Решение № 9240 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2013 г.

Решение № 9240 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Емил Марчев Лазаров от гр. Търговище против решение № 50/13.09.2013 г. по адм. дело № 101/2013 г. на Административния съд - Търговище, като неправилно. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР-Търговище чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна в представено по делото писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Емил Марчев Лазаров -старши полицай във "Вътрешни постове-ОДМВР и РУП" на група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към РУП-Търговище срещу заповед № з-752/26.06.2013 г. на директора на ОД на МВР-Търговище, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба. За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. От фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че за периода месец януари 2012 г. -месец май 2013 г. жалбоподателят в четири случая под различна форма иска и получава пари от трети лица в заем, като не изпълнява задължението си да върне сумите. По същото време възлага ремонт на личния си автомобил в автосервиз, като след приключването на ремонта отказва да заплати под предлог, че не разполага с пари. Тези действия на служителя според съда правилно са определени от дисциплинарно наказващия орган като несъвместими с етичните правила. В мотивите на съда е посочено, че поведението на държавния служител допринася за формиране на негативна обществена оценка за МВР, а затрудненото материално състояние не смекчава деянието доколкото контрастира с начините по които са получавани парите. Позовавайки се на фактическите обстоятелства, изложени в оспорената пред административния съд заповед и доказателствата по делото, съдът извежда заключението, че с поведението си Марчев несъмнено уронва престижа на полицейската институция и поведението му представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали извършеното деяние от служителя в РУП-Търговище, изразяващо се в търсене на заем на финансови средства от граждани под най-различни форми, както и незаплащане на ремонтни услуги извършени на личния му автомобил, представлява поведение, квалифициращо се като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, и в тази връзка - дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в обжалваното решение становище по тълкуването и прилагането на материалния закон. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от Административен съд-Търговище нарушение на материалния закон поради неотчитане на обстоятелството, че в оспорената заповед е посочено освен правното основание по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и това по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което не са изложени мотиви в заповедта. Действително в оспорената пред първоинстанционния съд заповед е посочено като правно основание и това по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, но погрешното посочване на правното основание не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа. В разглеждания случай както е изложено по-горе фактическите основания за издаването на административния акт и доказателствата по делото безспорно сочат на осъществяване на фактическия състав на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. А под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Ето защо фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР "деянията да са уронващи престижа на службата" изисква тяхното проявление да е извън рамката на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, и да предизвикват неодобрението от останалите членове на обществото. По тези съображения обсъденото по-горе поведение на полицай Лазаров правилно е определено от първоинстанционния съд като несъвместимо с добрите нрави и като "уронващо престижа на службата", тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, пето отделение,