Решение № 2677 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2010 г.

Решение № 2677 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Л. Тодорова срещу решение № 984/12.05.2010 г., постановено по адм. д. № 3200/09 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отменено решение № 795/18.09.09 г. на Началник на Митница Варна, потвърдено с решение № Д/94-В-16/09.11.09 г. на Директора на РМД-Варна, с което на Васил Костов Димитров, действащ и като ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" със седалище и адрес на управление- гр. Варна е отказано издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх. № К47-331/04.09.09 г. и е върната преписката по процесното искане на Началника на Митница Варна за издаване на удостоверение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане на решението в сила. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Довода на касатора е свързан с наличие на издадено вече разрешение за процесния имот, поради което повторно не може да бъде издадено. Въпреки установената съсобственост върху имота, то правилно от органа издал акта е приложена разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ЗАДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров", чрез собственика В. Димитров в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № Д/94-В-16/09.11.09 г. издадено от Директора на РМД-Варна, с което на Васил Костов Димитров, действащ и като ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" със седалище и адрес на управление - гр. Варна е отказано издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх. № К47-331/04.09.09 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че административното производство е започнало въз основа на искане вх. № К 47-331/04.09.2009 г. подадено пред Началника на Митница Варна от ЕТ "КАВА ВК 518 - Васил Димитров" за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране с местонахождение: местност "Прибой", кв. Галата", парцел 2502, гр. Варна, район "Аспарухово". Към искането са представени писмени доказателства от които се установява, че търговеца е вписан в търговския регистър; съгласно техническа справка за производствения обект помещението, в което са монтирани 2 бр. казани е с размери 4 х 3 м и височина 3м, без посочено местонахождение; съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект с административен адрес м-ст "Прибой", пл. № 2090 и 2092, гр. Варна, район Аспарухово възложители са Руска Величкова и Васил Димитров; представен е и списък на лицата, които водят производствения процес. От протокол № 486-ОМАК/09.09.2009 г. съдът е приел, че е извършена проверка на място от митнически служители при Митница Варна и е установено, че в помещението се намират два съда за изваряване на ракия- един от 180 л. и един от 250 л., които в момента на проверката не работят. От удостоверение за регистрация на пункт за изваряване на ракия № 08/17.08.04 г. се установява, че данъчната администрация е удостоверила, че ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" има регистриран пункт за изваряване на ракия в гр. Варна, м. Прибой, парцел 1447 съгласно заповед № РОД-08/2004 г. От удостоверение № 29/04.08.06 г. за въвеждане в експлоатация на строеж за установено съдът е приел, че строежът - промяна предназначение на сезонна постройка в постройка със стопанско значение /ракиджийница/, находящ се в урегулиран поземлен имот /неурегулиран поземлен имот/ с № 2090 и № 2092 по ЗРП на м-ст "Прибой" с възложители Руска Величкова и Васил Димитров е изпълнен в съответствие с одобрените проекти/заснемане за узаконяване, Разрешение за строеж, като строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта /кадастралния план/ на гр. Варна. За да издаде обжалваното решение № 795/18.09.09 г. Началника на Митница-Варна е приел, че при извършена проверка е установено, че за процесния специализиран малък обект за дестилиране е издадено удостоверение за регистрация № ВС002000А0073/15.08.06 г. на ЕТ "Руска Костова-35". За установено от органа издал акта е прието, че помещението състоящо се от 35 кв. м. е разделено с преградна тухлена стена на две самостоятелни такива с отделни врати за достъп; консумацията на електрическа енергия и вода се отчита с отделни измервателни уреди за всяко помещение, но съгласно удостоверение № 29/04.08.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, обектът е един и за него вече е издадено удостоверение, поради което е отказал издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на жалбоподателя ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров". От заключението на съдебно-техническата експертиза, кредитирана като неоспорена от страните, съдът е приел за установено, че през 2004 г. от Руска Величкова и Васил Димитров са предприети действия по попълване на действащия план на новообразуваните имоти на с. о. Прибой, одобрен със заповед № РД-1 -7706/412/2003 г. и № РД-1-7706-387/03.11.03 г., при което сграда - ракиджийница с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2092.3, попада в имот № 2092 /от ПНИ/ на Васил Димитров, а МС-утаител с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2090.1 и резервоар за отпадни води с идентификатор по КК № 10135.5549.2090.2 попадат в имот № 2090 /от ПНИ/ на Руска Величкова. Собствениците на имоти 2090 и 2092 не са си учредявали взаимно право на строеж. ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАДС собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 - малък специализиран обект за дестилиране могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки - лица регистрирани по ТЗ, като в случая жалбоподателят безспорно е лице регистрирано по ТЗ като ЕТ. Съгласно обсъдени доказателства и заключението на вещото лице, съдът е приел, че е установен факта, че лицето е собственик на обект по чл. 56, ал. 1 ЗАДС, като обекта е въведен в експлоатация като съсобствен на Васил Димитров и Руска Величкова. Обстоятелството, че обектът е един и че за него е издадено удостоверение по чл. 57 ЗАДС на единия съсобственик, според съдът не лишава другия от възможността за регистрация по цитираната разпоредба. Лицето има качеството собственик, регистрирано е по ТЗ съгласно изискванията на ЗАДС. В ЗАДС не е предвидено изискване за издаване на удостоверение на изключителен собственик. В разпоредбата е предвидено собственици или наематели, т. е. съгласно същата всеки един от съсобствениците, които съгласно ЗС имат равни права при ползване на общата вещ, който отговаря на изискванията на ЗАДС може да иска да му бъде издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. С искането за издаване на удостоверение жалбоподателят е представил и документите, които съгласно чл. 57, ал. 2 ЗАДС се прилагат към искането, поради което неправилно е отказано издаване на жалбоподателя на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите и същите са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат повтаряни. Установеното от съда от фактическа страна не се различава, а само се допълва от установеното в хода на административното производство по издаване на обжалваното пред АС решение. Така с протокол № 486-ОМАК/09.09.2009 г. изготвено при извършена проверка на място от митнически служители при Митница Варна е установено, че в помещението се намират два съда за изваряване на ракия - един от 180 л. и един от 250 л., които в момента на проверката не работят. От удостоверение № 29/04.08.06 г. за въвеждане в експлоатация на строеж се установява, че строежът промяна предназначение на сезонна постройка в постройка със стопанско значение /ракиджийница/, находящ се в урегулиран поземлен имот /неурегулиран поземлен имот/ с № 2090 и № 2092 по ЗРП на м-ст "Прибой" с възложители Руска Величкова и Васил Димитров и същият е изпълнен в съответствие с одобрените проекти/заснемане за узаконяване и Разрешение за строеж. Обстоятелството, че обекта е въведен в експлоатация като съсобствен на Васил Димитров и Руска Величкова, че съгласно действащия план на новообразуваните имоти на с. о. Прибой, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/2003 г. и № РД-1 -7706-387/03.11.0З г. сграда - ракиджийница с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2092.3, попада в имот № 2092/от ПНИ/ на Васил Димитров, а МС-утаител с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2090.1 и резервоар за отпадни води с идентификатор по КК № 10135.5549.2090.2 попадат в имот № 2090 /от ПНИ/ на Руска Величкова, като собствениците на имоти 2090 и 2092 не са си учредявали взаимно право на строеж, както и че ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия се установява и от неоспореното заключение на СТЕ. Основният според момент е правен и е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАДС, т. е. относно възможността за издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на по-вече от едно лице - съсобственик по отношение на едни и същи имот. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАДС собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки. Няма спор, че ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" отговаря на посочените изисквания. Касаторът излага доводи, че разпоредбата визира един обект, поради което и удостоверението за регистрация може да бъде само едно. Предвид обстоятелството, че за процесния имот е издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на ЕТ "Руска Костова-35"; то на ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" не следва да бъде издавано удостоверение за същия имот. Това тълкуване на посочената разпоредба е неправилно и в противоречие с волята на законодателя, а именно водещо е условието лицето да е собственик или наемател. В процесния случай лицето е съсобственик на процесния обект, поради което и законосъобразно АС е приел, че порази липса на изрична забрана за издаване на по-вече от едно удостоверение за един обект, незаконосъобразно от Началника на Митница Варна е отказано издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх. № К47-331/04.09.09 г. Този извод не се опровергава и от довода в касационната жалба свързан с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗАДС, а именно, че за регистрираните обекти по ал. 1 Агенция "Митници" води регистър, който съдържа информация, вкл. идентификационен номер на обекта. Неоснователен е довода в жалбата, че съсобствениците на имота не са уредили взаимоотношенията си във връзка с ползването на имота, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия. Този факт е установен и от касатора, тъй като в обжалваното пред АС решение е прието, че помещението състоящо се от 35 кв. м. е разделено с преградна тухлена стена на две самостоятелни такива с отделни врати за достъп; консумацията на електрическа енергия и вода се отчита с отделни измервателни уреди за всяко помещение. Неоснователна е жалбата и в частта на присъдените на ЕТ "Кава ВК 518-Васил Димитров" разноски. Сумата от 350 лева включва размера на държавната такса, заплатения депозит на вещото лице и адвокатското възнаграждение в размер на 150 лева, който с оглед естеството на спора не е завишен. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на твърдяните касационни основания за неговата отмяна. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо "а" отделение