Решение № 10521 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Русев, срещу Решение 1389/09.04.2025 г., постановено по адм. дело 230/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебния извод за противоречие с принципа на съразмерност при определянето на срока на налагане на ПАМ. Твърди че в конкретния случай се касае за повторно нарушение от страна на търговеца и поради това ПАМ е наложена на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като размерът на наложената мярка е именно в пределите на законовата разпоредба. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Марти 2022 ЕООД, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Стара Загора е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-550-0189855/31.10.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, потвърдена с Решение ГДФК-2/22.01.2025 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС на Марти 2022 ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект павилион за бързи закуски, находящ се в гр. Казанлък, [улица] забрана за достъп до него за срок от 30 дни. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че при извършена проверка на 04.10.2024 г. и направена контролна покупка търговецът не регистрира и не отчита всяка осъществена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство. Резултатите от проверката са обективирани в протокол 0189855/04.10.2024 г., в който е отразено, че по данни от фискалното устройство сумата, която трябва да е налична в касата е в размер на 88.10 лв., но е установена фактическа наличност от 134.60 лв., което сочи на разлика от 46.50 лв., представляващи неотчетени приходи от продажби. Не се използва и кочан с касови бележки. Не е регистриран и сторно оборот от 05.01.2024 г. до датата на проверката. В издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка, срокът на мярката е определен на основание чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта, дори да е платена имуществената санкция, наложена с НП, преди да изтече един месец от запечатването. Представени са доказателства, че извършеното нарушение е при условията на повторност. За същото нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, извършено на 04.10.2024 г. е издадено НП 794823-F92612/31.10.2024 г. от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив за това, че на 04.10.2024 г. в 11:30 ч. не е издадена фискална касова бележка за извършената контролна покупка на стойност 10.60 лв., с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 185, ал. 4, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС същото по вид нарушение извършено при условията на повторност и при отегчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се в установена разлика от 46.50 лв. между разчетените през ФУ продажби и фактическата касова наличност. Наложената с НП имуществена санкция в размер на 2 000 лв. е платена от дружеството в намален размер от 1 600 лв. на 16.01.2025 г. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. със Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и преследваната от него легитимна цел. Независимо от спазването на процедурните норми, заповедта не е съобразена с принципа на съразмерност и тълкуването, дадено от Съда на ЕС в решението по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС с проведеното производство срещу дружеството за налагане на имуществена санкция по ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, от една страна, а от друга страна - е непропорционална. Така постановеното решение от Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Събраните доказателства по делото са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. При липсата на спор по фактите, правомерно административният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в колизия със задължителното тълкуване, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Изложеното в тази част на решението дава самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. В решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС подчертава, че чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В тази насока фактът, че е налице повторност на извършеното нарушение от Марти 2022 ЕООД, не обуславя противоположен на направения от съда извод за незаконосъобразност на ЗНПАМ. Достигайки до аналогични правни изводи Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,