Решение № 6398 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2018 г.

Решение № 6398 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Благоевград против решение № 736 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 1030/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена писмена покана изх. № 29-02-913/28.11.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, с която "МБАЛ - Пулс" АД, гр. Благоевград е уведомено, че в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ следва да възстанови сумата от 7 464 лева, получена без правно основание. Поддържат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът – "Многопрофилна болница за активно лечение - Пулс" АД гр. Благоевград, чрез процесуалния представител адв. Кипрова, в писмена защита, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "МБАЛ – Пулс" АД срещу писмена покана изх. № 29-02-913/28.11.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, с която дружеството е уведомено, че в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ следва да възстанови сумата от 7 464 лева, получена без правно основание. След подробен анализ на представените доказателства, първоинстанционният съд приема, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Отговорността на медицинското заведение за възстановяване на неоснователно получени суми е ангажирана на основание чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК във връзка с 10 случая, в които по отношение на дехоспитализирани пациенти от "МБАЛ Пулс" АД е установена нова хоспитализация в друго лечебно заведение по същата КП в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не са констатирани нарушения от страна на "МБАЛ Пулс" АД, гр. Благоевград. Обоснован е извод досежно липсата на доказателства за извършена проверка на хоспитализациите във вторите лечебни заведения. Решаващият съд извежда, че нито административният орган, нито арбитражната комисия са посочили кои са вторите лечебни заведения, за които се твърди, че е налице повторна хоспитализация. В административното производство не са представени, нито са обсъждани документи за повторните хоспитализации, за да се изясни въпросът къде са били хоспитализирани, по повод на какви оплаквания, т. е. проверката е извършена формално. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че не е налице нормативно основание да се приеме презумптивно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени са средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата хоспитализация. С оглед липсата както на мотиви, така и на доказателства, че именно при първите хоспитализации в "МБАЛ – Пулс" АД, са допуснати нарушения на изискванията на съответната клинична пътека за извършване на медицинската дейност, първоинстанционният съд извежда липсата на основание да се приеме, че именно това лечебно заведение дължи връщане на средствата, а не лечебното заведение, в което съответният пациент е хоспитализиран повторно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Първоинстанционният съд обосновава верен правен извод за неправилно прилагане на чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. /Решението/ на НС на НЗОК и идентичния по съдържание чл. 349, ал. 1 от НРД 2017 г. На основание чл. 76а от ЗЗО на възстановяване подлежат сумите, получени от изпълнители на медицинска помощ по договори с НЗОК без правно основание. В този смисъл Националният рамков договор предвижда, че това са случаите на неизпълнение на алгоритъма на КП, на липсващи индикации за хоспитализация и при неизпълнение на критериите за дехоспитализация. За да се приложат правилно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от Решението, респективно чл. 349, ал. 1 от НРД за 2017 г. следва да се извършат проверки и в двете лечебни заведения и да се установи къде има допуснати нарушения. В процесния случай дори не е посочено извършеното нарушение от приканеното болнично заведение. Допускането, че такива нарушения са направени в първото лечебно заведение е предположение в разрез с приложимата нормативна уредба. Оспорената писмена покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на материално правните предпоставки за законосъобразност. Неоснователни са доводите в касационната жалба досежно наличието на установени в хода на извършване на проверката нарушения в изпълнението на алгоритмите на клиничните пътеки. Това твърдение на касатора не е изведено като фактическо основание за издаване на оспорения акт. За първи път това обстоятелство се посочва в касационната жалба, в която се излагат аргументи за незавършеност на клиничните пътеки, наличие на индикации за повторни хоспитализации на пациенти и неспазване на критериите за дехоспитализация. Недопустимо е в съдебна фаза по оспорване на административния акт да се излагат съображения, с които да се изясняват, допълват или поправят мотивите на акта. Формалният подход на органа за избор коя хоспитализация да не бъде платена, респ. първата, е в нарушение на принципите за съразмерност - чл. 6 АПК и истинност - чл. 7 АПК, и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до неправилно приложение на материалния закон, което правилно е констатирано от първоинстанционния съд като основание за отмяна на писмената покана. В същия смисъл е константната практика на ВАС по идентични по своя предмет казуси: Решение № 1982 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2018 г., VI о., Решение № 6603 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2017 г., VI о., Решение № 16031 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2018 г., VI о., Решение № 5381 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2017 г., VI о., Решение № 13162 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2017 г., VI о. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски от ответника, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Районна здравноосигурителна каса – Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД - гр. Благоевград съдебни разноски в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,