Решение № 4843 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2013 г.

Решение № 4843 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Ейч Ди Ти Груп" ООД срещу Решение № 991 от 30.04.2013 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 2553 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 131200579/03.05.2012 г. - издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 901 от 24.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството жалбоподател е вменена отговорност по чл. 177 от ЗДДС в размер на 21675,49 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Попова оспорва касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 131200579/03.05.2012 г. - издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 901 от 24.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството жалбоподател е вменена отговорност по чл. 177 от ЗДДС в размер на 21675,49 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е приспаднало данъчен кредит по поредица от облагаеми доставки с един и същи предмет, без да е налице изменение или преработка на същите. В този смисъл е доказана и връзката между невнесения начислен ДДС от доставчика и ползвания данъчен кредит от получателя. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена от административния съд. Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение на обстоятелството - налице ли са предпоставките, предвидени в чл. 177 ЗДДС, правна последица от които е възникване на отговорност за получателя за дължимия, но невнесен от доставчикът му данък добавена стойност. По делото не е спорно, че и двете страни по всяка една от облагаемите доставки, към момента на тяхното осъществяване, са регистрирани по реда на ЗДДС лица. От представените доказателства - издаденият и влязъл в сила ревизионен акт на "Авторай" ООД и последващите доставки на земя и сграда, съгласно издадените фактури, се установява, че е налице привидна облагаема доставка, тъй като собствениците на капитала на "Ейч Ди Ти Груп" ООД са били собственици на капитала и управители на "Авторай" ООД /сега ЕООД/ два дни преди да бъдат извършени сделките към "Перфект експрес" ООД - 28.12.2010 г., когато е извършено прехвърляне на дружествени дялове към трето лице, съгласно извършена справка от търговския регистър. Несъмнено е установено и обстоятелството, че по всяка една от доставките дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от доставчика по сделката. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. На следващо място съдът намира, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, тъй като е приспаднало данъчен кредит по поредица от облагаеми доставки с един и същи предмет, без да е налице изменение или преработка на същите. В този смисъл е доказана и връзката между невнесения начислен ДДС от доставчика и ползвания данъчен кредит от получателя. Действително, между доставчиците по сделките договорите за прехвърляне на недвижимите имоти са сключени в установената от закона форма, с издаване на нотариални актове, представляващи официални документи, което обаче не ги прави автоматично легални. За да е привидна една сделка или да заобикаля закона, тя задължително трябва да отговаря първо на формалните изисквания на закона. Привидни са и сделките, сключени с цел стопяване на данъчното задължение за посочените периоди, установено с влязъл в сила РА. По отношение на получателя на доставката е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността - чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, включително че купувачът не е платил на доставчика и размера на начисления ДДС по сделката, преценено ведно с другите гореустановените обстоятелства. Не са обективирани уговорки за отлагателни условия и модалитети във връзка с плащането. В случая с издадените фактури от фактури за продажби на услуги през м. 12.2010 г. към "ПБК Изира" ЕООД и "Пети Билдинг" ЕООД /които с РА са установени за нереални доставки/ и включването им в справки-декларации за същия период, а през м. 01.2011 г. с включването им в дневниците си за продажби ДКИ по същите тези фактури с цел намаляване на дължимия от него ДДС, начислен по доставката на авточасти към "Дюти фрии България" ООД /които с РА са установени за нереални/, се цели да се стопи разликата за ефективно внасяне на дължимия ДДС по предходните спорни доставки. Поради това и правилно от приходната администрация тези обстоятелства са посочени като данъчна измама. В тази връзка също следва да се каже, че първостепенният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, което единствено е ангажирано да отговори на въпроса дали декларираният в СД ДДС за м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. от дружествата е внесен. Няма спор, че декларираната разлика и в двата случая е била внесена. Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка /чл. 68 ЗДДС/. В случая ирелевантен е фактът, че правото на данъчен кредит е упражнено по реда на чл. 74 и чл. 75 ЗДДС, а не по реда на чл. 68 - 69 ЗДДС/. Това право следва да е съответно или да съответства на внесения ДДС за доставката, при нормално развитие на търговските отношения. В обсъждания казус получателят не е положил грижата на добрия търговец и дължимите в тази връзка усилия с оглед на конкретната доставка, като е следвало, съобразявайки обективните им дадености, да прецени, че данъкът по доставките няма да бъде внесен. Налице са достатъчно обективни критерии, по които съдът е достигнал по обоснования извод, че при така извършените сделки целта е да се заобиколи закона като се ползва неправомерно данъчен кредит, който надвишава стойността на начисления данък. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 177 от ЗДДС не се намира в противоречие с Общностното право. Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, където Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шестата директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаели или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Действително, в Решение по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 и т. 61 в Решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се уточнява, че преценката относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Съобразно приетото в Решение по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право. При така очертаните принципни постановки, съотнесени към конкретния спор, правилен изводът на съда, че спрямо "Ейч Ди Ти Груп" ООД са налице всички предпоставки за възникване на солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС, е правилен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата по спора, на ответника по касация не се дължат други разноски, тъй като с обжалваното решение е присъдено възнаграждение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,