Решение № 9198 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2017 г.

Решение № 9198 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването против решение № 379 от 12.01.2017 г. по адм. дело № 4337/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена Наредба № 3/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиохирургия", обн. ДВ бр. 13/2010 г., изм. и доп. ДВ бр. 66/2010 г., ДВ бр. 92/23.11.2010 г., издадена от министъра на здравеопазването и Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обоснова от доказателствата, тъй като при издаване на наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбите срещу подзаконовия нормативен акт да бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба "Център за защита правата в здравеопазването", в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила като на сдружението се присъдят разноски. Ответникът "Национално сдружение на частните болници" също оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците "Сдружение на общинските болници в България" и сдружение "Българска болнична асоциация" не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е допустимо. Производството пред тричленния състав е образувано по жалби против подлежащ на оспорване акт (чл. 185, ал. 1 АПК), подадени от лица с правен интерес. Ж. са сдружения с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Същите са организации по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК, чиито предмет на дейност и цели са свързани със здравеопазването, защита на правата на пациентите и организациите в сферата на здравеопазването, а също и с функционирането на лечебните заведения и подобряване на медицинското обслужване. Ето защо за жалбоподателите е налице пряк правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиохирургия". В този смисъл е и тълкувателно решение 2/2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. Това разбиране е подробно аргументирано и от тричленния състав, чиито съображения настоящата инстанция споделя изцяло. Оспореното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и се обосновава от представените доказателства. Аргументирано тричленният състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на Наредба № 3/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиохирургия", обн. ДВ бр. 13/2010 г., изм. и доп. ДВ бр. 66/2010 г., ДВ бр. 92/23.11.2010 г., са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на чл. 26, ал. 2 ЗНА, в редакцията към момента на издаване на наредбата, преди внасянето на проекта за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като предоставя на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая е установено, че проектът на Наредба № 3/2010 г., както и проектът за изменението й са публикувани на сайта на Министерство на здравеопазването, но без мотиви и доклад. Не е предоставен и срок за обществено обсъждане. При тези данни правилно тричленният състав приема, че подзаконовият нормативен акт е приет в противоречие с чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА в ред. до ДВ бр. 34/2016 г., тъй като обществено обсъждане на проекта на наредбата не е проведено. Посочените разпоредби са с императивен характер, имат за цел да осигурят възможност на заинтересованите лица да изразят тезите си и да направят възражения и съблюдаването им е гаранция за прилагане на принципите, предвидени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Ето защо пренебрегването на посочените изисквания, както в случая, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като засяга формирането на волята на административния орган и се отразява на правилността на приетото от него. Липсата на обществено обсъждане по наредбата е в противоречие с принципа на откритост, прогласен с чл. 26, ал. 1 ЗНА, което без съмнение засяга законосъобразността на утвърдените от органа медицински стандарти. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че при издаване на наредбата е нарушена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В случая към проекта за медицински стандарти не са изложени мотиви, както и доклад. Мотивите разкриват начина на формиране на волята на вносителя на акта, поради което са от съществено значение за адресатите на наредбата, които чрез изложената към проекта аргументация се запознават с фактите и причините, поради които вносителят предлага съответния вариант на уредба при определяне на медицинските стандарти. Представените към проекта съображения са и съществени за постановеното от органа, тъй като с утвърждаването на медицински стандарти министърът на здравеопазването приема не само предложения вариант за уредба, но и се съгласява с мотивите за него. В случая правилно и с оглед доказателствата, тричленният състав приема, че представените докладна записка и мотиви не могат да бъдат възприети като мотиви за изменение и допълнение на оспорената наредба, тъй като съдържанието им не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА - причини и цели на измененията не са посочени, липсва финансова обосновка и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Изискването към съдържанието на мотивите, респ. доклада към проекта за нормативен акт е гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност, установени в чл. 4 и сл. от АПК. Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на административните органи с нормотворчески правомощия, насочено към законосъобразното формиране на управленски решения и приемане на правните норми по регулиране на определени обществени отношения по разумен, компетентен и стабилен начин. Мотивите с посоченото от законодателя съдържание трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Това е гаранция за приемане на подзаконовия нормативен акт в съответствие с принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (чл. 26, ал. 1 ЗНА). Поради това липсата на мотиви, както в случая, съставлява съществено нарушение на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, тъй като осуетява възможността да бъде извършен съдебен контрол за неговата законосъобразност и същевременно препятства установяването на съответствието на приетата наредба с принципа на обоснованост според изискването на чл. 26, ал. 1 ЗНА. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Изложеното мотивира настоящият петчленен състав да приеме, че констатираните по- горе процедурни нарушения са основание за отмяна на оспорената наредба. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя подзаконовия нормативен акт, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски по водене на делото пред настоящата инстанция Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на ответника "Национално сдружение на частните болници", гр. С. и на ответника "Център за защита правата в здравеопазването", гр. С. по 400.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,