни от представеното в изпълнение на изискването по чл. 19а, ал. 2, т. 6 ППЗСПЗЗ, удостоверение за наследници и преписа - извлечение от регистъра за населението на гр. Ямбол, е роден на 09.05.1915 г., респективно през 1931 г. е бил непълнолетен и не е могъл да се ползва лично от конвенцията, нито да подаде декларация, освен чрез назначен му за това настойник според действащата към този момент нормативна уредба и по - конкретно чл. 7 и чл. 8 от приложимия Правилник за взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства. В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не представя доказателства, налагащи извод в обратен смисъл. След като приложените архивни документи не установяват по несъмнен начин, че наследодателят на жалбоподателя е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /обн. ДВ бр. 87/1964 г./, то правилно административният орган е приел за неоснователно искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението на Стоян Мунев от 12.12.2007 г. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него, като недоказана и неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение