Решение № 5201 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2018 г.

Решение № 5201 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община - П., чрез процесуалния му представител - адв. Миланова, против решение № 248 от 20.06.2018 г. по адм. дело № 61/2018 г. на Административен съд П., с което е отменен Отказ на главния архитект на община П. от 15.11.2017 г. да регистрира и издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив "Съни", кв. "Твърди ливади", с площ 122 кв. м., в УПИ V, кв. 9164 на гр. П. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "Пътнически превози - П." ЕООД, гр. П., редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-П. "Пътнически превози - П." ЕООД са оспорили законосъобразността на Отказ на главния архитект на община П., оформен в писмо от 15.11.2017 г., да регистрира и издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив "Съни", кв. "Твърди ливади", с площ 122 кв. м., в УПИ V, кв. 9164 на гр. П., на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Искането е подадено от дружеството на 09.11.2017 г. Отказът е обоснован с доводи, за невъзможността да бъде установена собствеността на дружеството върху сграда с идентификатор 55871.506.157. 3 по КККР на гр. П. с площ 127 кв. м. и поради липсата на проект за промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе-аперитив, със ЗП-122 кв. м. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е направил изводи, че оспореният отказ е незаконосъобразен, поради неспазване на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и нарушение на материалния закон - основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. По отношение на формата е приел, че не е посочено правното основание, а по отношение нарушението на материалния закон е посочил, че органът може да откаже издаването на удостоверение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 3 ЗУТ и при липса на техническо ръководство за строежа, по аргумент от чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти / посл. изм. ДВ, бр. 87/31.10.2017 г. в сила от 31.10.2017 г./, наричана по-долу наредба № 2/2003 г. В случая е приел, че оспорващото дружество се явява собственик на процесния строеж, с оглед издаденото му РС № 70/01.03.2012 г. и наличието на нот. акт за собственост /констативен/ № 39 том VII, д. № 1404/2003 г. на СВ - П. В отказа липсват констатации за необходимост от представяне на допълнителни документи, които не са били представени с искането, съгласно чл. 19а, ал. 4, вр. ал. 3 от цит. наредба № 2/2003 г., както и за наличие на някои от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Поради това е извел краен извод, че оспореният отказ е незаконосъобразен. По отсъствието на одобрен проект за промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе-аперитив "Съни", е приел, че това обстоятелство е неотносимо към акта, тъй като не фигурира в чл. 178, ал. 3 ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от наредба № 2/2003 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на искането за регистрация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния строеж от пета категория, направено от ответното дружество - "Пътнически превози - П." ЕООД, са приложими разпоредбите на чл. 177, ал. 3, вр. чл. 178, ал. 3 ЗУТ и чл. 19а - 19г от наредба № 2/2003 г. /изм. ДВ, бр. 87/2017 г./. Наличието на одобрен проект за промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе-аперитив "Съни", е относимо към Разрешение за строеж на кафе-аперитив "Съни", поради промяна предназначението на част от ремонтната работилница, но не и към настоящето административно производтво, което е по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, вр. с издадено РС № 70/01.03.2012 г. за строеж: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив "Съни", кв. "Твърди ливади", в УПИ V, кв. 9164 по плана на гр. П. от 122 кв. м.". Това РС визира наличието на съществуващ обект "Кафе-аперитив", със ЗП 122 кв. м., като има за предмет неговата реконструкция, а не ново строителство. Поради това наличието или не на одобрен проект за промяна предназначението на част от ремонтна работилница в кафе-аперитив, правилно е прието, че не е относимо към оспорения акт. Доколкото по делото действително липсва такъв проект, това обстоятелство е относимо към друго производство. За настоящето производство, доколкото се оспорва отказ по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, относими са разпоредбите на чл. 178, ал. 3 ЗУТ и чл. 19в, ал. 1, вр. чл. 19а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, 2, 4 до т. 11 вкл. от наредба № 2/2003 г. При правилно приложение на закона е установено от съда, че оспореният отказ не съдържа обстоятелства, въз основа на които органът следва да постанови отказ. С него не са обсъдени обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, респ. отсъствието на някой от документите по чл. 19а, ал. 3, т. 1, 2, 4 до т. 11 вкл. от наредба № 2/2003 г./ в посочената редакция от 31.10.2017 г./, към които препраща ал. 4, както и липсата на техническо ръководство за строежа. Отказът на главния архитект на община П. е мотивиран на други основания, които обосновано не са приети от съда, по изложените по-горе съображения и поради това, че ответното дружество се явява възложител на строежа, по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, предвид издаденото РС № 70/2012 г. на негово име и представения нот. акт № 39/2003 г. на СВ-П., за сграда с идентификатор № 55871.506.157. 3 по КККР на гр. П. Предвид изложеното правилно е прието, че отказът е материално незаконосъобразен, тъй като касаторът не е извършил проверка за наличие на предпоставките за издаване на удостоверението по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, спрямо действащата нормативна уредба, а е изхождал от други обстоятелства, едно от които е наличието на проект за промяна предназначението на част от сграда № 55871.506.157.3 в кафе-аперитив. Поради това отказът правилно е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на посочено правно основание. Съгласно константната практика на ВАС, такова нарушение е налице при отсъствие на фактически обстоятелства в оспорения акт. Само липсата на правно основание не обуславя нарушение във формата на акта, тъй като от посочените обстоятелства би могло да се извърши преценка и на правното основание. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение