Решение № 17514 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2019 г.

Решение № 17514 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Велико Търново, подадена чрез юрк. Х. Ангелов, против Решение № 50/28.02.2019 г. на Административен съд - Велико Търново, по адм. дело № 880/2018 г., в частта, с която е отменена негова Заповед № РД-09-1727/19.11.2018 г., в частта, с която на МБАЛ "Св. Иван Рилски-Горна Оряховица" ЕООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 289, ал. 6 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 /НРД за МД за 2017/, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/. Излагат се доводи, че решението в обжалваните части е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано, които са относими към касационните основания по смисъла чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – МБАЛ "Св. Иван Рилски-Горна Оряховица" ЕООД, чрез юрк. К. Местан, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С решението административният съд по жалба на МБАЛ "Св. Иван Рилски-Горна Оряховица" е отменил Заповед № РД-09-1727/19.11.2018 г., в частта, с която на болницата е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 289, ал. 6 от НРД за МД за 2017 и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, поради извършено нарушение, установено с Констативен протокол БП № 8/17.05.2018 г. и издадена епикриза към ИЗ № 8846/2017 година. Последният е посочен като фактическо основание за издаване на процесната заповед в обжалваната от касатора част. От данните по делото е видно, че производството за налагане на санкции на болницата е образувано по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, което е свързано с проверка по издаден Констативен протокол БП № 8/17.05.2018 г. и ИЗ № 8846/2018 г., във връзка с хоспитализация по Клинична пътека /КП/ № 163 "Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи" и основна диагноза по МКБ [номер] [диагноза], по отношение на ЗОЛ Б. Драгостинова. Според така посочения констативен протокол, клиничната пътека се счита за завършена, ако е направена една основна оперативна процедура с изключение на *67. 11(35608-02) и минимум по една диагностична/инвазивна процедура от две различни групи /рубрики/ кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24 блокове от АКМП към основната диагноза. В издадената на пациентката епикриза от 26.11.2017 г. не е вписан резултатът от хистологичното изследване, а е упоменато, че се прилага копие от хистологичен резултат. В КП № 163 фигурира следното задължително изискване: "Отстранените при операцията тъкани задължително подлежат на хистологично изследване /процедура с код 91. 49 от Приложение № 24/. Резултатът от хистологичното изследване задължително се вписва в епикризата, издавана при /след/ дехоспитализация. " В случая това изискване не е изпълнено. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 421, ал. 1, пр. второ от НРД за МД за 2017 и при спазване на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването му, ясна разпоредителна част и е мотивирана. Съдът не е установил допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат крайния административен акт и да са основание за неговата отмяна. Заповедта е приета за материално незаконосъобразна по преценка на съда, че след като резултатите от процесното хистологично изследване, чието извършване следва момента на дехоспитализация, са приложени към епикризата и в нея е вписано препращане към приложените резултати, то не е налице неизпълнение от страна на лечебното заведение на алгоритъма на КП 163. Независимо от липсата на дословно възпроизвеждане на резултата от хистологичното изследване в епикризата, съдът е приел, че не би могло да се заключи, че МБАЛ "Св. Иван Рилски-Горна Оряховица" ЕООД не е спазила алгоритъма на КП 163, защото от направеното вписване, ясно личи, че е взет материал, както и какъв е крайният резултат. Решението в обжалваната част е правилно. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото е изяснено от фактическа страна. В подробно изложените мотиви съдът обосновано е обсъдил фактите и обстоятелствата, с оглед тяхната релевантност към материалноправните норми, които са приложени правилно. Тези мотиви се споделят от касационната инстанция, поради което тяхното съдържание не следва да се възпроизвежда отново. Защитната теза на касатора е изградена върху становището, че съдът не е зачел значението на епикризата, като документ обобщаващ и систематизиращ информацията от лечебния процес, респ., че липсата на вписан резултат от процесното изследване разколебава стойността на епикризата като медицински документ. Настоящият съдебен състав, намира възражението за неоснователно. По делото е безспорен фактът, че резултатите от изследването са приложени към епикризата към ИЗ № 8846/2017 г., както и че в самата епикриза изрично е вписано препращането към това изследване. По този начин, чрез епикризата се проследяват медицинските дейности по лечението на пациента. В допълнение към мотивите на административния съд следва да се отбележи, че позоваването на нормата на чл. 289, ал. 6 от НРД за МД за 2017 от страна на директора на РЗОК – Велико Търново е недоказано. Посочената разпоредба на договора предвижда, че в случаите на изчакване на резултати от проведени изследвания, касаещи потвърждаване на окончателна диагноза, епикризата се предоставя на пациента след получаване на резултата. В разглеждания случай по делото не е било спорно, че ЗОЛ е било запознато с резултата от хистологичното изследване, т. е, че е било информирано за проведеното спрямо него лечение по Клинична пътека /КП/ № 163 "Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи" и във връзка с поставената му диагноза. Водим от горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и с оглед осъществената защита на ответната страна от юрисконсулт пред касационната инстанция, изразяваща се в изготвяне на писмено становище по делото, в нейна полза следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 100 лева /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение